Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

„Граници и съдби. Добруджа 1940 година“ - малките истории и големите събития

Изложба „Граници и съдби. Добруджа 1940 година“
Снимка: Добрич онлайн

Изложбата „Граници и съдби. Добруджа 1940 година“ в Регионалния исторически музей в Добрич е посветена на 80-годишнината от подписването на Крайовския договор и връщането на Южна Добруджа към пределите на България. 
Експозицията представя исторически факти, свързани с военните действия, довели до подписването на договора, драматични съдби на хора от Северна Добруджа, останали под румънска власт, както и статии от тогавашния периодичен печат, свързани със събитията пред 1940 година.

Събитията от 1940 година оживяват. Всеки посетител може да усети историческата значимост на Крайовския договор, парадното влизане на българската армия в Добрич, както и завинаги променените човешки съдби. 

В първата част на изложбата са експонатите, представящи самото подписване на договора и влизането на администрацията и армията в Южна Добруджа, случило се между 7 септември и 1 октомври. Експозицията съдържа и богат снимков материал от различни градове в Добруджа. Може да се види кметското бюро на тогавашния управник на Добрич Кирил Старцев и възстановка на посрещането на българските войници от местното население, разказва Живко Марков от отдел „Нова и най-нова история“.

"Писалката на генерал-лейтенант Георги Попов, който е назначен за генерал управител на Южна Добруджа. Той  е бил член на българската делегация в Крайова. Това е неговата писалка, която той използва в Крайова и с която той разписва не самия договор, а картата с новата граница между България и Румъния. Тази карта е приложена към договора", поясни Живко Марков.

Новото в изложбата са копринени кърпичките с лика на Стефан Караджа, които са били изработени от тогавашното дружество „Майчина грижа“ и с които са закичвали българските войници и официалните лица на 25 септември. Цялата първа част на изложбата представя опиянението и радостта на жителите на Южна Добруджа, затова втората част от нея е отделена за другия аспект на тези исторически събития, свързан с преселването на над 67 000 севернодобруджанци, които остават под румънска власт

За тъгата от напускането на родните домове и дългия преход, коствал живота на мнозина, разказва Лена Кирилова от отдел „Етнография“. 

"Често зад политическите решения, зад успешната дипломация, зад величавите исторически събития се крият съдбите на хора, които невинаги тръгват по един лек път, защото зад целия този възторг, зад цялата тази радост, която виждаме по фотосите и документите, остава скрита болката, тъгата на 67 хиляди българи, които в мразовитата, изключително дъждовна есен и сурова зима на 1940 поемат трудния път на преселението." 

Достигайки до Южна Добруджа те са принудени да се справят и с недотам гостоприемното отношение на местното население. За тях новодошлите са изостанали, дрехите им са старовремски, обичаите им са непроменени от десетилетия. 

"Въпреки всичко надеждата и непоколебимата вяра, че те ще се вкопчат в майката земя, надделява и животът отново продължава", изтъква Лена Кирилова.

Целия репортаж можете да чуете в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Фестивал на динения маджун се проведе в село Смилец

В Силистренското село Смилец времето сякаш е спряло върху една сладка и топла традиция – варенето на динен маджун. Тази година тя бе отбелязана по особен начин – с десетото, юбилейно издание на Фестивала на маджуна. Диненият маджун е спомен, запазен от предците, пренесен през поколенията и възроден в съвремието. През 2015 година идеята за..

публикувано на 01.09.25 в 17:08

Празник на рибената чорба в село Попина

В силистренско село Попина за трета поредна година кипна аромат и веселие – празникът на рибената чорба събра жители и гости от близо и далеч. На самия бряг на Дунава майстори приготвяха прочутата чорба, подправена не само с тайните на добруджанската кухня, но и с много настроение и народна музика. Фестивалът не е само за вкусната рибена..

публикувано на 01.09.25 в 17:03

Студенти представиха проект за обновяване на парк „Академик“

Прeз сeдмицатa сe състоя прeдставянeто нa идeйния проeкт зa обновяване нa парк ,,Акадeмик”. Слeд мeсeци работа, срeщи с институции и доброволчeски акции, Инициативният комитeт за спасяване на парка показa своятa визия зa модeрно, зeлeно и достъпно пространство зa спорт, отдих и културни събития. Каузатa e подкрeпeнa от над 4000 подписa срeщу..

публикувано на 01.09.25 в 13:39
Българско неделно училище в Кавала

Дружество "България" съхранява българската културна идентичност в Гърция

Станка Колева от Дружество "България", основано от българите, които живеят в Гърция, вече от 9 години живее в южната ни съседка. "Всъщност заминах не е точната дума, защото няколко лета преди да се установя тук, трайно идвахме на почивка лятото в Гърция като по близка дестинация до София, но окончателно се преместих през 2017 година. Бях с..

публикувано на 01.09.25 в 11:38
Сергей Белалов

Сергей Белалов: Световните игри за трансплантирани са празник на живота

Две години след трансплантация на черен дроб български атлет успя да завоюва четвъртото място в дисциплината бягане на 200 метра на Световните игри за трансплантирани, които се проведоха миналата седмица в Германия.  Подготвил се самостоятелно, Сергей Белалов влезе и сред най-добрите осем на дългата дистанция от 5 километра. Мъжът е на 51..

публикувано на 29.08.25 в 16:06

Христо Цветков: Българите от Беломорието са измъчвани, гонени, убивани - историята трябва да се помни

Христо Цветков е от онези млади хора, които избират да учат извън България. След като завършва във Франция, се прибира, намира работа у нас и остава да живее в родината си. Интересът му към родното преминава отвъд границите на страната ни, откъдето идват и двата му рода - Северна Гърция. Предците на Христо Цветков и по майчина и по бащина линия..

публикувано на 27.08.25 в 16:37

Максим Караджов: Асимилацията на коренното население е бил проблем, както на българи, така и на гърци

„Родена във въздуха“ е документален филм, който повдига завесата над една малко позната страница от българската история – репресиите и насилствената асимилация на българското население в Северна Гърция. Лентата е посветена на съдбата на народната певица Любка Рондова и над 20 хиляди български деца, изселени по време на Гражданската война през 1948..

публикувано на 27.08.25 в 16:18