„Граници и съдби. Добруджа 1940 година“ - малките истории и големите събития

Събитията от 1940 година оживяват. Всеки посетител може да усети историческата значимост на Крайовския договор, парадното влизане на българската армия в Добрич, както и завинаги променените човешки съдби. 

В първата част на изложбата са експонатите, представящи самото подписване на договора и влизането на администрацията и армията в Южна Добруджа, случило се между 7 септември и 1 октомври. Експозицията съдържа и богат снимков материал от различни градове в Добруджа. Може да се види кметското бюро на тогавашния управник на Добрич Кирил Старцев и възстановка на посрещането на българските войници от местното население, разказва Живко Марков от отдел „Нова и най-нова история“.

"Писалката на генерал-лейтенант Георги Попов, който е назначен за генерал управител на Южна Добруджа. Той  е бил член на българската делегация в Крайова. Това е неговата писалка, която той използва в Крайова и с която той разписва не самия договор, а картата с новата граница между България и Румъния. Тази карта е приложена към договора", поясни Живко Марков.

Новото в изложбата са копринени кърпичките с лика на Стефан Караджа, които са били изработени от тогавашното дружество „Майчина грижа“ и с които са закичвали българските войници и официалните лица на 25 септември. Цялата първа част на изложбата представя опиянението и радостта на жителите на Южна Добруджа, затова втората част от нея е отделена за другия аспект на тези исторически събития, свързан с преселването на над 67 000 севернодобруджанци, които остават под румънска власт. 

За тъгата от напускането на родните домове и дългия преход, коствал живота на мнозина, разказва Лена Кирилова от отдел „Етнография“. 

"Често зад политическите решения, зад успешната дипломация, зад величавите исторически събития се крият съдбите на хора, които невинаги тръгват по един лек път, защото зад целия този възторг, зад цялата тази радост, която виждаме по фотосите и документите, остава скрита болката, тъгата на 67 хиляди българи, които в мразовитата, изключително дъждовна есен и сурова зима на 1940 поемат трудния път на преселението." 

Достигайки до Южна Добруджа те са принудени да се справят и с недотам гостоприемното отношение на местното население. За тях новодошлите са изостанали, дрехите им са старовремски, обичаите им са непроменени от десетилетия. 

"Въпреки всичко надеждата и непоколебимата вяра, че те ще се вкопчат в майката земя, надделява и животът отново продължава", изтъква Лена Кирилова.