Арабската лига отхвърли искане на палестинците Абу Даби и Манама да бъдат порицани и така за първи път официално стана ясно, че в арабския свят вече няма единодушна позиция за това, че без израелско-палестински мир не може да има арабско-израелски мир. За някои сигурността им и възпирането на Иран са по-важни. А палестинците стават все по-изолирани.
За "новия Близък изток", прокламиран от американския президент Тръмп и израелския премиер Нетаняху, разговорът в предаването "Събота 150" е с Тауфик Рахим, политолог от Дубай:
Облекчение, гняв, разочарование, щастие. Всякакви емоции излязоха наяве след подписването на т.нар. "Авраамови споразумения" между Израел и Обединените арабски емирства. Палестинците се чувстват предадени, Турция и Иран са открито враждебни. По-мирен или по-размирен ще е Близкият изток от сега нататък?
Близкият изток е размирен отдавна и ще продължи да бъде размирен. "Авраамовото споразумение" не е единственото събитие, което влияе на ситуацията. Има доста конфликти, които нямат нищо общо с Израел. Например - в Либия, в Йемен, нестихващите проблеми в Ирак. От друга страна - по отношение на Израел, както отбелязахте, остават израелско-палестинският спор и Ливан, където действа антиизраелската сила "Хизбула". Така че постигнатото споразумение е крачка напред и ще генерира някои положителни неща, както и други, които са срещу интересите на някои страни. Но то нито е замислено като панацея, нито ще бъде решение за всички болежки на Близкия изток.
Кажете как се случи промяната на приоритетите на Обединените арабски емирства? Кога точно заплахата от Иран стана по-важна от единството на арабските държави в подкрепата им за палестинците?
Постепенно. И първото не е непременно за сметка на второто. А просто е от по-голяма стратегическа важност за сигурността на Обединените арабски емирства и другите страни. Восновата на това е войната в Ирак. Тя разтърси установения от дълго време облик на региона. Един режим беше свален насила от власт в сърцето на Близкия изток през 2003 година. Послeдиците се развиха в дългосрочен план. И се стигна до втори трус в региона - арабското пробуждане, пролет или въстания през 2011-а. Установеният от десетилетия ред от режимите в няколко държави беше изкоренен този път отвътре. А когато администрацията на Барак Обама даде да се разбере, че Съединените щати ще се отдръпнат до голяма степен от региона, обръщайки се към Азия, и подаде ръка на Иран, това беше третата и последна траурна камбана за стария начин, по който живееше Близкият изток. Така че към момента на подписване на "Авраамовите споразумения" вече е минал период от две десетилетия на преход към новите приоритети, които излизат на преден план в момента. Трябва освен това да се има предвид, че Израел и Обединените арабски емирства са две от най-могъщите и най-богатите страни в региона. И че в този смисъл в един момент стана вече нормално да застанат на една страна и да нормализират отношенията си.
Значи, ако ви разбирам правилно, не е честно Доналд Тръмп да обира лаврите за това?
В повечето случаи, според мен, е по-важно да се осмисли важността на определено събитие, отколкото да се хвалят отделни фигури. Защото така или иначе повечето от тях преживяват и възходи, и падения. За Близкия изток специално, това е особено вярно. Но от друга страна, макар и да не може да обере овациите за този определен момент, който е резултат от серия от събития в течение на много години, Тръмп заслужава да бъде оценен. Защото помогна за осъществяването на споразумението. Ако беше някой друг президент, можеше и да не се стигне дотук.
Израелският премиер заяви, че се надява да се стигне и до прекратяване веднъж завинаги на арабско-израелския конфликт. Възможно ли е това без първо да бъде постигнат мир между Израел и палестинците?
Не смятам, че той се интересува тъкмо от това. Мисля, че е заинтересован главно от политическите си позиции към момента и в дългосрочен план как ще напусне политиката. Той по-скоро иска да замрази израелско-палестинския конфликт, отколкото да се стигне до решаването му. Нека погледнем отвътре този конфликт и двете страни в него. Израел просперира икономически, радва се на политически отношения в региона, каквито не е имал преди, изживява, така да се каже, културен ренесанс. Въпреки че политически е фрагментиран отвътре, може да се каже, че Израел никога не е бил в по-добро положение, откакто го има. При палестинците пък е пълен хаос. Няма никакъв здравословен контакт между Газа и Западния бряг. Политическата им ситуация е бедствена, а икономическата - катастрофална. В социално и културно отношение тяхното общество е като на патерици. Никога не са били толкова откъснати едни от други бежанците и живеещите в окупираните територии. Докато това не се промени, докато няма консолидирана палестинска страна на конфликта, ще е трудно да се тръгне към решаването му, както те искат. Но колкото по-дълго нещата остават така, изглежда все по-вероятно вместо решение на принципа на двете държави, ще трябва да се тръгне към някакъв вид унитарна държава. Това би означавало, че решението ще е още по-далечно, защото ще възникнат допълнителни проблеми, които ще трябва да бъдат преодолени, ако израелците и палестинците ще живеят равноправни под един покрив.
Възможна ли е дори хипотетично една такава двунационална държава да просперира в мир, след като по цял свят национализмът изживява ренесанс? Освен това има доста примери в Близкия изток за съшити като с бели конци държави, които са в безкраен вътрешен конфликт и изглежда никога няма да са стабилни?
Трябва да гледаме на Близкия изток като на регион, който е преживял епоха на мрак и който е изправен пред много предизвикателства. От края на 60-те и началото на 70-те години на миналия век - след Втората световна война и падането на колониализма - имаше серия от неуспешни политически модели за изграждане на мирни и плуралистични общества, в които никоя отделна група не е изолирана. Искат или не, всички арабски държави са с разнообразно население и без ефективна промяна ще продължат да тъпчат на едно място. Няма друг избор, освен да се търси път напред. Въпреки че няма модел, който да показва непременно светлина в края на тунела и който израелците и палестинците да следват, спокойни, че ще успеят. Единствената страна от региона, която изглежда, че върви към нещо наистина успешно, е Тунис. Но и там нещата са далеч от ясни. Така че може и да трябва да се търси нещо ново за израелците и за палестинците.
Предстои ли, според вас, неизбежно дистанциране на Съединените щати от Близкия изток, независимо от изхода на изборите през ноември?
Не се знае. Защото вече многократно в историята се е смятало, че това ще се случи, а то не е станало - след края на Студената война, в началото на този век, след избирането на Обама, след идването на власт на Тръмп. Но при всички тези случаи лидерите на Америка всъщност бяха и са почти приоритетно ангажирани с Близкия изток. Сега, при възхода на Китай, обръщането на Съединените щати към Азия изглежда неизбежно. Но може би пътят за преодоляване на това предизвикателство минава тъкмо през Близкия изток - защото той е много важен за т.нар. нов път на коприната. Освен това е в ядрото на енергийното бъдеще на света, въпреки диверсификацията. Едно нещо е сигурно - Съединените щати ще са все по-малко ангажирани със сигурността на съюзниците си в региона. Това означава, че те ще трябва сами да дефинират интересите си в това отношение.
Интервюто с Тауфик Рахим можете да чуете в звуковия файл.
Кипър постави нов рекорд по брой пътници, преминали през двете му летища през 2024 г., съобщиха от транспортното министерство. Според властите тези резултати подчертават силното възстановяване на сектора на въздушния транспорт и привлекателността на Кипър като дестинация за туризъм и бизнес. Островната държава постигна през миналата година..
Никозия беше домакин на две срещи на високо ниво - с Израел и Обединените арабски емирства, акцент на които беше поставен на близкоизточната дипломация с фокус Сирия. За двустранни разговори с президента Никос Христодулидис в Кипър бяха президентът на Израел Ицхак Херцог и вицепремиерът и външен министър на Обединените арабски емирства шейх..
Временно движението по пътя Нови хан - Гара Елин Пелин, в района на железния мост, се осъществява в една лента заради катастрофа, съобщават от АПИ. От агенцията напомнят и че шофьорите трябва да се движат с повишено внимание по пътя Кюстендил - Драговищица в участъка от километър Нула до 9-тия километър заради полагането на маркировка.
Върховният съд на Съединените щати постанови, че присъдата на избрания президент Доналд Тръмп по делото "пари срещу мълчание" може да бъде произнесена днес - точно 10 дни, преди отново да встъпи в длъжност като американски президент, предаде БТА. През май миналата година съдът реши, че Тръмп умишлено е прикрил плащане от 130 хиляди долара за..
Очаква се днес да приключи проверката на изборите от 27-ми октомври, която беше назначена от Конституционния съд. Назначената експертиза трябваше да преброи повторно гласовете в 1777 секции и протоколите в 442, предаде БНТ. Резултатите и решението на съда могат да доведат до промяна в разпределението на гласовете при положение, че на партия..
Това, че има подреден преговорен процес , дава повече шанс за правителство. Това мнение изрази пред БНР Даниел Стефанов, експерт по изборни системи и преподавател. Според него трябва да се отглежда коалиционна култура и дори сега да не успеят, партиите трябва да се научат на такава. "Създава се впечатлението, че по-скоро би имало някакво..
ГДБОП са установили майката и детето, участници в клип с вербално насилие над момиченце, който се разпространява в интернет платформи. Те се намират в съседна на България страна, проведени са разговори с майката, обясни пред БНР старши комисар Владимир Димитров, директор на дирекция "Киберпрестъпност" в ГДБОП. "Служители на Министерство на..
КНСБ предупреди, че ако бюджетът за тази година не бъде приет, може да се очаква вълна от протести. "Струва ми се, че за пореден път бюджетът..
Въпреки пълната политическа неразбория в страната, реалистичен сценарий е от 1 януари догодина да плащаме в евро . Това мнение изрази в интервю за..
Бойко Борисов се чувства силен и иска да наложи своите условия в преговорите за правителство. Това мнение изказа пред БНР политологът доц. Иво Инджов..