„Къщата с куклите" е свързана със създаването на Етнографския музей. В част от своята история той „живее“ в една вече несъществуваща къща на т.нар. опашка на коня – на паметника на Цар Освободител на площад „Народно събрание“. Къщата е била унищожена през 1944 година, обясни в предаването "Преди всички" сценаристът на филма - етнографът Веселка Тончева.
Създателите на филма са извадили от държавния архив малко познати фотографии на тази къща. По времето, когато музеят се помещава там, за първи път се появяват манекените, върху които са поставят носиите. Хората са ги наричали „куклите“, затова и сградата е останала в народната памет не като „музеят“, а като „къщата с куклите“.
„Представете си младата столица, която е била сравнително малък град, в който започват да прииждат хората от селата – те все още ходят облечени с тези носии. И това е много интересен културен феномен: ти да видиш облеклото си изложено, експонирано като някаква ценност. Едно такова осмисляне на националното има още в онези години“, посочи Тончева.
„Разказваме не просто историята на музея, а историята на времето, в което живее музеят, на времената, в които живее. Той преминава през царска България, през това време на европеизиране, през социалистическия период, който тотално променя картината и отношението към традиционното, към фолклорното – това разделяне на материална и духовна култура, което се прави тогава и има доста изкуствен характер. И последното време – след 1989 година, тоест три различни „епохи“. И ние поставяме музея във всяко от тези времена“, разказа етнографът пред БНР.
В работата си по филма екипът, създал филма, е прекарал три месеца в Държавния архив. Там са открили детайли около назначаването на етнографа Димитър Маринов за първи директор на музея от Министерството на просвещението и как преди да бъде създаден самият музей, Маринов е бил командирован в Европа, за да види „как се прави музей“.
При една от бомбардировките, унищожили „къщата с куклите“, се унищожава и сбирката с хлябове, отбеляза още Веселка Тончева.
„И тогавашният директор Христо Вакарелски – много значим наш етнограф, пише писмо, изпраща го до села и паланки и приканва хората да направят обредни хлябове със съответната украса и да ги изпратят до музея. И днешната наша сбира от хлябове се състои именно от тази доброволна дейност, от тази акция. Хората изпращат множество хлябове, с описание, със символиката, с обредното им значение.“
Цялото интервю с Веселка Тончева чуйте в звуковия файл.
На днешния ден се навършват 131 години от рождението на цар Борис Трети - Обединител. Знае се, че Русе е бил любим град на първия ни следосвобожденски монарх - княз Александър Батенберг. Тук за пръв път той стъпва на българска земя, тук се весели с дипломатите от мисиите на европейските страни и намира спокойствие от софийските политически..
Другарят - господин - бай Атанас стои на сигурна позиция: да бъде винаги на власт и нокога във опозиция! Годината е 1950 г., когато забраненият от комунистическата власт писател Светлозар Димитров, известен като Змей Горянин пише тази епиграма. Днес обаче сме 2025 г., имаме от почти две седмици редовно правителство. Епиграма за него все..
Наричаме ги клошари, те нямат дом, живеят на улицата. Подминаваме ги често с погнуса, защото не изглеждат добре, мръсни са, миришат, а на някои от тях им личи, че добре са се почерпили, с алкохол. Ще ви разкажа за трима бездомници, които срещнах по софийските улици. Първият намирам в центъра на София. Изоставен от майка си, отгледан от осиновители,..
Елтън, Джон, Йоко и белите орхидеи. Приказка за музиката и семейството Връщаме лентата в радиото назад. На една и съща улица в съседни кооперации порастват братята Димитър и Иван Милеви и братята близнаци Александър и Константин Петрови. Баба им ги нарича "Кокосашо" . Големия Бъндарак ги надушил, че са "нечувани..
Разказ за три премахнати творби - разрушени, замазани или свалени от изложбените зали. Това представя изложбата " Забранено изкуство ", която е изследователски проект на куратора Ралица Герасимова. Разглеждат се три случая на цензура: унищожената изложба „Терен и конструкции” на Веселин Димов, представена във Варна през 1982 г.,..
В седмицата, в която БНР отбелязва 90-годишнината си, ви срещаме с наши верни слушатели. "С радиото заспивам", по този начин Георги Костодинов - писател от Чипровци, определя връзката си с Българското национално радио. "От малък слушам радио, дори и сега - на 60 години съм", настоява поетът, който споделя, че е от по-старото поколение..
"Архитектурата е моята професия, хоби и съдба" , казва Арсения Христова, която е завършила е архитектура в УАСГ в София точно преди 50 години. Кариерата й започва в България, но след това професията я води в различни точки на света - първо в Алжир, след това в Белгия . Случва се така, че след природни бедствия - земетресение и наводнение,..
Строежът на нова жилищна кооперация на метри от сградата на Операта в Русе е повод за професионални и съдебни спорове. Русе е известен с..
"Пикът на грипа все още не е достигнат. Надявам се, че ще го достигнем до дни". Това обясни пред БНР проф. Тодор Кантарджиев, епидемиолог, бивш..
Младо семейство от Гоце Делчев оцеля по чудо в дома си, след като един от автомобилите им беше залят с бензин и запален под прозорците на спящите им..
Разкъсана облачност
Предимно облачно
Облачно