"Преди и след": Истории за цензуриране, нагаждане и неудобни писатели

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• Репортаж на Момчил Драганов в предаването ''Хоризонт до обед''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Какъв е пътят на една книга, за да достигне тя до читатели? Ако днес можем да споделяме творчеството през социалните мрежи или лесно да се самоиздаваме, то преди 1989 година съдбата на една книга, а много често и на нейния автор, е съвсем различна.

"По времето на социализма ние се снабдявахме и със западни книги. По какъв начин - крадяхме от изложби", спомня си професор Михаил Неделчев. Вероятно думите му звучат необикновено за по-младите, които са свикнали на богато разнообразие от заглавия на най-различни езици в безброй книжарници. Преди 1989 година обаче не всяка книга е достигала до България. 

Как човек се справя с предизвикателствата на това време? Според професор Михаил Неделчев едно от решенията е културата на стоическата нормалност. 

Колкото и един творец да си затваря очите за заобикалящата го среда, тя неизбежно се появява и оказва натиск върху него. Такъв е случаят с процеса на книгоиздаване. 

"Книгата се издаваше сложно. Първо трябваше името ти по някакъв начин да е известно. Книгата първо трябваше да влезе в издателски план. Този издателски план се отпечатваше, пращаше се за одобрение в комитета по печата, връщаше се обратно, тръгваше да събира тираж и така нататък. Тоест това беше една дълга и сложна процедура. Ние сега имаме щастието да си дадем книжката и тя, ако разбира се всичко е нормално, да излезе след 5 дни. А тогава това беше година и половина - две. Разбира се, така наречените живи класици на соцреализма, тоест големи писатели, за тях пътят беше открит, беше отворен, техните книги излизаха безпроблемно и то в големи тиражи. Това беше една сложна процедура, която беше йерархически построена и тези йерархии бяха много често непреодолими", разказа Неделчев. 

Макар че днес всеки достатъчно любознателен има възможността да чете и пише литературата, която истински го вълнува, годините след края на режима са били сериозно предизвикателство за много автори, казва професор Михаил Неделчев. 

"Всеки от нас е имал колебания дали това нещо няма да му причини някаква голяма заплаха, голяма санкция и така нататък. Всеки от нас е мислил за това. Не е възможно да не мислиш. Тази вътрешна цензура е най-страшното нещо. Тя е най-зловещото нещо, защото това вътрешно цензуриране води в последна сметка до минимализиране на посланията. Това е неминуемо". 

По думите му една много голяма част от българските писатели не са могли да преодолеят 1989 година. "Просто престанаха да пишат, престанаха да са писатели. Много малко са тези, които преминаха през този праг", посочи той.

Целия репортаж на Момчил Драганов в предаването "Хоризонт до обед" чуйте в звуковия файл.