Дезинформацията като заплаха за демокрацията

„Дезинформацията, независимо дали идва от Русия, Китай или някъде от средата у нас, продължава да е заплаха за демокрацията. Не може да избираме срещу какво да се борим и срещу какво да не се борим. Ако направим това, се стига до неефективен ответен удар от наша страна.“ Мнението е на Нина Янкoвич, автор на книга, проучваща руското влияние в различни точки на света в търсене на работещи модели за отговор – „Как да загубиш информационната война: Русия, фалшивите новини и бъдещето на конфликтите“.

Книгата представя случаи в страни от бившия социалистически блок. Авторът разглежда ситуацията в САЩ и пътува до Естония, Грузия, Полша, Украйна и Чешката република, за да документира от първо лице ефекти от дезинформацията и модели за ответни реакции.  

Едно от заключенията е, че Москва има различен подход в зависимост от уязвимостите в съответното обществото. В Естония на прицел са били оплакванията на руското малцинство.  

„Това са оплаквания, които са реални и Русия ги открива и експлоатира като използва понякога традиционните медии, понякога социалните медии, понякога протести в реалния живот. В Украйна нещата са по-различни. Там Русия се опитва да прокарва повествования против НАТО и Европейския съюз, опитва се да представя управляващите в Украйна като фашисти или неонацисти. В Полша Русия прокарва конспирации около свалянето на самолета, при което загина президентът Качински. Прокарват се и хомофобски идеи и антизападни сюжети, които са преобладаващи и в Грузия.“ 

Страните имат изготвени стратегии противопоставяне, но те невинаги са ефективни. Понякога като източници на дезинформация се посочват самите управляващи. В Грузия руското влияние се позиционира в представени в парламента партии, в медиите и културни организации. Също там през 2018 в доклад за заплахите отвън на местната агенция по държавна сигурност Руската федерация не е посочена поименно като източник на подвеждаща информация, а е описана с лаконичното „страни, заинтересовани в увеличение на влиянието си в Грузия“. И това на фона на официални обвинения спрямо Москва в стратегията на военното министерство там.

В България има звено за дезинформация, което не е публична, а експертна структура, към която са привлечени служители от различни институции, които съвместяват работата с длъжностите, които заемат. За функционирането на звеното няма отпуснат бюджет. 

На фронта на борбата с подвеждащата информация са и медиите. При някои средства за масова информация обаче политическият натиск води до изключване на ключови факти. Не на последно мога да отбележа и автоцензурата - явление освен в страни с тоталитарни режими, така и в развити демокрации, където желанието да не загубиш аудитория води до редакторски дилеми. 

„Бих казала, че подобна тенденция се забелязва и в Съединените Щати в момента, заради факта, че политическият ни дискурс е станал много поляризиран. До това се стига ако в обществените средства за масова информация липсва редакторска независимост. Това се случи в Полша. Украйна даже няма обществен оператор. Тук в САЩ имаме много добри обществени оператори, но те са изключително недофинансирани. Човек на година плаща по около 3 долара на година за обществените оператори и така разчитаме на частните оператори, които очевидно имат различни предубедености, въпреки че много от тях произвеждат много добра журналистика“, коментира пред БНР Нина Янкович.

“Хората заслужават новинарски източници без предубеждения, без политическа окраска – нещо, от което се отдалечаваме. До известна степен това е резултат от интернет ерата, от надпреварата за кликвания и залагането на съдържание, което ще доведе до най-много ангажираност. Да залагаш на ангажиращо и емоционално съдържание е момент, който е стряскащ. Това е пресечна точка на журналистиката и дезинформацията“, смята Янкович. 

Дали един новинарски материал ще получи достатъчно кликвания за някои новинарски центрове е водещ фактор при определянето на съдържанието. Желанието за сензация се сблъсква с разпространяването за важна за функционирането на демокрацията информация. Погледът е към социалните мрежи. Туитър прилага нови правила, нови тактики за справяне с дезинформацията. Дали това ще помогне? 

„Положително съм настроена към стъпките, които Туитър предприе и продължава да предприема преди изборите в САЩ, за да даде на потребителите си повече информация за съдържанието, което виждат. Неотдавна обявиха, че започват да прилагат по-настойчиво своите политики за сваляне на съдържание по-конкретно свързаното с потискането на гласове. Доста време отне на Туитър да стигнат до тук. Особено в Съединените щати не искаме да сваляме съдържание на американски граждани, но това е един добър похват да се спазва първата поправка, както и да се предостави на потребителите информацията, от която имат нужда.“ 

„Правилата, които създадем в Съединените щати, ще предизвикат вълна към целия свят, защото при нас са щабовете на тези компании. На места, в малки държави като България и дори на места като Украйна, която е третият най-бързо разрастващ се пазар на Фейсбук, е много трудно на местните правителства да привлекат вниманието на тези големи социални медии – гиганти. Длъжници сме на страни по целия свят, където Фейсбук и други компании със социални медии са създали поляризация. Дължим им създаването на демократични, базирани на човешките права стандарти за регулиране на социалните медии“, изтъква Янкович.  

Нина Янкович е член на научния колектив към центъра „Удроу Уилсън“ с ресор дезинформация.

Цялото интервю чуйте в звуковия файл.