В София работи единственият засега не само в страната, но на целия Балкански полуостров „тъмен ресторант“, в който гостите могат да влязат в обувките на незрящите домакини.
Вечеря на тъмно е социален експеримент, в който хора с нарушено зрение въвеждат за кратко желаещите да се потопят в тъмнината. Гостите се адаптират в непрогледния мрак с помощта на звуци, допир и вкусове.
Посрещнати от незрящите служители, които тук не се наричат сервитьори, а домакини, прекрачваме прага на залата за хранене. Първите стъпки са плахи и несигурни. Не тъмнината, а неизвестността поражда страх. Чувството, че ще се спънеш в препятствие, ще паднеш или ще се удариш в стена не те напуска, докато не заемеш мястото си на масата. Да излезеш от зоната си на комфорт понякога е хубаво, разказва посетителят Боряна Драганова.
„С първите стъпки на влизането определено усетих дискомфорт, малко ми се сви под лъжичката. Имах усещането, че има стъпала и препятствия, които ще трябва да преодолявам и няма да знам къде са. Това беше страхът ми. Когато усетих стола и масата, определено се почувствах по-спокойна. Усетих, че в тъмнината човек се чувства много комфортно.“
Когато общуването между хората преминава в пълен мрак, комуникацията е пълноценна, а предразсъдъците и излишната суета - оставени на прага.
„Няма притеснението отсреща дали ме приемат в момента, как реагират на това, което казвам. Аз казвам това, което мисля и съм искрена и съответно от другата страна, когато друг говори, аз го чувам някак си по-ясно, по-добре, с цялата си същност, а не само с ушите си.“
В мрака разбиранията за храната също се преобръщат - в тъмното посетителите трудно различават сервираното в чиниите и до приключването на вечерята не знаят какво консумират. Усещат вкусове и аромати, които не са предполагали, че съществуват.
„Открих, че всяка хапка има по-различен вкус, когато не виждаш какво ядеш. Изключително удоволствие е да пиеш вино на тъмно“, допълва Борислава.
По време на интензивното емоционално преживяване гостите на ресторанта се доверяват на онези, за които животът в тъмнина е съдба, а не бягство от реалността. При смяната на ролите незрящите хора се превръщат във водачи на виждащите.
Преживяването променя нагласите. „Успях да придобия поне малко усещане за техния свят и колкото и да ме шокира, ме развълнува много. Смятам, че гледам с едни по-широко отворени очи на света, който ме заобикаля. Усетих колко силна може да бъде връзката със света, когато не виждаш“, споделя Борислава Драганова.
Трябва по-често да влизаме в обувките на различните от нас, за да живеем и собствения си живот по-смислено, уверила се е тя.
Тъмният ресторант е работното място на Милена Костадинова. Незрящата млада жена разказва, че хората с увредено зрение непрекъснато се сблъскват с дискриминация при търсеното на работа.
„Имаше един период, в който бях ходила на 50-60 интервюта и попадах на най-различни работодатели. Голяма част от тях не се интересуваха от моите умения. Да, има незрящи, които нямат необходимата квалификация, но има такива, които имат и е важно да бъде направена разликата. Което няма как да се случи, без да бъде даден шанс“, коментира Костадинова.
Промяна в обществените нагласи към хората с увреждания е и основната цел на кампанията „Мостове от хора за хора“. В нея отблизо се показват историите на вдъхновяващи делнични герои, които не спират да полагат усилия обществото да стане по-разбиращо и отворено към различните. Инициативата е на сдружението „Общност МОСТОВЕ“. Всеки от членовете на неправителствената организация е водил своя лична битка, за да направи най-доброто за детето си или за свои близки с увреждания.
„Промяната в нагласите трябва да тръгне от съседа, до министър-председателя. Тя е всеобхватна. От свободата на придвижване, до право на гласуване, право на работа, право на образование. Т.нар. достъпна среда, за която се говори, не са само тротоарите и плочките, а и адаптираното образование, достъпът до работни места, цялостното отношение към хората с увреждания – погледът към тях не като към хора, които нещо не могат, а хора с потенциал, които могат да допринасят за обществото.“
В по-голямата си част обществото не познава моделите за общуване с хората в неравностойно положение, смята Милена Крумова, творчески директор в рекламна агенция. При срещите си с хора, страдащи от различни заболявания Крумова е усвоила правила, които улесняват комуникацията и изграждат невидими мостове на доверието.
„Когато искаме да се снимаме до човек в количка, е добре да приклекнем до количката, защото така с един жест показваме съпричастност, а не да има разлика във височините.“
Боряна Драганова, която влезе в тъмния ресторант в началото на този репортаж, е майка на 22-годишно момиче, родено с детска церебрална парализа и множество увреждания. Тя е категорична, че от раждането на дъщеря си не е спирала да се сблъсква със стереотипно мислене и враждебно отношение. Когато водела сина си на детска градина заедно с дъщеря си, децата проявявали естествено любопитство и идвали при тях, докато родителите ги дърпали нервно настрани с думите – нямаш работа тук. Две десетилетия по-късно обществените нагласи не са се променили, отбелязва Драганова.
„Тя е в количка и не е контактна, не говори. Автоматично, когато отидем където и да е, най-често в болница, дори навън – и в парка или в ресторант, не сме много желани гости там, защото нарушаваме визуално гледката. Когато по-любопитните успеят да дойдат да поговорят с нас, преградата пада. Можем заедно да променим нагласите. Просто трябва да отворим сърцето си за това.“
Снимките в публикацията са на ресторант "Тенебрис".
ВМА е с изцяло реновиран Център по трансфузионна хематология. Създаден преди 30 години той обезпечава с кръв и кръвни продукти столичната военна болница и въоръжените сили. Да защитава живота и здравето на пациентите, обезпечавайки ги с кръв и кръвни продукти, е голямата мисия на Центъра за трансфузионна хематология още от..
С откриването на музейна експозиция и с валидиране на историческа пощенска марка в манастира „Св. св. Петър и Павел“ до Лясковец започнаха честванията за 150-ата годишнина от създаването на първата семинария у нас – Петропавловската. Имали сме духовно образование още преди освобождението, подчерта великотърновският митрополит..
"Млади изследователи за младежко развитие" се заеха да развиват екологично земеделие край Смолян. Със същите тези младежи сме ви срещали. Те облагородиха пространството над каскадите в новия център на Смолян и го изрисуваха с красиви графити. Поставиха табели с призиви за опазване на града и зелените пространства. Почистиха и украсиха с..
Обичате ли глиганско като Обеликс? Може би като на пълничкия галски воин, който никак не се радва да му казват, че е пълничък, печеното диво прасе ви се услажда, но внимавайте: от три десетилетия глиганите в Европа са твърде радиоактивни . Предупреждението в "Изотопия" отправи Георг Щайнхаузер, професор по радиохимия и физична..
Украинският образователен център в София се готви за приключване на учебната година. Като за украинци, напуснали държавата си, за нас е гордост, че нашите деца успяха да завършат учебната година, да съхранят своята идентичност, език, култура и вяра, коментира в предаването "Хоризонт до обед" Елена Волкова, юрист и мениджър комуникации в..
Остават броени дни до 13-ото издание на "Нощ на звездите" . Спектакълът ще бъде на 1 юни. Фондация "Енчо Керязов" ще отличи талантливи деца в областта на спорта, образованието, изкуствата и иновациите. Над 1000 са били кандидатурите за тазгодишния конкурс. Предаването "Хоризонт до обед" покани трима финалисти в категория "Образование"...
148 години след гибелта на Ботев все още се говори за убийството на гениалния ни поет и революционер. Какви са спекулациите по този въпрос и изобщо защо се повдига, са темите, които представя кореспондентката ни в Русе Ася Пенчева. Един от основателите на Русенския частен революционен комитет и на тайната комитетска поща, която осигурява..
Светият синод не може да вземе решение за извади Николай Пловдивски от списъка с кандидати за патриарх . Това каза пред БНР Ловчанският митрополит..
Момичетата от ансамбъла по художествена гимнастика посвещават последната си титла от Европейското първенство по художествена гимнастика в Будапеща..
Напрежението в църквата е много голямо, защото на карта е поставена независимостта на БПЦ, суверенитета или по църковно му - автокефалията. Това..