Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Проф. Георги Каприев, СУ: Този протест е за съхраняване на общото благо

Есента на протеста - има ли ясна посока

Александър Димитров, УНСС: Не бива да ни плаши фрагментаризиран парламент

Снимка: БГНЕС

Онова, заради което хората са на улицата, е промяна на една система, в която живеем вече поне 20 години и която продължава цинично да се нарича преход. А тя не е преход. Тя е добре преходила система, чийто основен механизъм е корупцията в латинския смисъл на думата, което означава разруха, разложение и от тази разруха и разложение определени организми се изхранват добре.“ Това каза пред БНР проф. Георги Каприев, преподавател по философия в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Политиката, политическото, разглеждано като добро, справедливо управление са в абсолютна криза, те са в състояние на свободно падане, смята Александър Димитров, преподавател по политология в Университета за национално и световно стопанство.

За 10 години управляващото мнозинство трябваше да осъзнае, че политика на парче, която цели да извлече краткотраен политически дивидент, не може да реши системните проблеми, които са се натрупали. Става въпрос за процеса на корозия, обхванал и политическите институции, обхваща и обществото. Ефектът на тази корозия на това разложение става вече много голям, може да се превърне в необратим“, посочи Димитров в предаването „Неделя 150".

Проблемът е системен, а управляващите нямат интелект да забележат системата, имат интелект да забелязват определени структури вътре в политическото, отбеляза проф. Георги Каприев.

„Какво значи дават надбавки? Тези пари не са ли изработени от нас? Тези пари не са ли заслужени от тези хора? Не е ли задача на държавата да поддържа немощните, болните и т.н.? Какво значи дават? Да не са ги извадили от джоба си? От джоба си са ги извадили, защото ако не ги дадат, ще ги откраднат.“

Според Димитров раздаваните от властта социални бонуси са „нещо като кръпки, помощи срещу краткотрайна подкрепа“, а всъщност има големи проблеми, които да се решават. Александър Димитров не очаква висока избирателна активност на изборите догодина. Харчовете дават на властта спокойствие, но е още рано да се каже дали ще имат електорално отражение, допълни той. 

Този протест е за съхраняване на общото благо, подчерта проф. Каприев, според когото сме в положението „спогодба не става между нас и тях“, както пише Вазов.

Демокрацията минава през избори и там се решават нещата. Тези протести не целят точно замяната на една политическа сила с друга, изтъкна още Георги Каприев. Като се позова на актуалните социологически проучвания за нагласите на гласоподавателите, преподавателят изтъкна, че „ще се получи един ужасно шарен парламент, който едва ли ще може да излъчи добре работещо правителство“.

Може би ще се премине през серия от такива избори, докато се избистри някаква политическа сила, която да предложи на българското общество модел на управление, който има в основата си общото благо“, прогнозира проф. Каприев.

Изобщо не трябва да ни плаши фрагментираният парламент, той  е естествен резултат от вота на хората, коментира Александър Димитров. Той даде пример с държави като Белгия и Холандия, където дори при дългото отсъствие на управляващо мнозинство, „администрацията е компетентна да движи делата на държавата, които касаят ежедневието“.

„Понятието компетентност, понятието експертност, понятието специализираност и дори по-общото – образованост, нищо не значи у нас в момента", заяви проф. Георги Каприев.

Двете гледни точки чуйте в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Матури, процедури, подготовка. Знаем ли какво искаме да произведе българското образование?

"Не съм притеснен. Чувствам се подготвен. Каквото стане, не е краят на света ", каза пред БНР един от зрелостниците минути преди началото на матурата по български език и литература , която се провежда днес. Учениците пишат по вариант 4, който беше изтеглен тази сутрин в просветното министерство . " Готова съм на всякаква тема, която се падне ",..

публикувано на 21.05.25 в 10:15
Димитър Маринов със студенти

Димитър Маринов: Реализирах се и е време да предам това, което знам, на младите таланти

Светът познава Димитър Маринов като великолепен актьор, станал популярен с филма "Зелена книга", удостоен с Оскар от филмовата академия на САЩ. Но не са много хората, които знаят, че той е и музикант, изразяващ душата си чрез цигулката и китарата.  Филмът „Зелена книга“ с извънредна прожекция на „София филм фест на брега“ Преди броени дни..

публикувано на 20.05.25 в 11:45
Венци и майка му Галя

Как изглежда животът на глухите деца, след като навлязат в света на звуците?

Как изглежда животът на глухите деца, след като им бъде поставен кохлеарен имплант и започнат да опознават света на звуците?  За историята на Венци и вълнуващия и труден път, по който е минало семейството му и той, от бебе до дипломирането му в Класическата гимназия в София, разказват родителите му пред журналиста Елена Бейкова. Зелен..

публикувано на 20.05.25 в 10:40

Александър Чакмаков: Училището все повече изглежда като социална услуга за отглеждане на деца

На децата отдавна не им е интересно в училище. Това заяви пред БНР  Александър Чакмаков, директор на Първа английска гимназия в София. "Образователната ни система не дава интересни възможности на учениците да се развиват извън учебната програма".  Учениците и учителите препускат… Министър Вълчев: Най-трудно е в 6. и 7. клас Чакмаков..

публикувано на 20.05.25 в 10:20

След влизането ни в ЕС: Още ли ни липсва европейският заряд?

След влизането в ЕС България преживява промени, множество кризи и реформи. Все още спорим обаче дали членството ни отваря възможности за развитие, работа и образование. България преди и след членството в ЕС: Къде бяхме, къде сме и къде отиваме? Как се промени страната ни, след като избрахме демократичния път на развитие?   България,..

публикувано на 19.05.25 в 11:54

Мадарският конник, Иван Рилски и Паисий Хилендарски ще красят българските евромонети

Когато България се присъедини към еврозоната и имаме монети с българска национална страна, на тази от 2 евро, от която ще ни гледа светлият образ на отец Паисий, на гурта (кант на монетата)  ще бъде изписано: "БОЖЕ ПАЗИ БЪЛГАРИЯ" с главни букви . Този надпис е бил използван върху монетите ни между 1882 и 1943 г. В специалното интервю за БНР..

публикувано на 19.05.25 в 07:04
Крум Зарков

Крум Зарков: Битката за дневния ред в България предопределя следващите управленски конфигурации

Битката за дневния ред в България предопределя следващите конфигурации за управление . Това заяви пред БНР  Крум Зарков, вече бивш секретар по правните въпроси на президента Румен Радев, както и бивш министър на правосъдието. Секретарят по правните въпроси на президента напуска поста си заради референдума за еврото "Ако основният дневен..

публикувано на 17.05.25 в 14:18