Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

"Осъдени души" – христоматия за съвременните кинаджии

45 години от премиерата на емблематичния филм на Въло Радев

3
Кадър от филма "Осъдени души"
Снимка: архив

Навършиха се 45 години от премиерата на филма „Осъдени души“ на режисьора Въло Радев. Само за две години от излизането си на екран филмираният роман е гледан от над 3 милиона зрители, което за мащабите на България от онези години, пък и сега, е безспорен успех. Авторът на музиката е Митко Щерев.

Това е шестият и предпоследен режисьорски филм на Въло Радев. Още през първата седмица лентата по романа на Димитър Димов събира 175 000 зрители.

Месец след премиерата на „Осъдени души“ – през ноември 1975-а, Центърът за социологически проучвания провежда анкета в столичните киносалони „Сердика“ и „Славейков“. Раздадени са 2500 анкетни карти. Като достойнства на филма 47% от хората посочват музиката, а други 42% одобряват добре пресъздадената атмосфера на времето.

Редица зрители обаче са несъгласни с избора на чуждестранни артисти за главните роли.

Теорията на Въло Радев обаче е, че когато има роля на чужденец в сценария, той трябва да избере чужди актьори, за да може публиката да повярва истински на образа, а не да вижда в него познат български актьор:

В ролята на отец Ередия влиза полякът Ян Енглерт, а в тази на Фани Хорн – унгарката Едит Слай. Ян Енглерт е озвучен на български от Коста Цонев, а Едит Салай – от Виолета Донева.

Хора от екипа на Въло Радев обичат да разказват за началото на работата си в „Осъдени души“. Още в първия ден от снимките режисьорът донесъл скъп испански коняк и почерпил всички, за да предразположи колегите си и да ги пренесе в атмосферата на тази страна.  

Преди 5 години в „Лачените обувки на българското кино“ – телевизионен формат на БНТ, Филип Андреев направи филм за филма „Осъдени души“. В документалната лента Въло Радев казва:

Филмът – като казваме приказка, той наистина е приказка. Тя трябва да бъде разказана умно, трябва да бъде разказана дълбоко, трябва да бъде разказана с чувство, но това е приказка“.

"Въло много обичаше актьорите, ако актьорите плачеха, и той плачеше с тях , ако те стреляха, и той стреляше, което беше много страшно за мен, защото седеше до камерата…“, разказа операторът Христо Тотев.

През март миналата година Ян Енглерт, който в последните 15 години е артистичен директор на Народния театър във Варшава, беше удостоен с титлата Доктор хонорис кауза на НАТФИЗ. По време на церемонията сподели, че за неговите 100 филма в Полша няма награда, а тази, която получи в България, за него е чест:

Вероятно Въло Радев е намерил нещо в този невисок човек, който няма тези искрящи очи. За щастие филмът „Осъдени души“ беше преведен на полски, но като „Обречени души“. За мен има нещо вълнуващо и сега съвсем сериозно и честно ще кажа, че когато някой от друга култура погали твоето самочувствие, тогава наистина е много хубаво. Аз се радвам, че имам своето място във вашата страна – в България". 

През март тази година проф. Людмил Христов от Нов българки университет подреди в изложба уникални и непоказвани досега архивни фотографии, които е правил през лятото на 1974-та година, когато е сниман филмът „Осъдени души“.

Въло Радев е един изключителен кинаджия - тогава никой не снимаше по тоя начин – интересни близки кадри, страхотно осветление, променливи хоризонти - христоматия за съвременните кинаджии“, каза проф. Христов.

А след показването на „Осъдени души“ в Испания местните критици започват спорове къде точно на Иберийския полуостров е заснета лентата.

Но кадри от Испания няма – снимачната площадка е край село Слънчево, а мястото е избрано от художника на филма Константин Джидров.

Митко Щерев

Година след създаването на „Осъдени души“ композиторът Митко Щерев, който пише великолепната филмова музика, казва, че е изненадан, че Въло Радев го кани да работят заедно.

Щерев представя диска "Осъдени души", събиращ най-доброто от филмовата музика.

"Осъдени души е третият ми филм, за който правех музика. Въло беше изгледал преди това филма "Сладко и горчиво", който бях направил с Иля Велчев, и тогава той ме е харесал", разказа в "Хоризонт до обед" Митко Щерев.

"Първо гледах филма – без да е озвучен. И въпреки това по време на прожекцията настръхнах. Мелодията се роди от раз след това...", спомни си Щерев.

Още по темата в звуковите файлове.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

От бащи на синове: как се калява стоманата в родната екстремна сцена

Как се калява стоманата на родната екстремна сцена влезе във фокуса на Автономията за слушане. В студиото на “Изотопия” чухме как се “наливаха основите” в началото и как “се строи” днес. Засегнахме и въпроси като: Как се предава страстта към тази музика и как се „поема щафетата“ по линията бащи и синове, както и кой от кого и какво..

публикувано на 21.11.25 в 18:59

"Преди и сега": Народният съд - пълна генна модификация на обществото

Само две седмици след паметния 9 септември "любимият син на българския народ" Георги Димитров дава указания от Москва да се унищожи фашистката интелигенция, а Трайчо Костов нарежда до началото на октомври да са готови списъците с врагове . В същата заповед уточнява, че е задължително при репресиите да се унищожават всички документи и да се..

публикувано на 20.11.25 в 11:46
Здравко Димитров

Дефицит ли е милосърдието: Защо пчелар от Враца дари 1 тон мед на деца и възрастни хора?

Доброто, също като любовта, може да се окаже лудост. За тази нестандартна трактовка ни подсеща един врачански пчелар, който споделя как му е хрумнала "откачената идея" да дари 1 тон мед на деца в неравностойно положение и на бедни възрастни хора.  Идеята беше да се направи нещо добро , съвсем естествено обяснява врачанският пчелар Здравко Димитров...

публикувано на 19.11.25 в 09:40

"Преди и след": Истории за цензуриране, нагаждане и неудобни писатели

Какъв е пътят на една книга, за да достигне тя до читатели? Ако днес можем да споделяме творчеството през социалните мрежи или лесно да се самоиздаваме, то преди 1989 година съдбата на една книга, а много често и на нейния автор, е съвсем различна. "По времето на социализма ние се снабдявахме и със западни книги. По какъв начин - крадяхме от..

публикувано на 12.11.25 в 12:41
 Габриела Хутелън

Габриела Хутелън, която иска да свърже българите в Белгия

Да живееш в Белгия и да се чувстваш у дома. Това е възможно - казва нашата сънародничка Габриела Хутелън. Тя е от София, но от пет години живее в едно малко село близо до границата на Белгия с Нидерландия , където я е завела любовта и е създала семейство. Попадайки на новото място, Габриела започнала да търси контакти с наши сънародници,..

публикувано на 11.11.25 в 10:45

"Родопската теснолинейка Септември - Добринище" е вече на книжния пазар

В "Нощен хоризонт" гостува Кристиан Ваклинов, "будител - пазител" на историята и настоящето на единствената работеща теснолинейна жп линия у нас. Той е председател и на Гражданско сдружение "За теснолинейката", създател и на единствения у нас музей на теснолинейката в гара Цепина. В началото на месец октомври Ваклинов издаде и супер луксозната..

публикувано на 10.11.25 в 11:20
Премиера на книгата

"Приключенията на една блондинка" - среща с автограф и чаша вино на 12 ноември

На 12 ноември от 17,30 часа на среща с автограф и чаша вино в Коктейл бар "Опус" на ул. "Иван Вазов" 8 Мариана Кирова кани приятели и почитатели на премиерата на новата си книга "Приключенията на една блондинка". В книгата са включени разкази и новели, както и едноименния роман, който е обект на второ издание . Излезе от печат новата книга..

публикувано на 10.11.25 в 08:00