Съпрузите Гергана и Акил водят битка с институциите, за да живеят заедно

Историята на една българка и един пакистанец, борещи се за правото да живеят заедно с детето си в България, е обект на съдебни спорове от години. След многократни откази от българското посолство в Пакистан да издаде виза на мъжа, той е принуден да предприеме дълго и опасно пътуване извън закона до страната ни. Успява да стигне до Гърция, където е заловен, с пасаван влиза в България, но битката му за статут продължава и до днес.

Гергана и Акил се запознават и влюбват в Норвегия през 2013 година. Малко по-късно заминават за Пакистан, където сключват брак. Съгласно визата Гергана може да остане само месец. След това, през 2015 година тя, вече бременна, се прибира в България и оттук започва тяхната многогодишна борба да се съберат да живеят заедно, без страха, че миграционните служби, съдилищата, законите на държавата могат да ги разделят отново.

Гергана разказва за многократните ѝ опити да получат виза за Акил, следвайки стриктно законите на България:

"Аз се върнах 2015 година в България, след което започнах да му пращам покани и той ходеше в българското посолство в Пакистан, но му беше отказано два пъти. Причините бяха, че аз нямах сключен договор за наем тогава, нямах и имот на мое име и заради това ни отказаха".

Притежаването на имот и доходи на поне единия от двамата дава сигурност на нашата страна, че Акил ще може да издържа сам семейството си тук, а няма да разчита на социални помощи от България. И понеже беднотата често е смятана за грях, те са наказвани нееднократно с поредния отказ за издаване на виза.

След две години на безуспешна борба с институциите Акил, решен да види съпругата и детето си, предприема изключително рисковото си пътуване - от Пакистан до България.

"Беше много трудно, не знаех дали ще успее, защото много хора, не са успели да стигнат дотам, където са искали", споделя жената.

Акил Сървър успява да стигне до Балчик. Вероятно тогава си е мислел, че най-трудното е зад гърба му, но три години по-късно вече му е ясно, че това е било само началото. 

Невъзможността да пробият системата в България отвежда преди две години семейството до дружество, занимаващо се с консултантски услуги в сферата на миграцията. Тяхното единствено желание е било да узаконят статута на Акил, за да може той да живее заедно със своята съпруга и общото им дете в България, да има елементарните човешки права като това да работи, да може да излиза без придружител и когато се почука на вратата, да не се страхува, че идват за него.

Отдел "Миграция" към Областната дирекция на МВР в Добрич отказва право за продължително пребиваване на Акил, тъй като той няма издадена виза от посолството ни в Пакистан. Такава виза Акил не може и да получи вече, тъй като заради пандемията посолството ни там не работи. Завежда дело в Административния съд в Добрич, който уважава искането му за продължително пребиваване, но Върховният административен съд в София отменя решението на съда в Добрич. Така се стига до сегашната искова молба в Административния съд в Добрич от страна на Акил, в която той съди началника на ОД на МВР в Добрич, както и Върховния административен съд и иска обезщетение от 20 000 лева заради нарушените му права.

"В случая нашият клиент се възползва от правото си да иска обезщетение заради това, че Върховният административен съд и отдел "Миграция" нарушават неговите права, които са гарантирани с правото на Европейския съюз и от това за него произтичат както имуществени, така и неимуществени вреди", разказва юрисконсултът от дружеството Петя Казакова.

Тя е категорична, че ако съдът в България отново откаже да му даде разрешение за продължително пребиваване, ще заведат дело срещу България в Страсбург. И всичко това, за да признае една държава, че нейна поданичка има правото не само да се влюби в пакистанец, но и да живее с него в родината си.

Целия репортаж можете да чуете в звуковия файл.