Езикът на омразата не е личен, а социален проблем

Затова освен на гледането между двама непознати в мълчание те залагат и на човешката история. Докато двамата се гледат в очите в продължение на 4 минути, в слушалки чуват историята на човека срещу себе си. Реакциите са много емоционални – на емпатия, надежда, близост и доброта, разказа Ани Алексиева пред БНР.

Продукцията се появява в момент на брутална агресия срещу различията, като последни примери са побоят над деца при хомофобска акция в Пловдив, както и смъртните заплахи срещу гей активисти в града.

„В експеримента ние виждаме автентичните реакции на хората, които показват промяна към отсрещния човек, изненада, абсолютно органична емпатия. Те не са предупредени, че ще слушат история, която е свързана с тази тема.“

Моментът на споделяне на ранимостта е много личен. Включилите се в експеримента, представяйки личната си история, разказват и историята на още хиляди хора, които ежедневно и системно са подлагани на език на омразата, подчерта Ани Алексиева.

„Езикът на омразата не е личен проблем, той е социален, обществен проблем и засяга страшно много хора в България“, коментира тя.

Не се опитваме да стигнем до най-крайните хора, а до онези, които си задават въпроси, поясни Павел Кунчев, един от съоснователите на глобалната платформа, социален предприемач с опит в маркетинга и рекламата, съосновател и на Time Heroes.

По много теми, които ни разделят като общество и са по-пиперливи, не можеш винаги да достигнеш до всички по ефективен начин, но е много важно да си дадем сметка, че екстремните елементи в едно общество са много малка част, макар да са много шумни и понякога да успяват да доминират, изтъкна Кунчев.

Още за инициативата чуйте в звуковия файл.