Психологът Пламен Димитров: Има двоен ръст на хората с невротично поведение

„За 67% водещият стил на справяне е един от агресивно-защитните или пасивно-защитните модели на екзистенциално ориентиране. Изследването ни започна през март и обхваща хора между 25 и 60 години чак до края на октомври“, поясни психологът. Преди три години процентът е варирал около 30.

Двойно е спаднал броят на хората, които имат класическите конструктивни модели на ориентация към реалистични проекти, постижения, развитие, подкрепа и солидарност, отчитат специалистите. 

„За сметка на опозиционния стил, борбата, негативизма, отричането или пък перфекционистичното очакване да се реализират някакви свръхстандарти. Конформизмът също е нараснал, ритуализацията.“ 

Два пъти е нараснало невротичното поведение с всичките му многообразни проявления, изтъкна Димитров.

„От пасивност, свиване, затваряне, самоизолация, депресивност, отчаяние до онзи параноичен порив да властваш, да доминираш или да се втурнеш да се спасяваш с ритуализирани форми като това да имаш богата лична аптека.“

Виждаме болезнено безотговорно отношение от властниците как да се създаде среда и политика, така че хората да се чувстват по-уверени и конструктивни да се справят с кризата, която вече е многопластова, смята Димитров. Сега по думите му всеки се спасява поединично. Това важи и за презапасяването с лекарства, заради което определени медикаменти изчезват от аптечната мрежа.

„Още когато заплахата се глобализира, имаше порив и хората се втурнаха да се запасяват, включително с тоалетна хартия и храни", припомни той. Това е характерно за ситуация на повишена тревожност, когато се включват аспекти на имунната система, които водят до невротични, крайни и неефективни поведения.