Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Д-р Влатко Глигоров:

Необходима е възстановителна програма за Covid пациенти на интензивно лечение

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Мултидисциплинарен екип трябва да изготви програма за преболедували коронавирусната инфекция в интензивни сектори, за да се намалят дълготрайните усложнения и с цел максимално бързо възвръщане на силите. Това каза пред БНР управителят на Спортния диспансер в Пловдив д-р Влатко Глигоров. Според него програмата следва да бъде подготвена от физиотепаревти, кинезитерапевти, пулмолози и кардиолози. 

Хората сами няма да могат да се справят. Колкото възрастта е по-голяма, толкова възстановителният период е по-дълъг, отбеляза д-р Глигоров. Той цитира данни от САЩ, че всеки ден, прекаран в интензивно отделение, изисква седем дни за възстановяване.

Д-р Влатко Глигоров предупреждава за дългосрочните последици от прекаран Covid-19.

В момента протичат множество изследвания в центровете за контрол и профилактика на заболяванията в Западна Европа и САЩ, които ще ни помогнат да разберем дълготрайното въздействие на инфекцията извън острата фаза, каза той в предаването „Хоризонт до обед“.

Специалистите от чужбина съобщават за „уникално разнообразие от симптоматика при различните хора, с различен тип имунна система и възрастова граница“, поясни Глигоров. Един на всеки десет пациенти страда от симптомите доста по-дълго от обичайните 2-3 седмици.

„Има лекари, които съобщават, че техните пациенти нямат изменения в рентгеновата диагностика или кръвната картина, но въпреки това не могат да се възстановят и не могат да се върнат към нормалното си състояние“. 

Настъпват промени на микрониво, които нарушават храненето и окисляването на тъканите на съответните органи. И ако човек е имал латентно заболяване, за което той не е знаел, че има такова, то в момента може да създаде непредвидими последствия за него, а при тези, които вече имат диагностицирани хронични заболявания, там нещата са още по-драматични“, коментира д-р Влатко Глигоров.

Той акцентира основно върху хората със сърдечно-съдови заболявания и интервенции, с високо кръвно налягане, с проблеми на черния дроб, със затлъстяване, с инсулинозависим диабет. 

Засягането на белия дроб протича по два основни модела, уточни д-р Глигоров. Единият е със субфебрилна температура от порядъка на 37 – 37.4 градуса, който може да продължи месец-два и изтощава имунната система, а пораженията върху белия дроб са непоправими. Другият модел е със силна кашлица, храчки, недостиг на въздух, но този тип клинична картина се повлиява по-добре, а последиците са по-малки. 

Цялото интервю чуйте в звуковия файл. 

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Георги Тахов

Министър Георги Тахов: Закон за браншовите организации ще има

"Закон за браншовите организации ще има, независимо от това дали браншовите организации ще го харесат или не" . Това каза пред журналисти министърът на земеделието Георги Тахов,  след церемонията по връчването на наградите "Агробизнесмен на годината".   Дали започналите срещи по темата ще сложат край на дългите и безплодни дискусии около..

публикувано на 12.11.25 в 07:58
Изглед към остров Св. Кирик и Юлита, където ще бъде разположен Институтът за подводно наследство на ЮНЕСКО. Предвижда се на острова да има и Музей на черноморската цивилизация.

Центърът за подводна археология в Созопол става институт на ЮНЕСКО

Центърът за подводна археология в Созопол вече ще е институт на ЮНЕСКО и ще отговаря за проекти и инициативи в Черноморския регион и Долен Дунав. Така се преобразува най-старият подобен център в Източна Европа , който разполага със собствени плавателни съдове и модерна геофизична апаратура. Центърът до момента е към Министерството на..

публикувано на 11.11.25 в 14:55
Николай Василев

Николай Василев: Филмът "Социално силните" е имунна защита срещу пошлостта и полуфабрикатите

Филмът на Николай Василев "Социално силните" е част от афиша на  "Киномания" (13-30 ноември). Документалната лента е посветена на златните медалисти на физика Теодосий Теодосиев и е своеобразно продължение на "Формулата на Тео" . Василев е познат като автор на поредицата "Малки истории" по БНТ, той е и автор на филма "Ваклуш". След..

публикувано на 11.11.25 в 12:04

Милен Данков: Има доста неща в работата на доброволците, които могат да се подобрят

"Ресурсът в спасителните акции по издирване на някого не е малък. Той е чисто човешки" . Това отбеляза пред БНР Милен Данков , ръководител на Доброволното формирование за овладяване на бедствията на територията на Столичната община: "Когато има хора, които могат да откликнат в такива ситуации винаги е много хубаво. Да речем, ако аз съм се..

публикувано на 11.11.25 в 11:52
Мартин Куванджиев

Мартин Куванджиев: С Бюджет 2026 се гледа бизнесът да бъде ограничен

"Когато един бизнес е успешен и когато расте, той всъщност плаща едни данъци , които данъци отиват точно за спонсорирането на хора, които да могат да помагат на всички тези бизнеси и да растат, но при нас се получава точно обратното и с Бюджет 2026. Така както го виждаме, се гледа по някакъв начин да се ограничи този бизнес ". Това коментира пред..

публикувано на 11.11.25 в 11:26
Георги Ганев

Георги Ганев: Заради такива бюджети ще сме по-бедни, отколкото бихме могли да бъдем

"Бюджетът ще бъде приет, без да има разбирателство". Това заяви пред БНР икономистът Георги Ганев : "Няма законодателно изискване работодатели и синдикати да одобряват бюджета. Конституционен прерогатив и то с изключителна висока степен на важност е, че бюджет се приема единствено и само от Народно събрание и никой друг не може да командва..

публикувано на 11.11.25 в 09:12
Александър Каракачанов

Александър Каракачанов: Най-важното след 10 ноември 1989 г. е, че се озовахме в ЕС

Най-важното след 10 ноември 1989 г. е, че се озовахме в Европа . Това каза пред БНР Александър Каракачанов, един от основателите на Клуб "Екогласност", основател на Зелената партия, основател и член на ръководството на СДС, първият кмет на София след 10 ноември 1989 г., участвал е в Кръглата маса, депутат от Великото народно събрание...

публикувано на 10.11.25 в 18:17