Коментар на Петър Волгин: Ще помогне ли държавата на засегнатите от мерките срещу ковида

Няма държава, в която постоянно да расте броят на заразените и починалите и която да не вземе мерки за ограничаването на заразата. Основният проблем при  влезлите в сила от тази нощ мерки не е, че бяха въведени, а че бяха въведени със закъснение. А е известно, че когато се забавиш с някакво решение, ефектът от него става доста съмнителен. Настоящите мерки трябваше да бъдат въведени по-рано, още когато бройката на заразените почна да се увеличава лавинообразно. Ако това беше станало, най-вероятно нямаше да се стигне до сегашния огромен натиск върху болниците, както и до ситуации, при които болни умират на стълбите.

И най-логичният въпрос в случая е - защо властите толкова се забавиха с въвеждането на сериозни мерки. Докато ние се туткахме и по цели дни се занимавахме с „ужасно важния“ въпрос от колко до колко часа да са „зелените коридори“, много други европейски държави си свършиха работата. Още преди седмици въведоха ограниченията. И кривата на заболелите тръгна надолу. Затова и Франция може сега да си позволи да разхлаби мерките. А ние едва вчера почнахме с въвеждането им. 

Със сигурност една от основните причини българското правителство да се забави е, че усеща колко е ниско доверието в него. Повечето хора не вярват на управляващите. За всичко. Включително и за сериозността на епидемичната обстановка. Затова и управляващите се спотайваха, не искаха да вземат сериозни мерки. Явно се страхуваха да не се стигне отново до масово недоволство. Надяваха се, че ще се размине. Че Ковидът ще се поразходи малко нагоре-надолу, ще му омръзне и сам ще си тръгне. Обаче не стана така.

Да управляваш, не значи просто да правиш това, което знаеш, че ще се хареса на най-много хора. Отговорното управление включва и вземането на непопулярни решения. Именно в подобна ситуация си личат истинските лидери. Те не се страхуват да тръгнат и срещу общественото мнение, когато са убедени в правотата си. Да, много хора в България не искат изобщо да бъдат налагани каквито и да било мерки в борбата срещу Ковида. Но в крайна сметка затова имаме правителство, за да взема решения на базата на експертните мнения, а не на субективните предпочитания на някаква група хора. Колкото и голяма да е тя.  

Да не забравяме, че правителството тепърва трябва да взема тежки решения. Много хора и бизнеси ще пострадат от мерките срещу разрастването на заразата. И всички те трябва да бъдат подкрепени. Държавата трябва да покаже, че никой не е оставен зад борда. Лично аз силно се дразня, когато почнат разсъждения върху следната дилема – сега какво да спасяваме, хората или икономиката? Това е глупав въпрос. В случая не може да има „или“. В случая може да има само „и“. Тоест, ще спасяваме и хората, и икономиката. Защото тези две неща са неразривно свързани. Няма как едното да съществува без другото. Загубим ли едното, моментално губим и другото.

Всеки, който има нужда от подкрепа, трябва да я получи. Като започнем от наемните работници, които са останали без работа, минем през собствениците на малки бизнеси и стигнем до големите бизнеси. Някой веднага ще каже, че държавата не разполага с толкова голям финансов ресурс. И няма да бъде прав въпросният някой. Защото проблемът не е и никога не е бил в липсата на пари. Проблемът винаги е бил и е в начините за харченето им. Ето ви само един пример. Няма нужда в момента държавата да харчи луди пари за свръхмодерни оръжия, някои от които съществуват само на хартийка. Вместо да наливаме средства в ненаситните транснационални оръжейни концерни, много по-смислено е да пренасочим съответните суми към фондовете за справяне с последиците от епидемията. Така би направило едно истинско социално отговорно правителство. Предстои да разберем дали нашето е такова.