Ана Цанкова: Поезията е начин на овладяване на болката

„Мъртвите не си отиват завинаги, в моя дом те се помнят, почитат се, говори се за тях, разказват се спомени и аз мисля, че по този начин хората не си отиват завинаги, а оживяват в нас и в сърцата ни“. Това сподели в предаването „Нощен хоризонт“ Ана Цанкова. Тя е родена в град Кърджали. Живее и работи в София. Нейни стихотворения са публикувани в списания „НО Поезия“, „Нова асоциална поезия“, в редица различни периодични издания и в онлайн платформите „Public-Republic“, „Banitza“, „Открита литература“. 

„Дядо ми също си отиде преди доста години. Той беше най-добрият и най-прекрасният човек, когото познавах и ме е научил на почти всичко“, допълни Цанкова.

Ана Цанкова сподели, че майка ѝ е била силно вярваща жена. Заедно са посещавали църкви. Спомените на Ана Цанкова са свързани с църквата „Свети Георги“ в Кърджали. Към вярата трябва да имаш посока, трябва някой да те насочи, допълни тя.

„Не определям пътя си към вярата като трънлив. Знам, че тя дава любов, тя учи на добро, на смирение, че ти не си сам и не си изоставен. Много е важно човек да вярва и да мисли, и да знае, и да усеща, че той не е сам и че каквото и да му се случва, ще има по-добър ден, ако Господ даде. Ние сме загубени без вяра, нищо не може да ни се случва - хубаво, добро и може би ние няма да бъдем добри, ако нямаме вяра", подчерта Ана Цанкова.

В края на 2018 г. излиза дебютната ѝ книга с поезия „Археология на белезите”, под знака на издателски кръг „Смисъл” и с редактор Аксиния Михайлова. През 2019 г. Ана Цанкова печели Националния конкурс за дебютна литература „Южна пролет“, а по-късно „Археология на белезите” е номинирана за Литературните награди „Перото“ в категория „Дебют“.

Авторката е отличена със специални награди от IX и X национален конкурс за поезия „Добромир Тонев“.

Ана Цанкова подготвя нова книга.

„Мисля, че малко съм се променила между първата и втората книга. Започнах да пиша по-дълги стихотворения. Когато си разглеждах файловете, с изненада установих, че съм писала доста също за смъртта, не съм го направила нарочно, но това е нещо, което съм искала да си го обясня, защото поезията е начин на овладяване на болката“.