„Когато се появиха първите данни и слухове, че нещо се случва в далечен Китай, първоначалната реакция на глобалното лидерство, примерно на Световната здравна организация, беше - това е далече, не е страшно, а и Китай е различен, Китай вече е открит, в Китай имат опит от предишните епидемии и са готови да се справят. Това са неща, които не ни засягат или ако ни засегнат, ще бъдат като леко грипче. След което изведнъж се оказа, че това описание на наближаващата беда е било крайно неадекватно и се отиде в друга крайност – дълбока несигурност – не знаем какво се случва, как се предава, колко е смъртоносно, нямаме лекарства, нямаме ваксини“, посочи доц. Гарнизов.
Да се научиш да живееш с вируса е една от формите на неговото опитомяване, смята антропологът.
„Най-големите опитомители на вируса не са вирусолозите, не са лабораториите, а обикновените хора, които трябва да превъртят въображението си, личния си опит, историческия си опит, груповия си опит и да намерят място – някаква клетка в ума си, където да разположат онова, което идва. На тази основа лекарите по съвсем друг начин продължават това опитомяване“, коментира Васил Гарнизов в предаването „Преди всички“.
Когато глобалното лидерство се провали с опитомяването на вируса, изведнъж много силно се вдигна тежестта на националните и на локалните власти, изтъкна доц. Гарнизов. „Всяка национална култура отговори по свой особен начин“, допълни той и даде пример с разликата между централизираната реакция на Франция и САЩ, където пандемията преминава без единна система на затваряне и ограничения, а споровете за тях са белязали цялата предизборна кампания за президент.
„България на този фон в началото поради несигурност сметна този див вирус да го опитоми и впрегне по най-радикалния начин – с много тежки мерки на затваряне, включително блокади на градове. Хората изтърпяха, след което два месеца и половина по-късно българското правителство отиде на съвсем другия край – вече сме го опитомили този вирус, вече ще живеем с него, тръгвайте да си водите спокойно всекидневния живот. Докато есента отново ни напомни, че сме далече от това технически да опитомим вируса. И сега пак – колебаха се, колебаха се и накрая въведоха нещо междинно. Поне не затвориха парковете и градинките и поне не блокират градове“, отбеляза преподавателят.
Сбърка политическият елит, който взимаше решения, категоричен е Васил Гарнизов, който не е съгласен с позицията на министъра на здравеопазването, че всички сме сбъркали. „Не сме сбъркали всички. Някои сбъркаха повече.“
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
Пътуваме назад във времето и ще ви разкажем за място в София, където са се провеждали исторически срещи и са се взимали важни решения за съдбата на България - Военната академия "Георги Раковски". Ще поговорим и за макетите като начин да съхраним и популяризираме архитектурните паметници и културно-историческите обекти от миналото. А в края -..
2025-а година е определена като най-успешната след последната 2019-а преди пандемията. От Националния борд по туризъм отчитат един ръст, който ще надхвърли 5 процента. "Много по-важно е да отворим очи и да видим разгърнатото портфолио и продуктовото предлагане, фокусът върху онези възможности, които България предлага, свързани с култура,..
"Аз съм озадачен, че предлагат Българският спортен тотализатор да се даде на концесия, защото такава мярка не се предлага между първо и второ четене на бюджета . Прави се сериозно обществено обсъждане. Това ми напомня за тази комисия от 27 секунди, която бяха направили скоро, която е символ на методите на работа на това управление - да няма..
За бъдещето на хранителното банкиране по света и у нас говорим в рубриката "ИМА ЛИ МЕГДАН" в "Графити по въздуха" с Кърт Шулц, който гостува в България, за да одитира дейността на Българската хранителна банка. Кърт Шулц е консултант по инфраструктура, складове и логистика в Глобалната мрежа на хранителните банки, която подпомага с консултации..
Все повече туроператори и туристически платформи залагат на изкуствен интелект - системи, които анализират нашите предпочитания, предлагат персонализирани маршрути и дори предвиждат кога ще потърсим следващата си почивка. Изкуственият интелект вече може да избере най-изгодния полет, да предложи хотел според личните ни предпочитания, да подреди..
Българската стопанска камара представи сценарии за развитие на дигиталния туризъм и варианти на новите професии на изкуствения интелект в индустрията на гостоприемството. Експерти прогнозираха, че до 10 години масово персонализираните продукти ще завземат пазара в сектора, резервациите ще се правят през изкуствения интелект, ще работят..
Община Баните стартира амбициозен проект за възстановяване и преобразяване на старата минерална баня в централната част на селото. Целта е да бъде създаден уникален музей на балнеологията, който да привлича туристи и да представя историческото значение на минералните извори в региона. Проектът, който се реализира с подкрепата на..