В тази книга има много истории, в които читателят може да се огледа и да научи нещо за себе си и собствения си род, казва Капка Касабова пред БНР. Тя определя книгата като пътешествие във времето и изключителната география на Охрид и Преспа.
„Семейната, родовата история – този въпрос защо някои места са закодирани в нашите гени, е само началото, само един портал към по-голямата, многогласна, полифонична история на Югозападните Балкани.“
„Въпросите бяха много. Един от тях е каква болка носим със себе си“, споделя Капка Касабова за процеса на пътуване, преоткриване и описване на този регион. Именно така започва пътешествието – с вглеждане в семейната история и родова линия и болката, която носят те.
„Аз го наричам едно пътуване по пътищата на войната и мира. Тази тема изплува като една от основните. Болката, търсенето на лечение, войната, енергията на конфликта изобщо и търсенето на прошка, на хармония. Това е голяма тема на Балканите като цяло.“
Изучавайки хората, историите, паметта и дори екологията на региона на Охрид и Преспа, Касабова се е сблъскала и с други въпроси.
„Как можем да продължим да живеем по-безгранично в свят, който като тези две езера е разсечен от абсурдни граници? Преспа е споделена между три държави, Охрид между две. Тези водни граници (те са невидими, но са в главите на хората) ми се струват много символични за нашето време.“
Едно от големите открития в края на едно творческо пътуване, каквото е написването на книга, е откритието за невероятната пъстрота и богатство на Балканите, която трябва да бъде повод за радост и празненство, а не за разделение, подчертава Капка Касабова.
„Моите книги са за Южните Балкани. Всъщност нациите са нещо сравнително скорошно, всички сме омешани, България не е просто едно население в рамките на България, така както Турция не е, Македония и Гърция не е. Има едно преплитане и омешване, което е точно противоположните на тези брутални, абсурдни и еднозначни граници. Всъщност ние, балканските хора, сме многозначни, ние сме многовалентни, ние сме полифонични и затова сме интересни.“
Касабова очертава темата за балканската травма и нейната наследяемост и как като индивиди, семейства и нации обработваме това неосъзнато наследство.
Книгата, върху която сега работи – „Еликсир“, продължава по стъпките на „Граница“ и „Към езерото“ както географски, така и тематично. Сюжетът отново се разполага в трансгранична география – поречието на Места. „Тази книга по-радикално се обръща към темите на заболяването и търсенето на лек и е по-езотерична в известен смисъл, по-природна“, разказва още тя в предаването „Хоризонт до обед".
„Тъгата и носталгията са опасни емоции, трябва да имаме едно наум, когато изпитваме тъга и носталгия по нещо, което е далече и което е идеализирано. Тъгата за юга е много символична за изгубения рай, който всички търсим по свой си начин", отбелязва още писателката.
Капка Касабова е родена през 1973 година. Заедно със семейството си емигрира в Нова Зеландия през 1992 година, а от 2005 г. живее в Единбург, Шотландия.Камелия Пешева, студентка по анимационно кино в Нов български университет, и нейната сестра Бояна Василева, учител по графичен дизайн, създадоха стенописа „Омагьосаната гора“ в родния си град Кюстендил. Проектът е част от европейския конкурс „Лечебна природа – анимация за щадяща и грижовна детска болнична среда“, в който Камелия бе финалист...
В София бяха поставени 10 детски фигури в реален размер на пет опасни пешеходни пътеки. Тази инициатива, озаглавена „София – град за децата“, бе реализирана от младежката организация „Сдружение РЕД“. Целта беше да се привлече вниманието на обществото и институциите към проблемите на пътната безопасност и да се подчертае необходимостта от..
Все повече българи избират Португалия за своята следваща дестинация. Туристическите агенции у нас отчитат засилен интерес през последните години – тенденция, която се наблюдава и в световен мащаб. Какво прави тази атлантическа страна толкова привлекателна? Земята на корка, фадото, великите мореплаватели и богатата история привлича не само с красиви..
Знаете ли, че в Османската империя най-добрите майстори на пушки кремъклийки били българите. Това не е измислица, за да се тупаме в гърдите и да се самонавиваме колко сме добри и велики. Показват го документите в изследователския труд на двама, както те сами себе си определят - любители историци. Двамата са от Варна - Виолин Калчев и..
Отбелязват се 35 години от създаването на специалност Японистика в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Тържествата ще са на 17 октомври, а лекция на проф. Цветана Кръстева - преводач, преподавател и основател на специалността Японска филология, ще има на 16 октомври. "Студентите бяха малко, но елитни. Всички се развиха много..
Първата столетничка си има дома за възрастни хора в монтанското село Владимирово. Райна Мадова стана на 100 години и бе почетена за рождения си ден с торта, свещички и баница. От 10 години баба Райна Мадова е част от дома за възрастни хора в село Владимирово. Тя е от Бойчиновци, работила е в цеха за макарони, разказа Румяна Милетиева, която е..
Утре е премиерата на новия исторически роман "Деултум посреща Свирепия". Събитието е от 18.30 часа в Софийския университет "Св. Климент Охридски". В момента предишният роман от поредицата - "Мистерии в Хераклея Синтика" , се превежда на 4 езика - френски, немски, английски и гръцки език. В Деултум има амфитеатър, още не е открит и..
"Наблюдавахме емоционална сцена без особен план. Плам имаше, но план нямаше . Не виждам нищо друго, освен нищо друго, освен раздразнението на..
"Борисов пробва дали ако тропне по масата, Пеевски ще му даде да стане министър-председател. Установи, че тази работа няма да стане и тръгна натам,..