Тази вечер от 18 часа във Фейсбук страницата на сдружението ще покажат няколко петминутни късометражни филма, които не са катастрофични, не разказват за директните последици от разрушенията, а ни срещат със семейства, пострадали по един или друг начин от ядрената катастрофа във Фукушима.
„Много е впечатляващо например едни тийнейджърки как обясняват, че когато пътуват из Япония, не казват, че са от Фукушима, защото отношението към хората от Фукушима е като към такива, които носят радиация, носят болести“, обясни Тодоров.
„Единственият смисъл да припомняме тази трагедия, както и Чернобил, е да си опитваме да не повтаряме грешките, които са направени“, коментира Тодор Тодоров пред БНР.
Той цитира научен доклад на ООН за въздействието на радиацията, в който се твърди, че радиацията от аварията не е увеличила риска от рак над нормалното и не е нанесла статистически измерими щети на населението. Световната здравна организация след Чернобил по същия начин излиза с доклад, че няма такова повишаване и няма официални данни за връзка с радиацията. Японското правителство след аварията приема, че допустимата граница на облъчване е 4 пъти по-голяма от тази, приета след Чернобил.
„Има ненаучени уроци от тези аварии, затова сме принудени всяка година да отбелязваме и да ги припомняме, защото те са очевадни. И за хората, които са пострадали, и за останалите“, допълни Тодоров.
Високотехнологична Япония, която е водеща икономика в света, не може да се справи с последиците от аварията вече десет години, въпреки отделените 200 милиарда долара, изтъкна той.
„Това, до което са стигнали те, е да изливат радиоактивна вода, т.нар. обезопасена, в океана. Всеки се интересува рибата да не е хваната около Фукушима.“
Изливането на водата в океана не е решение, категоричен е Тодоров. „На далечни разстояния в океана от Фукушима се открива радиоактивност. В самата Япония на стотици километри от централата също се откриват такива огнища. Това е процес, който не може да бъде спрян със съвременните технологии.“
С тези огромни суми страната покрива дейности по откриването и обезопасяването на разтопеното гориво от реакторите. „Над 40 години ще отнеме обезопасяването му“, уточни Тодор Тодоров.
„Основният извод е, че тази енергия не е нито евтина, нито безопасна, нито чиста“, обобщи той.
Цялото интервю слушайте в звуковия файл."За малко на земята" е заглавието на новата стихосбирка на поета Валери Вергилов . Валери Чуков: Върнах се в поезията след пенсионирането си като главен редактор на Би Би Си Пред БНР поетът сподели: " Всяка моя стихосбирка неизбежно има свой собствен профил , облик, но между предишната моя стихосбирка "Природи и реалности" и тази..
"Когато става въпрос за мир в Близкия изток, винаги съм песимист , тъй като да говорим за Близък изток и мир, това обикновено е оксиморон , вследствие, на което включително и тези много позитивни стъпки, които се предприеха през последните дни, най-малко видяхме формализирането им, мисля, че трябва да се слагат в контекста на някаква малко..
"Мисля, че днес е ден на надежда, че могат да бъдат решени едни от най-сериозните проблеми на съвременния международен свят , а именно - войната, която се води в Близкия изток между терористични групи и Израел. Това може да доведе до нормализиране на цялата обстановка в региона, а оттам и подобряване на ситуацията в света ". Това отбеляза пред БНР..
"Това, което е най-сериозно в бюджета, е именно разходната част и по-скоро това, че разходите влизат в едно такова увеличаване, което може да се сравни с принципа на снежната топка ". Това обясни пред БНР Любомир Каримански , член на Управителния съвет на Българската народна банка: "Колкото повече време минава, толкова повече тя се увеличава,..
"Категорично от доста години не виждаме воля за това да се пречупи негативният фискален тренд ". Това коментира пред БНР Михаил Кръстев , икономист от Съюза за стопанска инициатива: "Фискалната политика на България е сгрешена поне от пет години насам - от 2019 година, която беше последната нормална фискална година . Оттогава се взимат..
" Не мога да кажа колко са зависими фирмите от политиците. Има очевидно неразбирателство ". Това каза пред БНР Стефан Софиянски , бивш кмет на София, във връзка с кризата с боклука в столичните райони "Люлин" и "Красно село": "Мисля, че проблемът е в липсата на добра комуникация между почистващите фирми и общината ", коментира Софиянски...
"Частичните местни избори извън общия цикъл никога не изглеждат особено добре" . Това заяви пред БНР Даниел Стефанов , политолог и изборен експерт: "Обикновено даже има по-ниска активност от тази на вчерашните избори в Пазарджик. Местните избори по принцип в България са проблематични , защото разликите между спечелилия и загубилия са доста..
Шести блок на АЕЦ "Козлодуй" спира за планов годишен ремонт . Блокът има проблем с един от парогенераторите. Предвиждат се мерки да се установи какъв..
Има притеснение не само сред българските земеделци, но и сред европейските във връзка с общата селскостопанска политика. Това заяви пред БНР..