Джени е европейка, учен, дресьор, пише статии и от малка се грижи за животните. При пристигането си в Африка решава да създаде нов център за спасяване на диви животни от бракониери (от най-големите, стигащи до 300 килограма, до най-дребните, побиращи се в човешка длан).
В него международният екип лекува диви и застрашени видове животни, дарява ги с щастие и когато оздравеят ги връща в тяхната естествена среда.
Един от последните им проекти е свързан със спасяването на 700 костенурки от рядък вид.
Джени е създател на Спасителния център за диви животни на остров Занзибар „Cheetah’s Rock“, което в превод означава "Скалата на гепарда Чита". Тя подчерта, че в центъра работят акредитирани учени и изследователи. Планирането на дейностите започнало през 2011 година, а през 2013 се нанесли на територията, на която сега се намира резервата. Има все повече запитвания дали не могат да се подслонят или подкрепят още застрашени диви животни.
"Разбира се, този център можеше да бъде във всяка точка на света. Аз дори не знаех до тогава и за Занзибар. А за мен най-важното беше климатът да е подходящ за животните. Също и от политическа гледна точка търсех политиците да са благосклонни към подобен проект и да имат отношение по въпроса, а не да изгубим мястото и след една година и отново да търсим друга територия. Също така гледахме да няма много бури, да има гъста растителност с високи дървета, да е вододайна област, подходяща за животните. Знам, че туристите не обичат дъждовния сезон тук, но ние сме благодарни, понеже е полезен и за резервата и за животните", подчерта Джени.
Експертите се преместили от Европа с всички животни, които имали до момента.
"Но първото животно, което спасихме тук в Занзибар беше галаго (от групата на полумаймуните). То беше паднало от едно дърво, след което ни го донесоха и ние го отгледахме с биберон. Освен големите диви животни, имаме редки видове маймунки, птици, типични за Занзибар видове, които вече са на изчезване или животни, които са били обстрелвани и днес тези редки животни могат да бъдат видени тук, както и на страницата ни. Ако трябва да съм откровена, понякога се дразня, когато посетителите, които веднъж платили таксата в подкрепа на животните, не се отнасят с уважение към тях и към труда на служителите, които работят тук. Но това са част от уроците, които учим заедно. Наистина повечето от посетителите са много осъзнати в общуването, което създаваме", допълни Джени.
В резервата „Читас Рок" всяко същество си има история, една по-тъжна, друга поучителна, а третата дори невероятна - като тази на костенурките от Сейшелските острови, които биват спасени и въпреки, че един шейх ги е искал, те сега са на сигурно място.
"На територията на Резервата "Читас Рок", може да видите и големите хищни животни, които сме спасили и дори да ги докоснете, като например ивичестата хиена, леопарда, гепардите, белият лъв, пумите. Някой от тях са в карантина, както и днес ние хората сме в карантина. Гепардът Чита е едно от тях и от там идва и името на резервата. Гепардът, както знаете, развива скорост до 130 км/ч , той е най-бързото животно в света и възможността да се докосне човек до него и да си направи снимка е спомен за цял живот. Представете си тук е събрана цялата палитра на дивия свят. Имаме и влечуги, които са едни от най-редките на земята - като костенурките от област Паже, остров Занзибар и те стигнаха до нас пак, спасени от нелегалния трафик на животни".
В предаването "Нощен хоризонт" Джени допълни:
"За мен е трудно да избера само една, но може би историята, която е много близка до моето сърце и благодарение на която, този проект се осъществи, е тази на зебрата Чака. Тя е родена в зоологическа градина в Германия и е щяла да бъде заклана до една година. Ние успяхме да спасим зебрата Чака, направихме всичко възможно тя да оцелее. До този момент аз също пишех статии за езда в списания и те се заинтересуваха дали могат да се провеждат дресировки по езда със зебра. И знаете ли, Вие видяхте и преживяхте общуването с Чака, всички получиха роза от Чака. Да, единствената в света зебра, която Ви подарява роза и играе футбол! По-голям чаровник от Чака няма - обича да играе и да общува с хората. Радвам се, че успяхме да спасим и това животно. Тук запознаваме хората с дивите животни и техните особености. Например защо зебрата има райета и какъв всъщност е цветът на зебрата и много други особености, за които може да научите тук на място и за другите редки видове".
Всички наши животни са спасени от тъжни обстоятелства или са ни подарени от центрове за диви животни с цел опазване, подчерта Джени.
"Пумата Ксения например е родена в зоологическа градина в Източна Европа, запазваме в тайна от коя държава идва. Тя е отнета от майката, когато е на 3 седмици. Не й давали мляко, била определена за търговия с домашни любимци. Намесихме се. Тя пристигна с хипокалцемия и няколко фрактури. След дълги месеци на лечение тя сега живее щастлив и здравословен живот с нас и се радва на много любов".
Това е един от многото разкази, с които служителите от центъра „Читас Рок“ в Занзибар ни учат на милосърдие и то сега по време на тези трудни месеци. Един урок по хуманност от далечен остров - от Занзибар с любов.
Найлоновите торбички са забранени в Танзания и Занзибар. За хората там основни аптеки са растенията в дворовете им. А за редките животни се грижат местните жители, правозащитници и учени от други държави.
19-годишна студентка от Смолян събра хранителни продукти в благотворителна кампания за хората от Дома във Фатово. „Щедростта е дар, който принадлежи на душата. Не зависи от това, което имаш, а от това което си! Ценим благородният жест на всеки един дарител, подкрепил каузата“. Това написа във Фейсбук страничката на дома директорът Снежана..
За Великден майстори от Северозападната задруга за стари занаяти подариха на врачани параклис. Той е оформен в хралупата на стара черница в двора на етнографския музей във Враца. Засега в естествената кухина в дървото има красиво изографисана икона на св. Богородица, пана с иконостасна дърворезба, метален кръст и свещник. Те са..
На Възкресение възкресяваме вярата в доброто и обичта между хората. Доказаха го стотици горнооряховци, които се събраха в двора на храма „Свети Три светители“ и се включиха в благотворителния великденски базар, за да подпомогнат лечението на 27-годишната Силвия Пенева. Младата жена се нуждае от операция в Турция, за да може да ходи нормално...
В навечерието на великденските празници признателни пациенти и обществеността на няколко села в община Добричка откриха паметна плоча на д-р Ивелин Тончев. Стотици благодарни за отношението, професионализма, човешката съпричастност и грижите хора се събраха пред кметството и читалището в село Смолница. Датата на освещаването на паметната..
"Това е много малък хербариум, между 15 000 и 20 000 вида . Има с над милион и половина образци. Цяла сграда – само хербариум. Ние сме още малки, скромни". Така ботаникът гл. ас. д-р Сълза Палпурина описва хербариума на Националния природонаучен музей в предаването "Изотопия" , докато показва експонатите, скрити за посетителите, но..
До 7 май партиите в Кърджали трябва да обявят своите листи и техните водачи за участие в извънредните национални избори на 9 юни. Засега единствено партия „Възраждане“ съобщи имената на кандидатите и първа се регистрира в Районната избирателна комисия. Пет са мандатите за област Кърджали. Четири от тях получава ДПС, като интригата за последния..
В поредния епизод на рубриката “Америка - илюзии и реалности” гост е Севдалин Духнев - майсторът на тъпани и мебели. Роден в Силистра , живял в София, от 20 години заедно със семейството си е част от българската общност в Чикаго. Казва, че не прави планове за бъдещето, но много му се иска един ден да се върне там, където е роден и да продължи да..
За Великден майстори от Северозападната задруга за стари занаяти подариха на врачани параклис. Той е оформен в хралупата на стара черница в двора..
Всичко на великденската трапеза ни изкушава , но поемането на прекалено много количество храна и газирани и алкохолни напитки може да доведе до..
За Димитър Димитров ви разказахме за първи път преди три години. Тогава неговата мечта да съгради храм в родното плевенско село Искър беше в самото..