Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Църквата „Свето Възнесение Господне“ в село Искра тъне в разруха

3
Църква „Свето Възнесение Господне“ в село Искра
Снимка: Незабравка Кирова

Най-голямата църква в Доростолска митрополия „Свето Възнесение Господне“ тъне в разруха и чака своя Спасител. Тя се намира в село Искра, Силистренска област.  Отдавна няма път към огромния православен храм. Обрасъл е в гъста растителност. Стените са напоени с влага, мухъл и плесен се шири по тях, а купелът за кръщенета събира дъждовна вода.

Няма и документирана история за неговото съществуване, защото архивите са били отнесени от румънците през 1940 година.

Църква „Свето Възнесение Господне“ в село Искра        Снимка: Незабравка Кирова

Храмът „Свето Възнесение Господне“ е построен през 1926-27 година. Църквата е строена в продължение на десет години. Изграждането е започвано и спирано няколко пъти заради Първата световна война, а след това и заради окупацията на Южна Добруджа от румънците, разказа отец Стефан Димитров:

"Започват Балканските войни и спира, всичко е на фронта, спира строителството. След това Румъния анексира нашите територии - Североизточна България, след като анексират започват да довършват църквата и я изграждат, но идват другите времена, когато те трябва да си отиват оттук и я оставят и нашите я довършват църквата".

Църква „Свето Възнесение Господне“ в село Искра     Снимка: Незабравка Кирова

Отец Стефан поел село Искра като енория едва преди две седмици. В списъка му са още миряните в селата Гарван, Попина, Поляна, Сребърна и Ветрен. Но въпреки това този храм е вече в сърцето му и пали искрата на желанието му той да бъде възстановен. Сформирано е и ново църковно настоятелство.

"Взех иконите от тук, защото тази влага е започнала да ги разрушава, тъй наречените царски икони. Прибрах ги на сигурно, на сухо място с надеждата да даде Господ да можем да я възстановим, защото е прекрасна", допълни отец Стефан Димитров.

Църква „Свето Възнесение Господне“ в село Искра    Снимка: Незабравка Кирова

Храмът представлява трикуполна базилика и е изградена по каноните на византийските черкви. Поемайки грижата за него отец Стефан поканил Негово Високопреосвещенство Доростолския митрополит Яков, за да я види.

"Дойде човекът и се разтрепери като видя".

Отец Стефан Димитров                          Снимка: Незабравка Кирова

В село Искра от 2400 жители едва 50-60 са християни, но храмът трябва да бъде възстановен, заяви своята подкрепа и кметът на селото - Вилдан Мемиш:

"За мен е болно да видя такава сграда, дано се намерят доброжелатели да помогнат, да се направи един основен ремонт, защото тя е с почти 100-годишна история и е най-голямата в област Силистра. Всевишният е един, дали сме мюсюлмани или православни християни всеки има нужда от Божия закрила, да дойде да пречисти душата си, да се моли, да благодари на Всевишния. За мен това е кощунство - нещо, което е изградено преди 100 години с много труд и с оскъдни средства да се руши и да не се обръща внимание. Отправила съм този проблем и към общинското ръководство, събирали сме се, но капиталовите средства в общината са оскъдни, тъй като ние сме малка община, за ремонта на този храм са нужни доста средства". 

Вилдан Мемиш, кмет на село Искра            Снимка: Незабравка Кирова

Последната литургия в този храм е била преди около петнайсет години, разказа Даниел Станчев. Той се грижи за църквата от 20 години и е член на новото църковно настоятелство. Помни, че в първите му години в селото е имало трийсет български къщи, но на служба са ходели десетина човека.

Отец Стефан Димитров, Вилдан Мемиш, Даниел Станчев         Снимка: Незабравка Кирова

Лошото стопанисване и частичните некачествени ремонти допълнително утежняват състоянието на църквата в Искра. Оказва се, че за последните 20 години веднъж били отпуснати пари от Дирекция "Вероизповедания" и с тях бил направен частичен ремонт на покрива, но явно некачествен, тъй като няма и следа от него. Сто декара са църковните земи, отдадени под аренда, като нито лев не е бил отделян за храма, при все, че според писаните правила 1/3 е за него, а останалите за Епархията. Този въпрос отец Стефан е поставил на вниманието на дядо Владика. Ако поне малко бяха давани на църквата, то нямаше да е може би в чак такова окаяно състояние, коментира Даниел Станчев.

"За 20 години по една трета от рентата, сега смятай колко пари трябва да са влезли в църквата. Някой трябва да го потърси това нещо. Няма как аз да го потърся". 

Църква „Свето Възнесение Господне“ в село Искра           Снимка: Незабравка Кирова

Тепърва строителни специалисти ще правят оглед на състоянието с цел обезопасителни дейности по храма. След това ще се мисли за общ проект за основен ремонт и възстановяване на православната обител. Колко ще струва той е трудно да се предвиди, но се предполага, че ще са необходими 1 милион лева. Преди време е правен проект за европейско финансиране, но е свършила мярката. А според новите изисквания черквата трябва да бъде паметник на културата, но това няма как да стане, тъй като е строена след Освобождението през 1878 година.

Целия репортаж можете да чуете в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ
Десислава Тихолова с портрета на престолонаследника Борис Трети

131 години от рождението на цар Борис Трети - Обединител

На днешния ден се навършват 131 години от рождението на цар Борис Трети - Обединител. Знае се, че Русе е бил любим град на първия ни следосвобожденски монарх - княз Александър Батенберг. Тук за пръв път той стъпва на българска земя, тук се весели с дипломатите от мисиите на европейските страни и намира спокойствие от софийските политически..

публикувано на 30.01.25 в 19:43

Истории от бунтовно Русе

Другарят - господин - бай Атанас стои на сигурна позиция: да бъде винаги на власт и нокога във опозиция! Годината е 1950 г., когато забраненият от комунистическата власт писател Светлозар Димитров, известен като Змей Горянин пише тази епиграма. Днес обаче сме 2025 г., имаме от почти две седмици редовно правителство. Епиграма за него все..

публикувано на 27.01.25 в 20:48

Без дом, но с доброта в сърцата - истории на хора, които живеят на улицата

Наричаме ги клошари, те нямат дом, живеят на улицата. Подминаваме ги често с погнуса, защото не изглеждат добре, мръсни са, миришат, а на някои от тях им личи, че добре са се почерпили, с алкохол. Ще ви разкажа за трима бездомници, които срещнах по софийските улици. Първият намирам в центъра на София. Изоставен от майка си, отгледан от осиновители,..

публикувано на 26.01.25 в 06:24

"Бъндараците" от "Подуяне" до Луната и обратно

Елтън, Джон, Йоко и белите орхидеи. Приказка за музиката и семейството Връщаме лентата в радиото назад. На една и съща улица в съседни кооперации порастват братята Димитър и Иван Милеви и братята близнаци Александър и Константин Петрови. Баба им ги нарича "Кокосашо" . Големия Бъндарак ги надушил, че са "нечувани..

публикувано на 24.01.25 в 21:29

Три разказа за цензурирано изкуство

Разказ за три премахнати творби - разрушени, замазани или свалени от изложбените зали. Това представя изложбата " Забранено изкуство ", която е изследователски проект на куратора Ралица Герасимова.  Разглеждат се три случая на цензура: унищожената изложба „Терен и конструкции” на Веселин Димов, представена във Варна през 1982 г.,..

публикувано на 23.01.25 в 18:31
Писателят Георги Костадинов.

БНР на 90: С радиото заспивам… Поетът, посветил стих на медията

В седмицата, в която БНР отбелязва 90-годишнината си, ви срещаме с наши верни слушатели. "С радиото заспивам", по този начин Георги Костодинов - писател от Чипровци, определя връзката си с Българското национално радио. "От малък слушам радио, дори и сега - на 60 години съм", настоява поетът, който споделя, че е от по-старото поколение..

публикувано на 23.01.25 в 09:58
Снимката е илюстративна

Арх. Арсения Христова: Бих искала българите да имат повече самочувствие

"Архитектурата е моята професия, хоби и съдба" ,  казва Арсения Христова, която е завършила е архитектура в УАСГ в София точно преди 50 години. Кариерата й започва в България, но след това професията я води в различни точки на света - първо в Алжир, след това в Белгия . Случва се така, че след природни бедствия - земетресение и наводнение,..

публикувано на 22.01.25 в 13:38