От няколко години НБУ работи по проект „Социалният университет“, а центърът функционира от една година, обясни в предаването „Хоризонт до обед“ доц. Екатерина Тодорова от департамент „Здравеопазване и социална работа“.
Глухите студенти общуват само с жестов език, те разчитат много на невербалната комуникация, на отчитането по устни, когато хората говорят. От година насам, заради носенето на маски те са в неравностойно положение, поясни доц. Тодорова.
„Нито има разчитане на лицева експресия, нито на говоренето по устни.“
Курсът по жестов език се води от утвърдени лектори, специалисти към Съюза на глухите в България.
„Нашата идея е от една страна да можем да общуваме по-добре с глухите си студенти. От друга страна – те да се чувстват по-добре в университетската среда. И не на последно място – ние ще научим много повече за психологията на хората с такъв сензорен дефицит и за т.нар. глуха култура.“
Общо в НБУ учат около 60 студенти, които имат нужда от специална подкрепа. Повече от 12 години в университета работи програма за студенти с дислексия, изпитващи специфични затруднения с четенето и писането.
„Имаме немалко студенти със сензорни нарушения – глухите ни студенти, слепи студенти или слабо виждащи, слабо чуващи студенти.“
„Това са неща, които е трябвало да бъдат направени десетилетия по-рано и да не се случва единствено и само в един университет в България, а навсякъде“, коментира доц. Екатерина Тодорова пред БНР. Тя сподели свои впечатления, че много често студентите със СОП не търсят помощ и подкрепа и са свикнали самите те да се сегрегират.
„Много е модерно да говорим, че ги интегрираме, но всъщност самите те се сегрегират в своите малки общности. Вече са обръгнали и са приели, че хората правят спорадични инициативи, в които декларират, че ще направят това или онова за тях, а когато се стигне до конкретни действия, те не се случват. На мен ми се иска точно това да преборим.“
Цялото интервю слушайте в звуковия файл.
Пътуваме назад във времето и ще ви разкажем за място в София, където са се провеждали исторически срещи и са се взимали важни решения за съдбата на България - Военната академия "Георги Раковски". Ще поговорим и за макетите като начин да съхраним и популяризираме архитектурните паметници и културно-историческите обекти от миналото. А в края -..
2025-а година е определена като най-успешната след последната 2019-а преди пандемията. От Националния борд по туризъм отчитат един ръст, който ще надхвърли 5 процента. "Много по-важно е да отворим очи и да видим разгърнатото портфолио и продуктовото предлагане, фокусът върху онези възможности, които България предлага, свързани с култура,..
"Аз съм озадачен, че предлагат Българският спортен тотализатор да се даде на концесия, защото такава мярка не се предлага между първо и второ четене на бюджета . Прави се сериозно обществено обсъждане. Това ми напомня за тази комисия от 27 секунди, която бяха направили скоро, която е символ на методите на работа на това управление - да няма..
За бъдещето на хранителното банкиране по света и у нас говорим в рубриката "ИМА ЛИ МЕГДАН" в "Графити по въздуха" с Кърт Шулц, който гостува в България, за да одитира дейността на Българската хранителна банка. Кърт Шулц е консултант по инфраструктура, складове и логистика в Глобалната мрежа на хранителните банки, която подпомага с консултации..
Все повече туроператори и туристически платформи залагат на изкуствен интелект - системи, които анализират нашите предпочитания, предлагат персонализирани маршрути и дори предвиждат кога ще потърсим следващата си почивка. Изкуственият интелект вече може да избере най-изгодния полет, да предложи хотел според личните ни предпочитания, да подреди..
Българската стопанска камара представи сценарии за развитие на дигиталния туризъм и варианти на новите професии на изкуствения интелект в индустрията на гостоприемството. Експерти прогнозираха, че до 10 години масово персонализираните продукти ще завземат пазара в сектора, резервациите ще се правят през изкуствения интелект, ще работят..
Община Баните стартира амбициозен проект за възстановяване и преобразяване на старата минерална баня в централната част на селото. Целта е да бъде създаден уникален музей на балнеологията, който да привлича туристи и да представя историческото значение на минералните извори в региона. Проектът, който се реализира с подкрепата на..