Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Цветан Кюланов: Емоционалното послание е в основата на ваксинационната кампания

Снимка: БГНЕС

„България се ваксинира - информирай се, ваксинирай се, прегърни живота!“ - това е насловът на кампанията, която започва Представителството на Европейската комисия в България с подкрепата на Министерство на здравеопазването, Български лекарски съюз, Световна здравна организация, УНИЦЕФ и Национално сдружение на общините в България. БНР е медиен партньор на кампанията. 

Цветан Кюланов  Снимка: БГНЕС

„Посланията са в две основни посоки. Едната е емоционалната – всички ние сме променили начина си на живот в последната вече повече от година и искаме да се върнем към живота такъв, какъвто го обичаме. Емоционалното послание е залегнало в основата на кампанията. И, разбира се, рационалното – това да се потърси информация. Ние нямаме за цел да агитираме“, посочи в предаването „Преди всички“ Цветан Кюланов, и. д. ръководител на представителството на Европейската комисия у нас.

Последното проучване в общоевропейски план на Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд – „Живот, работа и Covid“, показва, че България е страната в ЕС с най-голямо нежелание на хората да се ваксинират. 61% от запитаните казват, че е много малко вероятно или малко вероятно да се ваксинират. Към тези хора са насочени посланията на кампанията, изтъкна Кюланов. 

Нашите социологически проучвания показват голям процент на по-скоро колебаещи се, отколкото на твърдо решили да не се ваксинират“, поясни той.

Според Цветан Кюланов с наличието на зелените коридори процесът се ускорява.

Как изглежда процесът в страната? 

Вече има достатъчно различни ваксини, уверява личният лекар д-р Ганка Василева от Сливен.

Няма кой знае колко много желаещи да се имунизират в момента. Голяма част от хората отидоха в зелените коридори.“

От хората, които желаят да се ваксинират, най-стриктни са тези над 60 години, споделя впечатленията си общопрактикуващият лекар.

„При мен голяма част от хората между 60 и 75 си поставиха ваксина. Младите с някакъв страх посрещат ваксината или голяма част от тях отидоха и си сложиха ваксината по центровете.“

Д-р Василева допълва, че в някои от селата желаещите да се ваксинират са малко и дава пример от практиката си в село Сборище.  

Няма засега никакви кандидати за ваксина, освен кметът на населеното място и двама други пациенти, които са записани при мен.“

Различна е картината в Област Добрич, където започва наваксване в темповете на ваксиниране.

Броят на пациентите, записали се за имунизация, нараства, сочат данните на Сдружението на общопрактикуващите лекари в града. Разработва се система за по-лесен достъп на личните лекари до ваксините. В момента са налични три вида ваксини. 

Повече по темата чуйте в звуковите файлове. 


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Стефан Антонов

Стефан Антонов: Следващата 2026 година ще бъде като последните години на комунизма

"Това не е скрит предизборен бюджет. Този бюджет отразява стремежа на всяка една партия да не изостава от популистката лудост на предишните партии , както се пее в македонската песен - "Проклет да биде, кой пръв почна". Това каза пред БНР журналистът Стефан Антонов : "През 2022 година бяха направени първите подаръци към един конкретен..

публикувано на 19.11.25 в 13:47
Професор Любомир Хаджийски

Български учен е сред иноваторите за въвеждането на изкуствен интелект в медицината

Български учен е сред иноваторите и моторите за въвеждането на изкуствен интелект в медицината и при разчитането на данни на образната диагностика в световен план. Професор Любомир Хаджийски от Департамента по Радиология на Университета в Мичиган, САЩ, даде специално интервю за "Хоризонт" за предизвикателствата при интеграцията на изкуствения..

публикувано на 19.11.25 в 11:45

Проучване на WWF – България: Заради речни бариери от миналото има опасност от наводнения

"Нашите проучвания ги започнахме далеч преди тези трагични събития с наводненията . Те има съвсем друга цел – да проучат какво е здравето на речните екосистеми, на реките в България. Установихме сериозен проблем за всички европейски реки – тези речни бариери, които са били построени в миналото и които вече не изпълняват предназначението, за..

публикувано на 19.11.25 в 11:35
Малгожата Хейдук-Громек

Малгожата Хейдук-Громек за историята на проекта "Поезия в метрото"

Официалното откриване на десетото издание на проекта "Поезия в метрото" е тази вечер от 18.30 часа в Полския институт в София.  "Преди десет години тогавашният директор на Полския институт  Ярослав Годун  преди да дойде в София, е бил директор на Полския институт в Киев и там е направил подобна кампания - "Поезия в метрото". Това каза пред..

публикувано на 18.11.25 в 12:24

AI артистите катерят еърплей чартове в Щатите 

Може да се каже, че дебатът „за“ или „против“ творчество създадено с или с помощта на Изкуствен интелект е на път да се изчерпа и да бъде изместен от по-съдържателни дискусии за това какво да правим сега, когато разкази, песни и видеоклипове направени от AI са част от ежедневната ни консумация онлайн.  Песента How Was I Supposed To Know се записа в..

публикувано на 18.11.25 в 12:07
Проф. Амелия Личева

Откриват тазгодишното издание на проекта "Поезия в метрото"

Официалното откриване на десетото издание на проекта "Поезия в метрото" е тази вечер от 18.30 часа в Полския институт в София .  "Това е един от успешните проекти , защото успя да запознае българската публика с много и световно големи поети, и български". Това заяви пред БНР  проф. Амелия Личева,  главен редактор на "Литературен вестник":..

публикувано на 18.11.25 в 10:59
Ивайло Динев

Ивайло Динев: На Балканите имаме протестна демокрация

Както в България, така и в останалите балкански държави, типично за постсоциалистическия контекст, голяма част от държавите имат тип режими, които са протестни демокрации : масовите протести и протестното гласуване  за антисистемни партии са двата механизма, които движат тези политически системи . Това мнение изрази пред БНР политологът..

публикувано на 17.11.25 в 09:04