Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Разногласия около проекта за нова сграда в центъра на София

Снимката е илюстративна
Снимка: БГНЕС

77 години след бомбардировките над София, на площад "Княз Александър I Батенберг" и ъгъла на ул. "Аксаков" ще се появи нова сграда. В момента там има само една сграда - някогашното кафене от стария хотел „България".

Пететажен апартаментен хотел с обществена функция на първия етаж се очаква да има на празното сега пространство. Районът е между реконструираната от нула преди години сграда, в която сега се намира Българската банка за развитие и стената на зала „България“, в билетната каса на която точно заради неразбории през 2014 г. багер проби дупка при строеж. Така новата сграда би трябвало естетично да закрие причудливи строителни решения, да заличи белезите на запуснатост, бомбардировки и немарливост в самото сърце на София

"Целта ни е да върнем на града автентичния вид на тази фасада", казва проектантът арх. Тодор Бояджиев на скорошна онлайн дискусия. 

"Ясно е определено като брой етажи, броят подземни нива, височини, коти, към които сградата трябва да се придържа, за да се подсигури нейното вписване в силуета на околните сгради. Всички сме наясно, че обкръжаващата среда е много натоварена откъм културно и смислово значение. Трябва обаче да бъдем наясно, че не може да оставим нещата занапред в центъра на София да изглеждат по този начини и трябва заедно да намерим решение, възможно най-добрия вариант да възвърнем блясъка на това място в център на София". 

Като възможност стои и фоайето на зала "България" да бъде свързвано с новата сграда. Така от залата може да се излиза и към планирания вътрешен двор, където ще има и дървета, и градина. Фасадата ще бъде възстановена по автентични техники, за междинната част ще се ползва каменна облицовка. А за модерната част над ъгъла - стъклена окачена фасада. Именно тази фасада е била сред притесненията на Министерството на културата. 

Арх. Тодор Бояджиев казва, че е имало притеснения, че надграденото над ъгъла на "Княз Александър I Батенберг" и ул. "Аксаков" със стъкло и окачена фасада ще отвлече вниманието от историческия вид на сградата. Затова от архитектурното бюро обещават ново решение, което ще промени акцента - от модерната част на сградата той ще бъде визуално преместен към историческия контекст на мястото. Очаква се там да има и купол.

"Куполът, който се предвижда, както се казва по-добре без него, ако ще изглежда по този начин, защото както прочетох коментари, прилича на пъпка върху сградата", изтъкна независимият общински съветник Борис Бонев, който призова и цялата документация по проекта да бъде качена за обсъждане. 

Критики се чуха и към виждащата се от проекта през прозорците оригинална плоча и предвидената отдясно козирка.

"Със сигурност наличието на тази плоча в комбинация с тези витрини е крайно неподходящо и със сигурност има някакъв удачен начин, по който да се преосмисли нейният контакт със стъклата. Дали това ще са частични зарязвания на тази плоча, дали ще е тониране на витрините в някаква част, но считам, че това със сигурност е въпрос, който трябва да бъде овладян и то считам, че е редно да бъде овладян на идейна фаза, а не на работна такава, защото сградата е на пъпа на града и това са важни въпроси. Тази козирка, която предлагате в десния обем, който е изцяло нов, тя идва на много нелогично място спрямо историческите фасади и освен това предвид, че на ъгъла на "Аксаков" и "Дякон Игнатий" човек е на една по-висока кота, тази козирка чисто визуално ще изглежда още по-ниска, когато човек се приближава към нея от този ъгъл, който считам, че е основен подход", коментира архитект Таня Митакева.

„Плочата може да бъде „овладяна“, но не може да бъде премахната, защото е част от паметник на културата“, обяснява арх. Тодор Бояджиев. Козирката ще е част от общественото пространство.

В презентацията други архитекти установиха, че липсва подземният гараж на две нива. Но липсата му пък е била обоснована от другото възможно препятствие. Тъй като бъдещата сграда е в рамките на историческия център, много е възможно да има археологически интересни артефакти. От архитектурното бюро разясняват, че археологическо проучване не може да има преди областният управител на София да издаде право на строеж. Ситуацията се утежнява от това, че в рамките на парцела има споделена собственост между Софийска филхармония, възложителя на проекта и областта.

"След одобрение от Министерството на културата и одобрение на този идеен проект нашата първа стъпка ще бъде провеждането на пълните спасителни археологически проучвания. На базата на тях ще преосмислим още веднъж нашето архитектурно решение", изтъкна арх. Тодор Бояджиев. 

„За момента всички са надяват на най-доброто решение за района“, отбеляза кметът на столичния район „Средец“ Трайчо Трайков. Предстоят още одобрения и съгласувания. 

Повече можете да чуете в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Музеите в Израел отвориха безплатно врати за посетителите

45 години хиляди музеи по света вземат участие в инициативата „нощ или ден на музеите“. Винаги е през май и „хранителите на световната култура„ отварят безплатно врати за милиони посетители, които обичат да скитат из галериите им или за пръв път прекрачват прага им. В края на изминалата седмица бе „Денят на музеите в Израел“ (тази година е..

публикувано на 11.05.24 в 14:03
Андрей Арнаудов

Андрей Арнаудов: Няма тема, по-важна от демографията!

Потенциалът от българи в чужбина, които могат да се върнат в страната, е огромен. Това заяви в интервю за БНР Андрей Арнаудов, създател на платформата "Bulgaria wants you"/"България те иска". 81% от българите, живеещи в Берлин, обмислят завръщане в страната – сочат резултатите от онлайн анкета, проведена на кариерен форум там през..

публикувано на 09.05.24 в 09:51
Снежана Тодорова

Снежана Тодорова: И до днес наш девиз е този на Йосиф Хербст - "Никому в угода, на никому напук"

През последните 130 години организираното журналистическо движение в България е преживяло множество промени и предизвикателства, но някои от основните въпроси, които вълнуват журналистите и обществото, остават вечни и неделими. Дори и през годините на големи промени, въпросите за моралността и етиката в журналистиката, както и за справедливото..

публикувано на 08.05.24 в 13:38
Късноантична сграда

В археологическия подлез на Пловдив може да видите късноантичната сграда "Ирини"

Епископската базилика на късноантичния Филипопол вече трета година е един от най-посещаваните културно-исторически обекти в Пловдив, а уникалните мозайки от 4-6 век , разположени на две нива предизвикаха интереса и на прочутата Бетани Хюз – професор, историк, телевизионна и радиоводеща, автор на книги. Филмът от поредицата й "Съкровищата..

публикувано на 05.05.24 в 16:34

Димитър Димитров успя да съгради храм в село Искър

За Димитър Димитров ви разказахме за първи път преди три години. Тогава неговата мечта да съгради храм в родното плевенско село Искър беше в самото начало на реализирането. Днес градежът на параклиса „Света Параскева“ е към края си. Преди три години Димитър Димитров малко притеснен ни разказа за завета на дядо си  – да съгради храм в..

публикувано на 05.05.24 в 09:12

Ученици от столичните училища взеха участие във Великденски базар

По традиция и по програма в училищата и детските градини текат интензивни приготовления за Великденските празници. В тазгодишния базар за Великден, който се провежда в Министерството на образованието, се включиха близо 500 деца и ученици от над 60 учебни заведения. Коридорите на два етажа от министерството на образованието се..

публикувано на 05.05.24 в 07:11

Манастирите на България от IV век до днес

Нови манастири се строят от църквата, но винаги има някой инициатор, който става ктитор , той дава средства. Това каза пред БНР Христо Шанов, автор на книги за манастирите на България, работил 45 години като експерт в Националния институт за паметниците на културата.  "Книгите ми "Манастирите на България", които са три тома, обхващат периода от..

публикувано на 03.05.24 в 18:33