Кои са съвременните даровити деца?

„Отвъд Хоризонта” със Силвия Петрова в ''Политически НЕкоректно''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Пример за съвременно гениално дете е 12-годишният Майк Уимър от американския щат Северна Каролина, който през май завърши гимназия и колеж с висок успех. От началото на пандемията той е взел изпитите си за последните две гимназиални години, като едновременно с това успява да приключи с успех и курса за придобиване на асоциирана степен. Амбицията на Уимър обаче излиза и извън класната стая. Той все още не е тийнейджър, но вече е основал компания, чиято цел е да „даде ново определение на бъдещето” с помощта на изкуствения интелект, науката, технологиите, инженерните науки и математиката. Една от практическите разработки, с които се хвали 12-годишният Майк Уимър:

Снимка: www.wcnc.com

„Преди няколко години създадох оперативна система, която да стандартизира различните бизнеси и компании в сферата на изкуствения интелект. Така те се комбинират в много по-лесна за ползване платформа. Компаниите не обичат да говорят помежду си – както и различните устройства с изкуствен интелект. Всички те комуникират в различни форми и на различни програмни езици, всичко в тях е различно. На практика аз съм преводачът в средата. Така не би се налагало да имате 20 различни приложения за различните си умни устройства вкъщи. Първоначално създадох операционната система за майка ми, която претърпя операция на гръбначния стълб миналата пролет и трудно ставаше от леглото. Свързах звънеца и умната ни ключалка и създадох алгоритъм за лицево разпознаване за петимата души в семейството, които се грижехме за нея. И докато аз бях на училище, а баща ми – на работа, ако някои от тях звъннеше на вратата, тя се отваряше автоматично. А ако беше непознат – вратата оставаше заключена и SMS с неговата снимка се изпращаше към нашите телефони с въпрос дали вратата да се отвори. В подобни проекти усетих липсата на стандартизацията и възвожността й за приложение и услесняване на живота на хората.”

Излезлият миналата година сериал „Гамбитът на кралицата”, който се радва на голяма популярност в цял свят, разказва за малко момиче – шахматно чудо. Историята остава отворен въпросът дали талантът на героинята е наследствен – майка й е гениален математик, или идва в резултат на часовете тренировка с учител перфекционист. Намеква се, че и двете – природните фактори и личното развитие на база собствен опит, играят роля. Мнението по въпроса на професора по психология в „Бостън Колидж” и автор на книгата „Надарените деца: митове и реалности” Елън Уинър:

„Има много разисквания каква роля играе природата и каква – средата. Някои спорят, че стимулът и насърчаването са всичко. Че е необходимо единствено да се натрупа огромна практика в сферата – да се започне рано и да се работи упорито, и така ще станеш много талантлив. Не съм съгласна с това виждане. Мисля, че е налице ясна биологическа основа при надарените деца. Едно от доказателствата за това е, че се виждат много нетипични признаци за високи способности в тези деца, много преди те да имат възможността да започнат да тренират активно – на една-две годинки. Това предполага вроденост. Не отричам обаче значението на усърдната работа. Никой не става велик без много усилия.”

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Истинското шахматно дете-чудо на този век до момента обаче е норвежецът Магнус Карлсен, който e вторият най-млад гросмайстор в историята – такъв става когато е на 13 години и 4 месеца през 2003 г. И с доза чувство за хумор може да се каже, че още тогава той мисли с ходове напред до злочестата 2020 г.:

„Надявам се да стана световен шампион. Това трябва да стане преди 2020 г.”, споделя той тогава.

Така и става – още през 2015 г. Магнус Карлсен е вече световен шампион в трите категории – класически, бърз и блиц шахмат. Това свое постижение той повтори и през 2019 г. И освен, че е гениален шахматист той е харесван и заради чувството си за хумор, като така се превръща в доказателство, че на надарените не им липсват социални умения:

„Не съм от хората, които имат идоли. Уважам постиженията, а не самите личности. В този ред на мисли бих казал, че любимият ми играч от миналато съм аз отпреди три-четири години.”

Снимка: vietnamnet.vn

Пример за вундеркинд, който се е развил благодарение на усилията на родителите е Бела Девяткина от Москва, която на 6-годишна възраст чете и говори на 8 езика – руски, английски, испански, френски, италиански, немски, мандарин и арабски. Майката на Бела – Юлия, започва да й говори на руски и на английски веднага след раждането й и постепенно, използвайки метода на американския учен Глен Доман, я научава и на френски:

„С Бела започнахме само с два езика. Исках да владее свободно руски и английски. Когато се роди не мислех за осем езика. На втория ден от нейния живот започнах да й говоря на английски. В началото сесиите бяха по около 15 минути, но постепенно ставаха по-дълги. Когато беше на 1 месец сменях езиците през ден. Когато стана на 10 месеца беше очевидно, че разбира и руския и английския на еднакво ниво – реагираше на лесните послания – пляскай, махай, вдигни ръце. Говоря малко френски и реших, че ще е добра идея да добавя в програмата й френски. Успехът дойде мигновенно. Когато Бела за първи път ме чу да говоря френски се развълнува много, започна да се радва и да подскача от радост. Мисля, че й харесваха звуците на новия език, както и факта, че е нещо ново.”

След като научава руски, английски и френски Бела проявява ентусиазъм да учи още езици. Особено й харесват пословиците. И дава примери на всеки език, които знае. 8-годишната Бела Девяткина в момента учи и гръцки.

Едно от музикалните деца-чудо пък е джаз пианистът Джоуи Алекзандър, роден през 2003 г., който преди да навърши 10 години издава първия си албум, на 11-годишна възраст е номиниран за „Грами“, а втория си албум издава, когато е на 13.

„Благодарен съм, това е всичко. Не мисля, че съм гений. Благодарен съм за дарбата, която Бог ми е дал – да свиря музиката, която обичам.“

Джоуи Алекзандър започва да свири на пиано, когато е на 6 години. Оригинален е и подходът му към подготовката – той не разчита на твърде дълга ежедневна практика:

„Винаги се опитвам да тренирам емоциите си, защото в тази музика не става въпрос само за техника, а и за чувството как свириш и свободата, която можеш да дадеш. Всъщност много слушам. Не тренирам толкова дълго – по 2-3 часа на ден, но слушам и след това се упражнявам и опитвам нови неща“, казва Джоуи Алекзандър, когато е на 13 години.

А за родената през 2005 г. в Англия Алма Дойчер казват, че Моцарт се е преродил в нея. Тя е композитор, пианист и цигулар. Започва да свири на пиано на двегодишна възраст, а на цигулка – на три. Когато е на 5 започва да записва композициите си, а на шест създава първата си соната за пиано. Година по-късно вече е автор на кратка опера, на 9 – на концерт за цигулка, а на 10 – на цялостна опера със заглавие „Пепеляшка“. Европейската й премиера беше във Виена през 2016 г., а година по-късно – в САЩ, като изпълнението в операта „Сан Хосе“ беше издадено и на DVD.

„Ако се опитам да седна и да си мисля „сега трябва да се вдъхновя“ – не се получава. Но когато не мисля за това – когато си почивам, обикалям в градината, преди да заспя, точно преди да се събудя или дори докато сънувам – тогава идва прекрасното вдъхновение. Понякога си мисля, че ако имах брада и бях стара и дебела хората може би щяха да ме приемат по-насериозно.“

Снимка: gcpawards.com

Не липсват обаче и примери, че дарбата и големите очаквания от страна на околните могат да носят несгоди. Музикалното дете чудо Брендън Бремър, който завършва гимназия и влиза в колеж, когато е на 10 години и има коефициент на интелигентност 160 споделя в интервю, че „американското общество изисква съвършенство”. През март 2005 г., на 14-годишна възраст се самоубива, прострелвайки се в главата.

Не бива да се пренебрегва и фактът, че социалното положение и финансовите възможности, които осигуряват достъп до образование и подкрепа превръщат надарените деца в деца-чудо. Неоспоримо е, че ако дете с изключителен талант се роди в семейство, което няма възможност да го подпомогне или в общество, което не признава или не насърчава дарбата – то ще остане незабелязано. Сред дългия списък фактори, за да се превърне даровитото дете в дете-чудо психилозите Дейвид Хенри Фелдман и Лин Голдсмит включват финасовата подкрепа от семейството и нуждата поне единият родител да се отдаде почти изцяло на развитието на детето.