Размер на шрифта
Българско национално радио © 2026 Всички права са запазени

Стоилко Апостолов: Не трябва да си заравяме главите в пясъка, а да планираме екологичното земеделие

Стоилко Апостолов
Снимка: БГНЕС

"И в трите основни зърнени култури сме в топ 10 в света – това не било дори в най-силните години на комунистическото кооперативно стопанство“, коментира в „Преди всички“ Стоилко Апостолов, управител на фондация за биологично земеделие „Биоселена“.

Преди дни пред „Хоризонт“ Апостолов съобщи, че България се нарежда в челната десетка в света по производство на пшеница, царевица и слънчоглед. Според експерта е крайно време да се развенчаят митовете за изоставащото българско земеделие.

„Такава е и заради политиката на Европейския съюз – субсидиране предимно на зърнопроизводството, това съчетано до някаква степен с липса на контрол, изопачено прилагане на политиките, таваните също, които декларираме, че спазваме, но всъщност не спазваме – колко субсидии може да получи едно лице, така се получава тази картинка, която не е лоша", поясни още Апостолов пред БНР.

"Проблем е, че този сектор, който така или иначе е доста напред в развитието си, от нас дори могат да се учат на производство, че този сектор в момента се поставя в една „кутия“, че това може да продължава вечно, а в същото време актуалните новини са свързани с въглищните централи в Старозагорския регион, които са в момента с безизходица – и нищо чудно, след 10 години и зърнопроизводството, който процъфтява, да се окаже в такава ситуация, като мините в Стара Загора. Защото и за тях е имало преди години 15-16 години субсидии и фондове, така че да има плавен преход. В момента същото може да стане със земеделието – сега тук имаме на разположение едни фонд, с който да се финансира този зелен преход към по-екологично земеделие – т. нар. „зелена сделка“, а ние си заравяме главата в пясъка, вместо да планираме добре този преход и след 10 години производството да е по-екологично и да отговаря на стандартите“, разясни още Апостолов.

Според него в момента се спори дали екосхемите да бъдат 30 или 25 на сто от субсидията по-първи стълб.

"Тоест никой не е казал, че няма да има еко-схема, никой не е казал, че се отказваме от тези 50 на сто намаляване на пестицидите до 2030 година. Това са големите три заложени цели - пестицидите, антимикробните средства в животновъдството и химическите торове. Те са поставени като цел и никой не ги оспорва тях. Но трябва да се провежда дискусия. Дали са ни един каталог с еко-схеми, които можем да си изберем, а ние и това не правим - тези дискусии изобщо не се провеждат - едно хубаво мълчание, затишие...", каза още Апостолов.

Управителят на фондация за биологично земеделие „Биоселена“ посочи също, че до края на годината трябва да сме представили Стратегическия план в земеделието. От последните избори досега не е свикано нито едно заседание по темата.

Още по темата в звуковия файл.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Пътуване назад във времето с първа спирка - Военната академия "Георги Раковски"

Пътуваме назад във времето и ще ви разкажем за място в София, където са се провеждали исторически срещи и са се взимали важни решения за съдбата на България - Военната академия "Георги Раковски". Ще поговорим и за макетите като начин да съхраним и популяризираме архитектурните паметници и културно-историческите обекти от миналото. А в края -..

публикувано на 26.11.25 в 15:09
Полина Карастоянова

Поли Карастоянова: 2026-а година ще бъде по-добра за българския туризъм

2025-а година е определена като най-успешната  след последната 2019-а преди пандемията. От Националния борд по туризъм отчитат един ръст, който ще надхвърли 5 процента. "Много по-важно е да отворим очи и да видим разгърнатото портфолио и продуктовото предлагане, фокусът върху онези възможности, които България предлага, свързани с култура,..

публикувано на 25.11.25 в 13:42
Мартин Димитров

Мартин Димитров: Сегашното управление става опасно за финансовата система

"Аз съм озадачен, че предлагат Българският спортен тотализатор да се даде на концесия, защото такава мярка не се предлага между първо и второ четене на бюджета . Прави се сериозно обществено обсъждане. Това ми напомня за тази комисия от 27 секунди, която бяха направили скоро, която е символ на методите на работа на това управление - да няма..

публикувано на 25.11.25 в 09:16
Хранителна банка в САЩ

Кърт Шулц за бъдещето на хранителното банкиране по света и у нас

За бъдещето на хранителното банкиране по света и у нас говорим в рубриката "ИМА ЛИ МЕГДАН" в "Графити по въздуха" с Кърт Шулц, който гостува в България, за да одитира дейността на Българската хранителна банка. Кърт Шулц е консултант по инфраструктура, складове и логистика в Глобалната мрежа на хранителните банки, която подпомага с консултации..

публикувано на 24.11.25 в 15:46

ИИ и туристическите платформи - кое е новото и кое е "забравеното старо"?

Все повече туроператори и туристически платформи залагат на изкуствен интелект - системи, които анализират нашите предпочитания, предлагат персонализирани маршрути и дори предвиждат кога ще потърсим следващата си почивка.  Изкуственият интелект вече може да избере най-изгодния полет, да предложи хотел според личните ни предпочитания, да подреди..

публикувано на 24.11.25 в 14:44

Дигитален туризъм и нови професии на изкуствения интелект в сферата

Българската стопанска камара представи сценарии за развитие на дигиталния туризъм и варианти на новите професии на изкуствения интелект в индустрията на гостоприемството. Експерти прогнозираха, че до 10 години масово персонализираните продукти ще завземат пазара в сектора, резервациите ще се правят през изкуствения интелект, ще работят..

публикувано на 23.11.25 в 11:53
с. Баните, община Баните

Старата минерална баня в Баните ще стане музей на балнеологията

Община Баните стартира амбициозен проект за възстановяване и преобразяване на старата минерална баня в централната част на селото. Целта е да бъде създаден уникален музей на балнеологията, който да привлича туристи и да представя историческото значение на минералните извори в региона. Проектът, който се реализира с подкрепата на..

публикувано на 23.11.25 в 07:45