В тази кратка, но изчерпателна книга авторът обяснява защо бързото нарастване на населението (почти четири пъти по-многобройно за последните 100 години) може да се превърне в заплаха за флората и фауната; защо биологичният баланс на животинските видове и техните местообитания е сериозно нарушен, а растителните и животински видове изчезват с такава скорост, че явлението се наблюдава моментално в хода на нашата геоложка епоха.
"Няколко са видовете, които не бих казала, че се радвам да ги виждам в тази книга, точно обратното. Всяко от тези животни има своята интересна история и наистина емблематично животно по една или друга причина. Например в Атласа има две човекоподобни маймуни - орангутан и планинската горила, които са наши много близки роднини, ние споделяме с тях общо ДНК и много общи черти и това, че сме вкарали в подобно състояние животни, които са близки до нас, които са наши преки роднини е доста притеснително и обезпокоително за начина, по който се отнасяме към природата", каза за БНР херпетологът д-р Емилия Вачева.
В книгата е разказано какво е актуалното състояние, числеността за всеки от видовете, какви са заплахите за вида, какви мерки са взети, допълни Вачева:
"По цял свят учени работят в тази посока - да бъдат запазени животни и да бъдат вкарани в размножителни програми в различни зоопаркове и центрове".
Тя съобщи, че в природата пиксовата ара почти не се среща, останали са буквално единици от него, но в различни зоопаркове и частни колекции все още има индивиди, които се размножават.
По думите ѝ основната причина за изчезване на различни видове е човешката дейност:
"Най-вече нашето консуматорско отношение към природата, желанието ни да използваме всички ресурси максимално без да се замисляме как те могат да бъдат възобновявани. Основните проблеми са свързани с влошаване на местообитанията на тези видове, загуба на местообитанията - дали заради изсичане на гори, дали заради заменянето на горите с обработваеми площи, но също така много видове биват преследвани заради кожа или други части от тяхното тяло, които се превръщат в сувенири".
За трета поредна година Министерството на околната среда и водите и неговите регионални структури отбелязват 3 ноември като Международен ден на биосферните паркове и резервати, обявени по Програмата „Човекът и биосферата“ на ЮНЕСКО. Датата е избрана през 2021 г. с решение на Генералната конференция на ЮНЕСКО. Инициативата за честване..
Лиляна не задава въпроси на дъждосвирците, по-скоро ги слуша. Пита сама себе си какво е да прелиташ огромни разстояния, за да създадеш и отгледаш деца, а след това да се връщаш обратно към корените си. "Струва ми се огромна саможертва и огромен риск, много по-голям, отколкото ние, хората, имаме, за да отгледаме..
Решаващо събитие за съдбата на стремглаво намаляващите популации на различните видове в дивата природа – така определят експертите започващата днес в Колумбия среща на върха на ООН за биоразнообразието. Форумът в Кали ще събере около 12 хиляди делегати – световни лидери, екологични активисти, изследователи и представители на коренни общности и..
Преди година активисти на "Грийнпийс" изписаха върху охладителна кула на ТЕЦ "Марица 3" в Димитровград думата "престъпление" на английски. Година по-късно хроничните нарушители остават безнаказани. Институциите са безсилни да прекратят порочния кръг на замърсяването . Централата в Димитровград не е единственият пример, коментира пред БНР..
12% е увеличението на туристите в София през първата половина на годината, показват данните от Единната система за туристическа информация на Министерството на туризма, в сравнение със същия период на миналата година. Регистрираните нощувки са с 10% повече. Близо 60% от посетителите са чуждестранни туристи . За първото деветмесечие..
Природният газ, който бива транспортиран и изнасян, произвежда много повече парникови газове от въглищата, въпреки че газовата индустрия твърди, че е по-чиста алтернатива. Това се посочва в ново изследване, което поставя под въпрос бързата експанзия на газови доставки от Съединените щати за Европа и Азия. Изследването е проучило 20-годишен..
Растенията, които покриват Антарктическия полуостров, са се увеличили над десет пъти през последните няколко десетилетия заради глобалното затопляне, сочи проучване. Анализ на сателитни данни е установил, че през 1986 година растителността е била по-малко от 1 квадратен километър, докато през 2021 година тя вече е покривала близо 12 квадратни..
Партиите не искат да изпратят изборните резултати в Конституционния съд, защото така ще намалят мандатите си. Това заяви в интервю за БНР лидерът на..
Това е МВР - Ново начало , заяви пред БНР лидерът на "Възраждане" Костадин Костадинов. "По време на кампанията ние подадохме повече от 70 сигнала...