Спомени, мечти и надежди - Варна е Джулай

публикувано на 03.07.21 в 16:00

Джулай във Варна

Снимка: Иван Нотев

анкета на Иван Нотев за предаването ''Изотопия''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Слънцето, морето и музиката винаги са били символ на свободата. Но всяка година точно на 1 юли сутринта тяхната енергия е по-силна от всякога.

Джулай морнинг е една от най-обичаните традиции у нас, а смисълът на този ден привлича всякакви хора. Млади, стари, хипари, рокери, любители на дивата природа или модерни градски хора – свободата е за всички.

В „Изотопия“ посрещнахме първите юлски лъчи на слънцето в любимата ни Варна. Е, случи се малко по-късно от очакваното предвид облаците, надвиснали над хоризонта, но все пак слънце имаше. Имаше и смях, веселие и споделеност.

Кого открихме там?

Попадаме на двойка, която се беше отделила от останалите, търсейки интимността на собствения си джулайски момент. Мъжът е облечен с тениска на Iron Maiden и по всичко личи, че е от бунтарите. Вярва, че значението на празника е далеч от схващанията на по-новите поколения.

„Младите не могат да схванат символиката. За тях (значението - бел. ред.) е просто да дойдат да посрещнат изгрева, да изпият някоя друга бира, да изпушат някоя друга цигара.“

Въпреки че са в разгара на изпитна сесия, група студенти също са намерили време, за да усетят топлината на първото юлско слънце и да се насладят на момента, преди да е дошло време за поредния изпит. Не се усещат като съвременни хипари, определят се по-скоро като „изтормозени студенти“.

„Най-често се събираме с приятели, на плажа, хапваме, пийваме. Просто е нещо различно от ежедневието, нещо, което се случва веднъж в годината. Тази година е малко по-различно заради изпитите, които имаме.“

Връщаме към спомените и възрастна двойка. Баба и дядо предават традицията на своята малка внучка.

„Бяхме млади, музика, танци, веселие – беше чудесно. Бунтари бяхме. Той беше много буен (посочва дядото - бел. ред.). Носеше суинг, даже го бяха затворили да чука камъчета малко.“

И понеже слънцето се появи не съвсем на хоризонта, а малко по-високо и по-късно над облаците, нямаше как да не попитаме как се посреща Джулай без слънце.

„Мрачно, тъжно, неприятно. Няма я тая емоция“, казва възрастната дама. А млада девойка, част от студентската компания, допълва: „Когато имаш развинтена фантазия и въображение, всичко някак си се получава от само себе си.“

Срещнахме и весела група, която посреща първата юлска сутрин от близо 50 години. Бяха много философски настроени и някак си носеха духа на истинските хипари от 70-те и 80-те години. Най-разговорлив се оказа Велико Петков, специалист по квантова и алтернативна медицина.

„Това е началото на лятото. Казват, че каквото си помисли човек през този ден, това се случва. Чакаме първия слънчев лъч. Нека си пожелаем да има мир и щастие за всички. Днес има повече хора, повече радост, повече очаквания, повече надежди.“

Още за посрещането на първото юлско утро във Варна можете да чуете в специалната ни изотопска анкета в звуковия файл.

Снимки: Иван Нотев