Глобален минимум за корпоративния данък е по-изгоден за ЕС от собствен дигитален данък

Въвеждането на глобален минимум за корпоративния данък за корпорациите е по-изгодно за Европейския съюз от собствен дигитален данък, заяви в интервю за програма "Хоризонт" на БНР Даниел Бън, вицепрезидент по глобалните въпроси на организацията Tax Foundation. По думите му фактът, че Брюксел отложи работата по дигиталния данък в Европа по настояване на американския финансов министър Джанет Йелън, е стъпка към възстановяване и на търговските отношения със Съединените щати:

"Мисля, че през последните няколко години имаше много основателно притеснение, че в крайна сметка ще влезем в данъчна и в търговска война между Съединените щати и Европейския съюз. Според мен това е добър сигнал, че има политическа воля за преговори, които няма да доведат до данъчен и търговски сблъсък. Когато излезем от пандемията, ще имаме нужда от нормални търговски отношения, в които бизнесът да намира сигурност, за да продължи напред". 

Европейската комисия отложи до есента плановете си за дигитален данък в опит да увеличи шансовете за глобална корпоративна данъчна реформа. До решението се стигна при посещението на финансовия министър на Съединените щати Джанет Йелън в Брюксел. Анонсът за решението на Комисията дойде няколко дни, след като във Венеция предложения от Вашингтон глобален корпоративен минимум от поне 15 % получи подкрепа от финансовите министри на страните от Г-20.

Въпреки че глобалният налог, който ще се въведе чрез два стълба и ще засегне най-богатите световни компании, най-вече дигиталните корпорации, все още е далеч от въвеждане, наблюдатели коментираха, че натискът, оказан от Йелън, е безпрецедентен. От Съединените щати обаче прочитът на събитията от седмицата е съвсем различен. 

В интервю за „Събота 150“ Даниел Бън посочи, че европейският вариант на дигитален данък би ударил повече потребителите:

„Американското финансово министерство е изключително фокусирано върху това преговорите за въвеждане на глобален минимум за корпоративния данък да не бъдат затруднени по някакъв начин заради европейския дигитален данък. Струва ми се, че фактът, че министър Джанет Йелън успя да убеди Европейската комисия да отложи това предложение, е много положително развитие. Вярвам, че това ще доведе до позитивна развръзка в цялата ситуация. Мисля, че е един от елементите, върху който трябва да обърнем внимание, е, че някои европейски държави ще спечелят повече данъчни приходи от глобалния данък, така че дигиталното лоби няма голямо значение от тази гледна точка". 

Да, но въвеждането на глобален корпоративен минимум ще отнеме поне няколко години, през които Европа може да се ползва от собственото си предложение за дигитален данък. Никой не е казал, че едното изключва другото поне в преходния период.

"Това е вярно, но ми напомня за преговорите за данъка върху дигиталните услуги, които се проведоха през 2018-та година. Това трябваше да бъде временен налог, докато не се постигне международно съгласие или докато не се стигне до нова европейска данъчна политика в тази област. Чудя се, дали лобито на дигиталните компании няма да погледне на ситуацията по абсолютно същия начин, както при въвеждането на данъка за дигиталните услуги".

Защо глобалният корпоративен минимум би бил по-добър за Европа от неин собствен дигитален данък?

"Не бих казал със сигурност, че едната политика е по-добра от другата, тъй като и в двете има пропуски. За дигиталния данък се знае, че ще бъде много широка данъчна основа при транзакциите за услугите, което обаче би довело до оскъпяване и затрудняване на процеса по дигитализация. 

Глобалният минимален данък ще бъде върху постъпленията, което в някакъв смисъл го прави по-добрата възможност. Така няма да бъде обложена всяка индивидуална транзакция. Освен това в останалата част на света ще има нещо подобно, както е в Европа или поне в Европейския съюз. Разбира се, има и някои предизвикателства, свързани с европейските договори, например, когато говорим за свободното движение на капитали".

Какви биха били постъпленията от единия и от другия вариант на облагане?

"Това е великолепен въпрос, но отговорът е, че все още не знаем. Една от причините за това е, че всички детайли не са напълно известни. От друга страна, защото дигиталният данък ще бъде за транзакции, направени към компании като Епъл, а няма да се базира на постъпления. Просто това са съвсем различни подходи в облагането. От друга страна глобалният данък ще гарантира постъпления и в хазната на държавата, където компанията оперира, и в държавата, от която компанията произхожда. Много е трудно все още да се направи точно изчисление".

Ето защо мнозина смятат, че Джанет Йелън е оказала натиск в полза на големите американски технологични корпорации. Казано по друг начин, американският финансов министър лобира за компании като Епъл и Гугъл?

"Мисля, че американските управници, включително и министър Йелън, искат да видят промяна специално заради компании от ранга на тези, които споменахте. Само че те не искат това да се случи по дискриминационен начин. Струва ми се, че притеснението от страна на американските власти е, че европейската политика в областта на дигиталното облагане удря именно американските компании. Това не означава, че за тези компании няма да настъпи промяна. Все пак преговорите за глобален корпоративен данък и прелокацията на плащането на данъци ще удари тези компании. По някакъв начин американските власти искат да заменят дискриминационна политика с такава, която също ще промени облагането на тези компании, но по недискриминационен начин".

И двамата знаем, че възможността да се намерят „пробойни“ в регламентацията е съвсем реална и все пак корпорациите да успеят да си спестят част от данъците.

"Към този момент остава неясно дали ще има такива пробойни. Съществуват много въпросителни как старите и новите правила ще си взаимодействат и какви несъответствия могат да се появят. Каквито и да са отговорите на тези въпроси, тук говорим за промяна в поведението. За някои това може да изглежда „избягване“, но за мен е просто реакция на променена данъчна среда. Дали дадена компания ще избере друго място, на което да плаща данъци и каква стратегия за намаляване на данъците, които плаща, е много по-сложен баланс между индивидуални решения и стратегия за правене на бизнес".

И накрая - смятате ли, че решението на Европейския съюз да се съобрази с искането на Джанет Йелън е стъпка и към решаване на търговските спорове между Вашингтон и Брюксел?

"Надявам се. Мисля, че през последните няколко години имаше много основателно притеснение, че в крайна сметка ще влезем в данъчна и в търговска война между Съединените щати и Европейския съюз. Според мен това е добър сигнал, че има политическа воля за преговори, които няма да доведат до данъчен и търговски сблъсък. Когато излезем от пандемията, ще имаме нужда от нормални търговски отношения, в които бизнесът да намира сигурност, за да продължи напред". 

Интервюто на Марта Младенова с Даниел Бън в предаването "Събота 150" можете да чуете от звуковия файл.