Коментар на Петър Волгин: Слави Трифонов - част от промяната или част от статуквото?

Голямо оплакване се носеше тази седмица над Родината. От всички партии. Тези на статуквото и тези на протеста бяха изключително единодушни в потреса си защо спечелилата избори политическа сила не ги е поканила на преговори.  Под преговори въпросните партии разбираха най-вече разпределяне на постовете. Явно очакваха, че Слави Трифонов ще ги покани, ще ги черпи с кафенце и послушно ще си записва коя партия кое министерство желае да оглави. И когато това не се случи, излъганите в най-съкровените си надежди партии се обидиха. И заплакаха. Особено сащисан беше политическият умнокрасивитет. Там и без това са убедени, че само те могат да управляват, а всички  останали трябва да ги слушат в захлас . А когато от „Има такъв народ“ пренебрегнаха тяхната величава експертност, автентичната десница възприе това като вселенска обида.

Всъщност както политиците, така и анализаторите нямат никакво основание да негодуват срещу начина на действие на Слави Трифонов. Достатъчно е да си припомнят същността на неговата партия. Създателите на „Има такъв народ“ винаги са подчертавали неконформисткия си подход, стремежа да изненадват и провокират. Те много държат да не приличат на останалите партии. Затова никой не бива да се учудва нито на постовете във фейсбук, нито на отказа от традиционното партийно поведение. Да, традицията повелява, както се казваше в една реклама навремето, след изборите партиите да почнат едни дълги преговори, или казано политически некоректно, пазарлъци, за това кой какво ще получи при една бъдеща коалиция. Само че традициите не са това, което бяха. И е напълно естествено ИТН да не желае да се съобразява с традиционното поведение.

И именно тук идва моята критика към спечелилата изборите политическа сила. Не можеш да твърдиш, че си най-последователният борец срещу политическото статукво и да предложиш такъв кабинет, какъвто ни представи Слави Трифонов в понеделник. Този кабинет беше олицетворение на статуквото. Не просто на политическото, а което е по-важно, на идеологическото статукво. С премиер, който е бил осем години министър, и чиито идеи са взети от ултралибералните наръчници от началото на 80-те години, както и с министри, които сякаш са извадени от брошура на „Америка за България“ как трябва да изглежда едно модерно правителство. С много жени, задължително с жена начело на отбраната, задължително с човек от малцинствата. За да бъде политическата коректност на този кабинет пълна, липсваше само задължителния министър-гей. И пак безкрайни приказки за приватизация и концесиониране. А основният акцент трябваше да бъде поставен не върху тези либерални лакърдии, които слушаме вече три десетилетия. Акцентът трябваше да бъде поставен върху социалната тематика, върху мерките, които ще се вземат за повишаването на доходите и пенсиите. Ето това е борба със статуквото. Приватизацията и членството в еврозоната са клишета, които всяка партия, държаща ба бъде различна от мейнстрийма, трябва да избягва.

Партията на Слави Трифонов може да има сериозно присъствие в политическия живот при едно-единствено условие – ако наистина е различна от останалите политически сили. Ако отказва да влезе в предварително зададените схеми, а не се съобразява с тях. Защо повечето избиратели предпочетоха „Има такъв народ“? Поради много причини, но със сигурност основната е, че гласоподавателите възприемаха тази партия като най-автентичното отрицание на политическото статукво. И затова гласуваха за нея. Ако „Има такъв народ“ започне да се държи като останалите партии, тя много бързо ще загуби основното си предимство. Ще се превърне в част от статуквото, срещу което твърди, че така неистово се бори.

Коментарът на Петър Волгин в предаването ''Политически НЕкоректно'' можете да чуете от звуковия файл.