Режисьори са Зая и Маурицио Бенацо от Италия, които живеят в САЩ. Те тръгват по стъпките на световноизвестния канадския лекар д-р Габор Мате, който отправя своето послание за общество, информирано за ефектите на травмата.
Габор Мате е пенсиониран канадски лекар. Има няколко книги, издадени на 15 езика. Според него в емоционално интелигентното общество родители, учители, лекари, законодатели и държавници не само се опитват да поправят поведението, да поставят диагнози, да потискат симптомите и да осъждат, а се стремят и да разберат източниците, от които извират тревожните поведения и болести на душата.
Желанието да разбере повече за собствената си травма е повело и Зая (Ралица) Бенацо по пътя на опознаването.
„Това, което повтаряме в нашите интимни връзки, е това, което сме научили от нашите родители, а те носят от техните родители. Повечето травми започват поколения преди нас.“
„Неговата дефиниция за травма не са лошите неща, които са ни се случили, а това, което се случва вътре в нас в резултат от това, което се е случило. Двама души могат да изживяват едно и също нещо и да имат различна травма“, разказва Бенацо.
Травмата не се изразява само в катастрофи, заболявания, смърт в семейството. Травмата може да бъде много по-дълбока, макар на повърхността това да не личи, пояснява още Зая Бенацо, осветявайки философията на Габор Мате за травмата.
„Той затова казва – ако някой смята, че има щастливо детство, трябват ми 5 минути, за да го разпитам и ще покажа, че всеки от нас носи травма в себе си, болка в себе си. Това, което се надяваме да покажем с този филм е, че не сме сами в нашата болка.“
Габор Мате свързва травми от детството със заболявания, които развиваме по-късно.
Има нужда обществото да е информирано за травмата, е едно от посланията на филма. Ние можем да се свързваме с другите, да се сближим чрез нашата травма и това дава надежда, казва Зая Бенацо. „И имаме куража да споделяме тези трудни места.“
Тя цитира данни, според които 70 на сто от затворниците например са изживели невероятни травми в детството си.
„И когато не се обърне внимание на травмата, тя се развива и води до насилие, до престъпления.“
Голяма част от травмата според Габор Мате се изразява в това, че сме сами с болката и докато не я споделяме, няма шанс да се излекуваме. Травмата е портал към свободата, вярва Зая Бенацо.
„Травмата е блокаж в живота ни, който не ни дава възможност да се изразим напълно, но същевременно има и много мъдрост в нея. Травмата от една страна е нашето предизвикателство в живота, от друга страна е портал към нашата същност.“
Тя обикновено започва в началото на живота ни, докато сме малки, но определени събития могат да я активират. Така е и с пандемията, изтъква Зая Бенацо и допълва за големия брой самоубийства в САЩ.
„Депресии, паник атаки – това се вижда по цял свят, във всяко едно общество. Защото ние не сме свикнали да сме сами. Ние сме социални създания и имаме нужда един от друг. Когато се изолираме, това активира тези дълбоки рани в нас.“
Габор Мате ще бъде в България следващото лято.
„Той каза, че иска да отиде на опера в София и да се потопи краката в Черно море.“
Духовен подтик отвел Зая Бенацо в САЩ преди години. Тя се включила в занятията на Карлос Кастанеда. „Оттам постепенно се разрасна погледът ми.“
С Маурицио Бенацо са правили и филм за духовен учител в Индия. След това са се посветили на организирането на конференции за различни духовни практики и учения в Калифорния в САЩ и в Холандия и Италия в Европа.
Прожекциите на „Мъдростта на травмата“ у нас са част от световната премиера на филма. Първата седмица след премиерата филмът е бил гледан от 4 милиона души от 230 страни. Това опровергало опасенията на Зая и Маурицио Бенацо, които мислели, че са направили филм огледало само за Северна Америка. Получили над 3 хиляди писма от хора от всякакви култури.
Повече по темата чуйте в звуковия файл.
Ще се разходим по един атрактивен маршрут с живописна природа и любопитна история. Това е екопътеката до скалните рисунки в мездренското село Царевец. Графитите в пещерите във варовиковия венец край селото са множество надписи и изображения, издълбани върху камъка между 16 и 19 век. Те са интересно историческо свидетелство, което все още не е..
Легенда за българска принцеса обяснява появата на червените божури в Източните Родопи. Според преданията, девойката е водила съпротивата на местните хора при завладяването на планината от османските турци и от кръвта й са израснали красивите пролетни цветя. Момичето е описвано с дълга руса коса и бяла роба, което води бял кон или държи меч. И до днес..
Електрическите табла в градската градина на Монтана придобиват нов вид. Върху тях вече няма да има листчета с всевъзможни оферти за работа и извършване на услуги, защото са се превърнали в картини. Нова визия им дава художничката Лилия Захаринова. "Непрекъснато се борехме с премахването на всевъзможни обяви по електрическите табла, както й да ги..
Предстои отново да заработи ремонтираният пансион към Детската онкохематология в болница "Царица Йоанна – ИСУЛ". Това съобщи в интервю за БНР клиничният психолог Ивайла Георгиева. "Всички сме особено щастливи, че нещата напредват и се развиват. Дом-пансионатът скоро ще отвори врати . Очакваме съвсем скоро той отново да посрещне..
В този епизод на рубриката “Америка- илюзии и реалности” гост е 15 годишният Кристиян Куртев. Едно от онези умни и талантливи деца, които от 90-те години насам успешно изпреварват американските със знанията и възпитанието си и се превръщат не в богатство на своята родина , а в интелектуалното богатство на Америка! "Баба и дядо - те ми..
Но може ли Великден да бъде безверие? Утрото на Възкресение, 1880-а . Ловешката църква "Успение Богородично", в която служи поп Кръстю Никифоров, е празна. Виното, Христовата кръв, и хлябът, Христовата плът, няма на кого да бъдат раздадени. Слухът, че именно поп Кръстьо е предал Левски, отпраща миряните в друга църква. Без значение..
За първи път в България изложба поставя фокуса върху изкуството от окопите . Автор на експозицията, която можете да бъде видяна в Музея на градския живот в Русе , е етноложката Десислава Тихолова. Близо година тя работи по темата за тренч арт - окопното изкуство и получава подкрепа от много музеи в страната. Досега много от..
Не знам дали сме бухалка или пауново перце, но ние – КЗК, играем ролята на боксова круша за политическите сили. Някои политици, не споменавам имена,..
Отдавна направихме извода, че България се прощава с целта си да влезе в еврозоната през 2025 г. Това каза пред БНР Любомир Дацов, член на..