Достъпът до ресурси е от фундаментално значение индустрията в Европейския съюз да успее да постигне целите, залегнали в Зелената сделка и дигиталната трансформация на европейската икономика. Далеч не всички необходими суровини за тази цел обаче се произвеждат на континента и така се попада в глобална надпревара за тях, която изглежда, че ще става все по-ожесточена и в която участват най-големите световни сили.
Платината, в комбинация с други благородни метали, е нужна за електрическите превозни средства, задвижвани от водородни горивни елементи, литият и кобалтът - за литиево-йонните батерии, индият и галият са част от LED технологията, а силицият – добър проводник на електричество, се използва в полупроводниците, които са градивните елементи на всички дигитални и умни устройства и услуги, които използваме ежедневно. Полупроводниците са част от домакинските уреди, автомобилите, самолетите, медицинското оборудване, смартфоните, мобилните мрежи и компютрите.
През 1990 г. 44% от интегралните схеми са се произвеждали в Европа, а 37 на сто - в американски заводи. До 2020 г. цифрата пада до едва 9 на сто за нашия континент и 12% за САЩ. Производството сега е концентрирано в Тайван, Южна Корея и Китай.
В началото на юли китайски производител на полупроводници потвърди намерението си да купи най-големият британски производител на микрочипове. Няколко други подобни европейски фирми - британска, френска и нидерландска, са били продадени на китайски компании, сочат анализи. Британският депутат Иън Дънкан Смит - бивш лидер на Консервативната партия, предупреди:
"Китай е най-големият износител и изкупува полупроводникови технологии, където ги намери. Те са си поставили за цел да доминират в сферата в световен мащаб. Питам се - в позиция ли сме, в която просто си казваме, че трябва да правим бизнес с китайците на всяка цена."
През последните години, американското правителство предприе различни мерки, за да контролира достъпа на Китай до полупроводникова технология, както и да засили американската роля в проектирането и производството на интегрални схеми.
Технологичната надпревара около полупроводниците обаче не е единствено между Съединените щати и Китай. През декември миналата година Европейският съюз обяви инициатива за увеличаване на производството. Догодина се очаква да заработи такъв завод в Милано. А в Дрезден през юни беше открит свръхмодерен завод, в който ще се произвеждат чипове за автомобилната индустрия.
"Малки чипове, които правят големи неща", беше мотото на откриването.
Надеждите на германското правителство са освен Силициева долина, да има и Силициева Саксония. Канцлерът Ангела Меркел:
„В миналото се считаше, че петролът е живителната сила на икономиката. Но днес изглежда сме зависими повече от всякога от полупроводниците. Това обяснява тревожността на световните пазари в началото на тази година, когато имаше недостиг на микрочипове, който засегна предимно автомобилната индустрия, но и много други клонове. Микрочиповете стават все по-малки, но тяхното значение нараства – както в икономическата, така и във всички останали сфери на живота. Нашата цел е Германия и Европа да увеличат дела си на световните пазари и да се преодолее разликата с нашите конкуренти в Азия и САЩ. Инвестицията е от стратегическо значение, защото искаме, що се отнася до производството на модерни технологии, гласът ни да бъде чут на световната сцена.”
Вицепрезидентът на Европейската комисия и еврокомисар за конкуренцията Маргрете Вестагер изтъкна:
"Така се пише история. За да водим в зеления и дигитален преход ни е необходима силата на такива иновации, те са най-добрата европейска стратегия. С финансиране от Германия и други 4 европейски страни са осигурени почти 2 милиарда евро публични инвестиции и са отключени близо 7 милиарда евро допълнителни частни инвестиции. С подобна значителна подкрепа, идва и значителната отговорност. Обществото трябва да извлече ползи от подобна инвестиция. Въвеждането на тази иновация е голяма победа за Дрезден и Силициева Саксония. Но това не е постижение само за Германия. Инвестирането в технологии от следващо поколение е успех за цяла Европа. Амбицията ни е на континента да се произвеждат 20 процента от най-модерните полупроводници в света до 2030 г."
Миналата седмица Европейският съюз и Украйна сключиха стратегическо партньорство за суровините и акумулаторите. Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен изтъкна:
„Внасяме литий за електромобилите, платина, за да произведем чист водород, силиций за слънчеви панели. 98 процента от редкоземните елементи, от които се нуждаем, идват от един доставчик – Китай. И това не е устойчиво. Затова трябва да диверсифицираме веригата на доставките.”
„Търсенето на суровини само ще се увеличава. Например, на Европа ще са й нужни почти 60 пъти повече литий и 15 пъти повече кобалт до 2050 г. само за електрическите автомобили и акумулаторни батерии”, подчерта вицепредседателят на Еврокомисията Марош Шефчович.
Преходът към зелени технологии и необходимите за тях суровини обаче създава и парадокси. Пример за това е планинска верига в северната част на Португалия, където се намира едно от най-големите находища на литий в Западна Европа. Там се планира създаването на мина, но в процеса вероятно ще бъдат засегнати необратимо устойчиви селски райони – в името на опазването на околната среда. Въпреки обещанията на изпълнителния директор на миннодобивното дружество, базирано в Лондон – Дейвид Арчър:
„Проектът ни е устойчив и изработен спрямо най-добрите практики в света. Ще рециклираме вода и ще инвестираме около 6 милиона евро за обходен път. Ще осигурим на Португалия много възможности по веригата за създаване на стойност.”
И уверенията на правителството в лицето на Жоао Педро Матош Фернандеш – министър на околната среда и на действията в областта на климата на Португалия:
„Преминаването към нови енергийни технологии е голяма възможност в икономически и индустриален план за страната. Искаме да използваме потенциала от литий, с който разполагаме, за да се позиционираме във веригата на създаване на стойност на този елемент от изключително важно значение за декарбонизацията.”
Не всички обаче са убедени. Кметът на община Ботикаш Фернандо Кейрога и овчарят Паоло Пинеш:
„95 процента от населението е против създаването на мината, защото нямаме висока безработица. Ще идват външни хора сутрин и вечер с автобус от други общини. Това няма да донесе благоденствие, а ще разруши работните места, които имаме в селския туризъм, гастрономията и селското стопанство.”
„Не съм срещу лития, но не подкрепям да се замърсява селото ми и други села като моето, за да се изчистят градовете.”
И в западната част на Сърбия протестираха срещу проучванията за залежи на литий, каквито има още в Чехия и Германия.
Най-големите производители на литий са Китай, Австралия и Чили, където тази индустрия причини загуба на биологично разнообразие, намаляване на водните ресурси, замърсяване с химикали и конфликти с местните общности.
Нови начини за добив на суровини е сред основните дебати при изработването на новата конституция на Чили. Кристина Дорадор е учен и член на Учредителното събрание:
"Време е да се преосмислят миннодобивните икономически дейности, да се поставим в глобалния контекст, отвъд пазарните модели и конкуренцията. Да се замислим за безпрецедентната климатична криза, пред която сме изправени и от която Чили ще е сред най-засегнатите държави."
А в прехода към климатична неутралност на нашия континент голямата въпросителна е как да не се допусне зависимостта от изкопаемите горива да бъде заменена от зависимост от суровини като силиций, литий и водород, като едновременно с това се има предвид как огромният апетит за ресурси влияе на околната среда. Трябва да е сигурно, че т.нар. „зелени технологии” наистина заслужават името си.
Снимки: pixabay.com и unsplash.comПо-скъп хляб купуват вече и в Силистра. Увеличението в търговската мрежа е от 20 до 40 стотинки . Според производители толкова рязко покачване на цените не е оправдано. На същото мнение са и потребителите. Доскоро един от най-евтините хлябове беше на цена от 1,50 лева, а днес се продава вече за 1,90 лева , показва проверка в магазините...
" Астрологията е древна наука , която ни напомня за връзката между небесното и земното. Както казва Галилео Галилей: " Математиката е езикът, с който Бог е написал Вселената" , а астрологията ни дава ключа към този език, като разкрива хармонията между движението на звездите и ритъма на нашия живот. Карл Юнг допълва: "Астрологията..
Технологичните обновления в библиотеките са по-напред, отколкото материалната база . Това каза пред БНР новоизбраната директорка на Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" доц. д-р Калина Иванова. " Ние сме все повече виртуални, отколкото физически гостоприемни . Трябва да се промени това, за да бъдем с едно приятно лице за..
2025-а ще бъде интересна. Четири големи планети ще сменят знаците , в които са били през последните години. Това е забележително и ще доведе до турбулентност , каза в ефира на "Нощен Хоризонт" Руслан Борисов, познат като астролога Азарей . " Всяка промяна иска ние да се преоблечем в нови дрехи , да се преоблечем в нови мисли, в нови идеи, а..
Как започна и как се развива новият сезон в зимния туризъм у нас, с неговите прелести и проблеми. Това е темата на поредното издание на неделното предаване "Пътувай с "Хоризонт". По нея разговаряхме с Тодор Божинов – по професия продуктов дизайнер, а като хоби – турист, пътешественик, скиор и основател на тематичния сайт Кашкавал турист...
Проливни дъждове заливаха Израел в дните на еврейския празник Ханука, който започва от Коледа и завършва на Нова година. Въпреки дъждовете и опасността от бомбардировки, почитатели от цялата страна пристигаха пред затворената сграда на Музея на карикатурата в град Холон, за да видят изложба на открито, която се подновява всеки ден...
" 11 областни града в страната са с цифри под 1000 евро на квадратен метър . 12 областни града са с цифри от 1000 до 1300. Само два областни града са над 1400 – София с 2400 евро и Варна. Пловдив е до 1300 евро на квадратен метър." Това каза пред БНР Добромир Ганев от Националното сдружение "Недвижими имоти". По думите му, причините за..
" Кабинетът е готов, вариантът е почти финализиран ", заяви пред БНР лидерът на "Движение 21" Татяна Дончева. "ГЕРБ, БСП, ИТН – беше един от..
КНСБ предупреди, че ако бюджетът за тази година не бъде приет, може да се очаква вълна от протести. "Струва ми се, че за пореден път бюджетът..
Въпреки пълната политическа неразбория в страната, реалистичен сценарий е от 1 януари догодина да плащаме в евро . Това мнение изрази в интервю за..