Да влезеш в сладкарница и вместо меню да ти подават книжка с приказки, защото е приказната сладкарница в Холон. Може да си поръчаш тортичка в самата нея или кошничка с вкусотии, и да поседнеш на тревата в парка пред нея, който е също парк на приказките. Но кошничките са на „Червената шапчица", на „Хензел и Гретел“, на „Маша и мечока“ и други. За да разбереш каква е разликата, трябва да прочетеш приказката. Но най-интересен е самия парк, който е един от 20-те в града с 50 приказки или детски книжки „скрити" в тях. Съществуват от няколко десетилетия по инициатива на заместник-кметът в тамошното кметство Хана Хирцман, която е с български корени. Обикновено местните деца идват в тези паркове заедно с целия клас или индивидуално с мама и татко или баба и дядо, но винаги с приказки в ръка.
"Първата приказка се знае наизуст и от малки, и от големи „Квартира под наем" на Лея Голберг. В нея се разказва за това, че след като Мишокът освобождава апартамента си, пристигат различни кандидат наематели в сградата от пет етажа, които харесват квартирата, но не и съседите. Работливата мравка не харесва мудната кокошка, славеят създаващата шум катеричка, многодетната зайка, че в блока живее безотговорната кукувица, беличкото прасенце - негърката котка. Накрая пристига гълъба и въпреки, че самата квартира не му харесва, я наема, защото според него има прекрасни съседи. Разговорът не е толкова за самата приказка, а за илюстрациите в книжката и за бронзовите скулптури, на персонажите", разказа екскурзоводът Амит Мусай.
Всяко дете се чувства неловко, ако учителката открие, че е въшлясало, затова известният израелски писател Меир Шалев (чиято съпруга е от България) е написал книжката "Въшката Нехама".
"Става дума за въшка, която забелязва, че ако се намира, върху обръсната глава, лесно я откриват, докато, ако е върху дълга коса бързо се скрива. Илюстрацията в парка е проста. Една розова топка пързалка и беседка от бракувани от националната електро компания метални кабели, която изобразява дълга коса и е прекрасна за криеница. Ако учителката, каже на родителите "Честито имате гости", има предвид, че въшката Нехама, отново е пристигнала и за нея трябва да се погрижат, както подобава и по възможност въобще да я няма. Следващата приказка е "Рибката, която не искаше да е рибка" на Паул Кое, която разказва за една рибка, на която ѝ е омръзнало да е вечно мокра и разпитва птицата, мишката, слона и мечката, дали не е по-добре, да е като тях. Накрая рибката разбира, че е най-добре да си самия себе си. В парка на приказките, тази история е представена, като лабиринт от бетон с отвори, на които с помощта на ажурна решетка са изобразени тези животни, но ако се вгледате по-внимателно там се вижда и образа на рибката навсякъде", допълни Амит Мусай.
Докато разглеждат децата се редуват да четат на глас части от приказките или си играят със скулптурите, които всъщност са и люлки, пързалки катерушки. А Амит Мусай продължава да разказва приказки
"Следващата приказка е за "Гъбките и джуджетата и още нещо" на Алона Френкел. За джуджетата гъбките се превръщат, благодарение на въображението им, в къщички, люлки, столчета и масички. Скулпторите са от мрамор. Следва приказката за "Итамар, който се катери по стените" на Давид Гросман. За всяко дете е страшно да остане само в стаята преди сън. Итамар също се страхува да остане сам, докато открива, че може да се катери по стените и да влезе в трите картини, които украсяват детската стая. На тях има лъвове, момиченце с хвърчило и влак. Както виждате има празна рамка, на която малка част е заета от Итамар, останалото място е за вас, можете да влизате и излизате от нея, колкото си искате. Илюстрацията на приказката "Езика на знаците на Ноа" на писателката Нира Ариел отдавна се е превърнала в символ на приказните паркове на Холон. Става дума за момиченце, което не знае, кой ден от седмицата е и майка му й сплита всеки ден до края на седмицата по още една плитчица и след това, отначало. Изобразени са седем плитки, всяка от които е увенчана с разноцветна панделка, които са ветропоказатели и почти винаги се въртят. Този вид изкуство се нарича кинетично. Последната приказка „Моят чичо Симха" разказва, за онзи чичо, във всяко семейство, който според възрастните е луд, но според децата, той е супер. Защото за ужас на родителите им подарява всеки ден ново домашно животно. Това е най-цветната и ярка фигура композиция в този парк. Тя е единствената, която е създадена от илюстраторката на самата детска книжка посредством триизмерен принтер".
; Кения (5199 м), по премиерен „Български път“ по южната стена на Батиан, от 7-а категория (UIAA), 18 – 20 декември 1991 г., заедно с Иван Масларов; Уаскаран (6768 м), Кордилера Бланка, Анди, през 1996 г., заедно с Кирил Тафраджийски и Господин Господинов; Транго Тауър (6257 м), или Безименната кула в Каракорум по Словенския маршрут през 1998 г.,..
45 години хиляди музеи по света вземат участие в инициативата „нощ или ден на музеите“. Винаги е през май и „хранителите на световната култура„ отварят безплатно врати за милиони посетители, които обичат да скитат из галериите им или за пръв път прекрачват прага им. В края на изминалата седмица бе „Денят на музеите в Израел“ (тази година е..
Потенциалът от българи в чужбина, които могат да се върнат в страната, е огромен. Това заяви в интервю за БНР Андрей Арнаудов, създател на платформата "Bulgaria wants you"/"България те иска". 81% от българите, живеещи в Берлин, обмислят завръщане в страната – сочат резултатите от онлайн анкета, проведена на кариерен форум там през..
През последните 130 години организираното журналистическо движение в България е преживяло множество промени и предизвикателства, но някои от основните въпроси, които вълнуват журналистите и обществото, остават вечни и неделими. Дори и през годините на големи промени, въпросите за моралността и етиката в журналистиката, както и за справедливото..
Епископската базилика на късноантичния Филипопол вече трета година е един от най-посещаваните културно-исторически обекти в Пловдив, а уникалните мозайки от 4-6 век , разположени на две нива предизвикаха интереса и на прочутата Бетани Хюз – професор, историк, телевизионна и радиоводеща, автор на книги. Филмът от поредицата й "Съкровищата..
За Димитър Димитров ви разказахме за първи път преди три години. Тогава неговата мечта да съгради храм в родното плевенско село Искър беше в самото начало на реализирането. Днес градежът на параклиса „Света Параскева“ е към края си. Преди три години Димитър Димитров малко притеснен ни разказа за завета на дядо си – да съгради храм в..
По традиция и по програма в училищата и детските градини текат интензивни приготовления за Великденските празници. В тазгодишния базар за Великден, който се провежда в Министерството на образованието, се включиха близо 500 деца и ученици от над 60 учебни заведения. Коридорите на два етажа от министерството на образованието се..
Кампанията стартира още с разглобката , каза пред БНР пиар експертът Диана Дамянова. В момента тя вижда две странности, едната от които е..
Северна Македония тръгва към югославското си минало . Това заяви пред БНР председателят на Съвместната комисия по историческите въпроси проф. Ангел..
Ние сме малката пионка на геополитическата дъска, която разиграват чрез продажните ни политически елити. Това заяви пред БНР Емил Йотовски, журналист,..