Само си представете – преди близо 80- 100 години българските учени са се сетили, че народният фолклор, предимно предаван от уста на уста, умира. Неговите създатели са вече в края на живота си. А наследници нямало. И така: учените взели фотоапарати, записващи грамофони, кинокамери и започнали да обикалят села и паланки, за да запазят дори и за нас съвременниците, нашата, българската култура. Сега си представете: точно тези спомени останали така, както са били записани - на деформираните от времето киноленти, трошливите плочи, почти размагнитените видео- и аудиокасети. И заради развитието на технологиите - без всякакъв шанс да бъдат прехвърлени на съвременните и достъпни носители за поколенията. Точно с това се бори професор Горица Найденова от Института за изследване на изкуствата към БАН. Тя е ръководител на екипа, който се е заел да цифровизира цялото това богатство.
„В този архив има работа за един китайския народ“.
Професор Горица Найденова представи данни за дигитализираните снимки и записи - 1 300 теренни грамофонни плочи, най-ранната е от 1939 г. 4500 магнетофонни ленти със записи на музикален фолклор, аудиокасети, 120 броя видеокасети в различни формати, записвани между 1986 и средата на 90-те години на ХХ век, и над 160 000 метра 16-милиметрова кинолента, снимана между 1954-та и може би 1990-та.
„Самото цифровизиране – там проблема е да се събере необходимата техника. Ясно ви е, че в определен момент липсваха грамофони. После започнаха производството на нови грамофони, но магнетофони така и не започнаха да правят нови и на практика техниката, с която работим, за да се цифровизират е стара, няма как да намерим нова. С видеоносителите – цифровизирани са видеокасетите и в момента започваме цифровизирането на кинолентите. Това е голямото ни постижение с този проект, защото видеоскенер, който ни беше необходим е много скъп и нямахме друг шанс да го доставим“, каза за БНР проф. Горица Найденова.
Преди месец изследователи от италианския университет в град Падуа обявиха, че са събрали в едно видеозапис от 1918-та и аудиоизпълнение на легендарният Енрико Карузо. Създавайки буквално видеоклип на продаденото преди век и нещо в милионен тираж изпълнение на арията от операта „Палячо“ на Роджеро Леонканвало.
Дигитализирането на тези масиви поставя именно въпроса за автентичността. Познаващите историята на „Междузвездни войни“ и колко сериозно Джордж Лукас е редактирал легендарната си трилогия, знаят за какво става въпрос. Дали сваленият на компютъра файл е автентичен, ако се премахне, например, пукането на плочата, дефекта на от кинолентата или съскането на магнетофона. И доколко при подобна обработка, ще се загуби научната стойност на самия запис. Професор Горица Найденова обяснява, че има изработен алгоритъм, който решава подобни казуси.
Затова Горица Найденова от Института за изследване на изкуствата към БАН е благодарна на своите колеги. Които освен, че свалят записите на новите носители, правят и цялото описване, което да остане за научно изследване и занапред.
Повече можете да чуете в звуковия файл."Мисля, че днес е ден на надежда, че могат да бъдат решени едни от най-сериозните проблеми на съвременния международен свят , а именно - войната, която се води в Близкия изток между терористични групи и Израел. Това може да доведе до нормализиране на цялата обстановка в региона, а оттам и подобряване на ситуацията в света ". Това отбеляза пред БНР..
"Това, което е най-сериозно в бюджета, е именно разходната част и по-скоро това, че разходите влизат в едно такова увеличаване, което може да се сравни с принципа на снежната топка ". Това обясни пред БНР Любомир Каримански , член на Управителния съвет на Българската народна банка: "Колкото повече време минава, толкова повече тя се увеличава,..
"Категорично от доста години не виждаме воля за това да се пречупи негативният фискален тренд ". Това коментира пред БНР Михаил Кръстев , икономист от Съюза за стопанска инициатива: "Фискалната политика на България е сгрешена поне от пет години насам - от 2019 година, която беше последната нормална фискална година . Оттогава се взимат..
" Не мога да кажа колко са зависими фирмите от политиците. Има очевидно неразбирателство ". Това каза пред БНР Стефан Софиянски , бивш кмет на София, във връзка с кризата с боклука в столичните райони "Люлин" и "Красно село": "Мисля, че проблемът е в липсата на добра комуникация между почистващите фирми и общината ", коментира Софиянски...
"Частичните местни избори извън общия цикъл никога не изглеждат особено добре" . Това заяви пред БНР Даниел Стефанов , политолог и изборен експерт: "Обикновено даже има по-ниска активност от тази на вчерашните избори в Пазарджик. Местните избори по принцип в България са проблематични , защото разликите между спечелилия и загубилия са доста..
България може да използва инерцията след привличането на вниманието към страната ни като дестинация за винен туризъм . Това мнение изрази пред БНР Ивайло Катерски от Асоциацията на винените професионалисти. " Топката е в нашето поле . Трябва да използваме тази инерция и заедно всички – Министерството на туризма, Министерството на..
"Трите групи птици, които мигрират у нас - това са грабливите птици, водоплаващите и пойните птици най-общо казано и на този ден се наблюдава как мигрират, разказа в "Нощен Хоризонт" д-р Асен Игнатов от НПНМ при БАН във връзка със Световния ден на прелетните птици - 11 октомври. Всяка година на този ден в страни като САЩ и Западна Европа е да се..
Шести блок на АЕЦ "Козлодуй" спира за планов годишен ремонт . Блокът има проблем с един от парогенераторите. Предвиждат се мерки да се установи какъв..
Има притеснение не само сред българските земеделци, но и сред европейските във връзка с общата селскостопанска политика. Това заяви пред БНР..