Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Миясер Сери и майка ѝ създадоха подслон за деца без родители и наркомани

Миясер Сери
Снимка: Феня и Искра Декало

Макар Яфо да се счита за „българската столица“ на Израел, преди масовото изселване на евреи от България, там са живели предимно араби. Те са създали една своеобразна „яфенска култура“, която се отличава от обичаите във вътрешността на страната. Различна е дори кухнята.

„Наричат ме „готвачката от Яфо“ най-вече заради готварската книга за местната арабска кухня , която написах. Освен рецепти на арабски и иврит, в нея има пословици и поговорки, популярни шеги, свързани с храненето. Исках да покажа какво е арабка кухня. Тя не е само  хумус, фул ( вид и бобено растение) и скара. Показвайки разнообразието на храна, давам поглед и върху културата ни. Екземпляри от книгата има в много от арабските ресторанти по света, но от нея се заинтригуваха и от Конгресната библиотека в САЩ. За тях написах резюме на английски. За мен това не представляваше трудност. Възпитаничка съм на най- престижното частно училище в Яфо - Тера Санта. То принадлежи на католическата църква, но се приемат и православни ученици, както и мюсюлмани. Освен четирите езика, които всички учихме там( английски, френски арабски и иврит, а отделно латинския, който ни беше нужен по религия), ни дават солидно образование по хуманитарните предмети и точните науки. Родителите ми не бяха богати, но за баща ми беше важно да ни даде добро образование“, каза за БНР Миясер Сери.

Тя сподели, че е завъшила курсове по шеф и кройка.

„Преподавах известно време, но според обичаите, омъжена жена е по-добре да си стои вкъщи. Аллах не ми даде свои деца, но имам 250 възпитаници. Заедно с майка ми създадохме подслон за деца без родители или от неблагополучни семейства, деца на наркомани или престъпници. Всяко от тях оставаше при нас 5 години. Освен че държахме децата да ходят на училище, като аз им помагах много, беше важно да им предадем и традициите. Много се ядосвах, когато виждах как майки пристигат да си прибират децата от училище и им купуват пици или готови сандвичи. Вярно е, че има гозби, които дълго се варят, но всяка жена може да направи сандвичи вкъщи, като в тях има елемент от традицията“.

Често не са им стигали парите и заедно с учениците са приготвяли храна, която продават в четвъртък след обед( в навечерието на уикенда).

„Никога не знам предварително какво ще готвим. Отиваме заедно да купим пресни продукти на пазара, а след това си разпределяме работа по готвенето. Винаги има един -двама дошли не да готвят, а да си хапнат. От мен зависи да им внуша, че всеки може да яде сготвено от друг, но магията е сам да приготвиш нещо и с него да почерпиш другите. Обяснявам им, че храната има „скрит език“ и е много важно на празниците какво ще подадеш на съседите и какво ще получиш от тях. Това са послания. В книгата ми пише как се готвят празнични ястия, как се броят дните на Рамадана. От поговорките любимата ми е, че човек трябва да може да стане от масата като камила: с изправена осанка и нозе“, допълни Сери.

По думите ѝ хубавата храна  лекува душата.

„Не съм лекарката или знахарка, но знам, че хубавата храна лекува душата. Често, след като са вкусили моите гозби, в знак на благодарност, хората искат да ме прегърнат, но съм религиозна жена и това не е прието.

„Преди пандемията, при мен идваха да се учат хора от цял свят. Има уж универсални ястия. Например целия източен свят готви сарми. Мисля, че наред с товарите по пътя на коприната, търговците са пренасяли и рецептите за различни ястия. Но във всяка държава те получават различен нюанс. Например, навсякъде се правят печива от брашно, вода и сол. Брашното може да е всякакво: пшеничено, царевично, оризено или нещо друго. Добавките могат да са зехтин или прясно масло, яйца или сметана и т.н.т. Много са важни подправките“.

Обичам да меся. Веднъж, като месех съм загубила брачната си халка. Много се стреснах. Това е лош знак. Но още на следващия ден получих нова халка, този път от племенниците ми. Всеки от тях съм гледала като мои деца. Те не са го забравили. Тяхната халка пазя като очите си. Тя е моето признание.

Повеч можете да чуете в зквуковия файл

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Звездите слизат на земята - за астрофотографията като любов от пръв поглед

"Най-впечатляващо беше в Боливия, на соленото езеро Салар де Уюни, където при дъждовния сезон се образува тънък слой вода и чувството е неописуемо – звездите слизат на земята, буквално. Все едно си в открития космос . Там се виждат неща, които не можем да видим от северното полукълбо, от България, и успях да запаметя с камерата си много красоти...

публикувано на 20.05.25 в 10:40
Йовчо Стоянов

В Русе беше показан луксозен албум с фотоси от периода 1920 - 1940 година

Тази седмица във фоайето на Регионалната библиотека "Любен Каравелов" в Русе бе представен луксозен като изработка и изключително ценен като съдържание албум. Под заглавието "Русе в миналото. Градът във времето между двете световни войни 1920 - 1940 г." притежателите на фото албума имат редкия шанс да видят част от колекциите на съставителите Йовчо..

публикувано на 18.05.25 в 07:53

Монтана бе домакин на Международно полево учение за справяне при наводнение

През тази седмица Монтана бе домакин на Международно полево учение за справяне при наводнение. Към 300 пожарникари, спасители и доброволци от 7 държави показаха възможностите си за реакция при природното бедствие. Това бе второто подобно учение с международен характер. Посланикът на Федерална Република Германия посети учението. Монтана бе..

публикувано на 18.05.25 в 07:38

Изложба в Добрич представя историята на 46-и пехотен добрички полк

Историята на 46-и пехотен добрички полк разказва изложба, подредена в Регионалния исторически музей в Добрич. Акцентът на експозицията е върху участието на безстрашните над 2 000 войници в заключителните битки преди края на Втората световна война. Изложбата е съвместна с Регионалния клуб „46-и Пехотен Добрички полк“. „Пътят към победата“ е..

публикувано на 18.05.25 в 06:53

Радинела Павлова и Габриела Бебенова представиха филм за живота в ДФСГ "Интелект"

В Плевен с тържествен концерт отбелязаха 35 години от създаването на Държавната финансово - стопанска гимназия „Интелект“.  На тази годишнина е посветен и филм, създаден от две момичета в 11 клас - възпитанички на училището.  За идеята, мотивите и за гимназия „Интелект“, Латинка Светозарова разговаря с Радинела Павлова и Габриела..

публикувано на 18.05.25 в 06:27
Столична община учреди награда за социално значим филм – първото отличие е за „Училище за надежда“

"Училище за надежда" спечели специалната награда на Столичната община за филм със социална значимост

За първи път в историята на националния фестивал на българското кино „Васил Гендов“, Столична община учреди и връчи специална награда за филм със социална значимост. Отличието бе част от церемонията на Съюза на българските филмови дейци – най-престижното признание за родното кино. Наградата беше присъдена на документалния филм „Училище за надежда“ –..

публикувано на 18.05.25 в 04:53