Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Миясер Сери и майка ѝ създадоха подслон за деца без родители и наркомани

Миясер Сери
Снимка: Феня и Искра Декало

Макар Яфо да се счита за „българската столица“ на Израел, преди масовото изселване на евреи от България, там са живели предимно араби. Те са създали една своеобразна „яфенска култура“, която се отличава от обичаите във вътрешността на страната. Различна е дори кухнята.

„Наричат ме „готвачката от Яфо“ най-вече заради готварската книга за местната арабска кухня , която написах. Освен рецепти на арабски и иврит, в нея има пословици и поговорки, популярни шеги, свързани с храненето. Исках да покажа какво е арабка кухня. Тя не е само  хумус, фул ( вид и бобено растение) и скара. Показвайки разнообразието на храна, давам поглед и върху културата ни. Екземпляри от книгата има в много от арабските ресторанти по света, но от нея се заинтригуваха и от Конгресната библиотека в САЩ. За тях написах резюме на английски. За мен това не представляваше трудност. Възпитаничка съм на най- престижното частно училище в Яфо - Тера Санта. То принадлежи на католическата църква, но се приемат и православни ученици, както и мюсюлмани. Освен четирите езика, които всички учихме там( английски, френски арабски и иврит, а отделно латинския, който ни беше нужен по религия), ни дават солидно образование по хуманитарните предмети и точните науки. Родителите ми не бяха богати, но за баща ми беше важно да ни даде добро образование“, каза за БНР Миясер Сери.

Тя сподели, че е завъшила курсове по шеф и кройка.

„Преподавах известно време, но според обичаите, омъжена жена е по-добре да си стои вкъщи. Аллах не ми даде свои деца, но имам 250 възпитаници. Заедно с майка ми създадохме подслон за деца без родители или от неблагополучни семейства, деца на наркомани или престъпници. Всяко от тях оставаше при нас 5 години. Освен че държахме децата да ходят на училище, като аз им помагах много, беше важно да им предадем и традициите. Много се ядосвах, когато виждах как майки пристигат да си прибират децата от училище и им купуват пици или готови сандвичи. Вярно е, че има гозби, които дълго се варят, но всяка жена може да направи сандвичи вкъщи, като в тях има елемент от традицията“.

Често не са им стигали парите и заедно с учениците са приготвяли храна, която продават в четвъртък след обед( в навечерието на уикенда).

„Никога не знам предварително какво ще готвим. Отиваме заедно да купим пресни продукти на пазара, а след това си разпределяме работа по готвенето. Винаги има един -двама дошли не да готвят, а да си хапнат. От мен зависи да им внуша, че всеки може да яде сготвено от друг, но магията е сам да приготвиш нещо и с него да почерпиш другите. Обяснявам им, че храната има „скрит език“ и е много важно на празниците какво ще подадеш на съседите и какво ще получиш от тях. Това са послания. В книгата ми пише как се готвят празнични ястия, как се броят дните на Рамадана. От поговорките любимата ми е, че човек трябва да може да стане от масата като камила: с изправена осанка и нозе“, допълни Сери.

По думите ѝ хубавата храна  лекува душата.

„Не съм лекарката или знахарка, но знам, че хубавата храна лекува душата. Често, след като са вкусили моите гозби, в знак на благодарност, хората искат да ме прегърнат, но съм религиозна жена и това не е прието.

„Преди пандемията, при мен идваха да се учат хора от цял свят. Има уж универсални ястия. Например целия източен свят готви сарми. Мисля, че наред с товарите по пътя на коприната, търговците са пренасяли и рецептите за различни ястия. Но във всяка държава те получават различен нюанс. Например, навсякъде се правят печива от брашно, вода и сол. Брашното може да е всякакво: пшеничено, царевично, оризено или нещо друго. Добавките могат да са зехтин или прясно масло, яйца или сметана и т.н.т. Много са важни подправките“.

Обичам да меся. Веднъж, като месех съм загубила брачната си халка. Много се стреснах. Това е лош знак. Но още на следващия ден получих нова халка, този път от племенниците ми. Всеки от тях съм гледала като мои деца. Те не са го забравили. Тяхната халка пазя като очите си. Тя е моето признание.

Повеч можете да чуете в зквуковия файл

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Монумент в Молдова в памет на жертвите от  аварията в Чернобил

Плътно информационно затъмнение у нас 7 дни след идването на облака от Чернобил

38 години след атомната трагедия в Чернобил проф. Димитър Вацов завършва свое изследване по темата, което ще бъде издадено в книга. Проф. Вацов е  преподавател по философия и основател на Фондацията за хуманитарни и социални изследвания. Т ой започва изследването си преди близо 4 години.  В интервю за БНР авторът на изследването изрази надежда,..

публикувано на 26.04.24 в 10:35
Снимката е илюстративна

Община Божурище и местната общност - съюзени срещу канадски инвеститор. Събират подписи за референдум

Канадска минодобивна кампания има зелена светлина за проучвателни сондажи за второто тримесечие на тази година в района на село Златуша, община Божурище. Селото се намира на 20 километра от столицата. Инвеститорските намерения срещат силен отпор от местната общност. Събират се подписи за провеждането на местен референдум . Подписката ще..

публикувано на 26.04.24 в 07:14

Шокиращи "шедьоври" от световната кулинарна култура

От божествените деликатеси през традиционно, простичко, носталгично и убийствено вкусно приготвени храни, през екзотично звучащите и пропити от оригиналност кулинарни изобретения....в "Изотопия" стигнахме до противните, отблъскващи, шокиращи измерения на световната кулинарна култура.... Дълбоко в хранителните табута навлиза Автономията за..

обновено на 25.04.24 в 13:06
Снимката е илюстративна

"Коренът ни вика да се приберем." От чужбина до село - защо?

След години живот в чужбина млади семейства в Габровско избират да живеят на село и да се върнат към корените си. Те ще се съберат на среща в Трявна в рамките на кампанията "ЗАвръщането" , започнала в края на 2022 г. Историите си ще разкажат млади хора, завърнали се от Англия, Германия и Дания. Целта на кампанията и на срещата е да се..

публикувано на 24.04.24 в 06:59
Елица Йорданова

Елица Йорданова - между Канада и България

В 43 - ти епизод на рубриката "Америка-илюзии и реалности" гост е учителката по музика Елица Йорданова , която живее в Мисисага, един от сателитите на Торонто повече от 30 години, но не е спряла да се връща в България и да създава нови културни мостове между  двете страни. САЩ са единствената страна, с която граничи Канада . Всички други..

публикувано на 22.04.24 в 09:59
Глория Костадинова - Петрова

Глория Костадинова - Петрова: Разказваме вдъхновяващи истории от врачанския край с щипка хумор

Глория Костадинова - Петрова  на 24 години от Враца е гост в  рубриката ни "Горещи сърца" .  От дете тя е  отдадена на книгите, литературата и творческото писане . Участва в ученически конкурси за поезия и пише първия си роман, когато е петнайсетгодишна.  Увлечението и  страстта към литературата са споделени и в семейството ѝ . Със..

публикувано на 22.04.24 в 09:22
Анна Ризова и театралната школа

Анна Ризова в рубриката "Горещи сърца": Уча децата, че трябва първо да обичат себе си!

За нея няма невъзможни неща. Но най- важното за нея е да накара децата, а и възрастните да повярват в силата на изкуството и познанието. Тя е на 30 години, вече е усвоила няколко професии. Завършила е театрално изкуство, докторант е по "Кинознание и телевизия", преподава на студенти в Югозападния университет, работи като експерт "Реклама" в Радио..

обновено на 21.04.24 в 09:30