В Смилец спазват традицията да приготвят динен маджун

И днес мнозина продължават да го предпочитат като естествен подсладител не само заради полезните му свойства, но и заради употребата му при приготвянето на различни кулинарни изкушения или като добавка към добре познатата селска точена баница.

Данни за динения маджун хората там пазят от 200 години, а по-възрастните си спомнят как едно време на трапезата баница и печена кокошка се е слагало само в неделя.

Навремето маджунът е бил определян като бедняшки мед, но в последните години се смята за една от най-здравословните храни и поддържа високи цени в хипермаркетите.

В маджуна няма Е-та и консерванти, а в Смилец ще помнят изядените в детството филии, намазани с маджун.

За да се приготви медът дините се изтъргват, изсипват се в големи дълбоки тави и се слагат на огъня, докато се получи сок. После се прецежда от семките и се вари до сгъстяване. По-любопитното е, че котлоните, на които се прави маджуна се намират в земята. Изкопават се дупки, в които се пали огъня и в получените гнезда се поставят тавите. И може и цял ден да мине, докато динения мед стане готов.

Или както казват в Смилец, маджунът ще е готов през нощта. Някои слагат в него босилек или индрише за аромат и вкус.

Казват че, колкото по-гъст е маджуна, толкова по-дълго време издържа и не се разваля, и цяла зима са го ползвали за приготвянето на десерти и сладкиши като естествен подсладител.

"На нивата са носели маждун, за да не ожадняват толкова много", каза жителка на Смилец.

Невероятна добра комбинация и в миналото, и сега е селската точена баница.

„Селска баница, едно яйце, една лъжица оцет, сол и вода колкото топки искаш. Около 400-50 милилитра вода обикновена стайна и замесваш. После топката се дели на марки топки, оставят се да се развият и започваш да точиш“.