Група великотърновски актьори отново произнасят тези думи и пресъздават събитията от преди 113 години в църквата „Св. 40 мъченици“ и в крепостта Царевец. Единението е дефицитно днес, казва актьорът Милен Иванов, който като княз Фердинанд Първи изрича думите на манифеста от 1908 година:
„Явно на нашия народ така му е писано, че единението помежду ни да бъде в много случаи трудно достижимо и постоянно дефицитно. Аз съм си задавал много пъти този въпрос какво е вълнувало тогавашните наши съотечественици, дали са били чак толкова единни, колкото днес ние оценяваме. Но, ако човек се зарови в документите, ще види, че резултатът, който е постигнат, показва някакво единение, но неговото постигане при всички положения не е било с пълно единодушие, както си го представяме“.
Мечтата за обединение е била водеща преди 113 години, казва актьорът Иван Митев, който пресъздава ролята на министър-председателя Александър Малинов, политика, който пише манифеста на гара Две могили във влака от Русе към Търново:
„Страшната, невероятната мечта да обединим българите не може без да има точно този манифест и обединяването на независимостта на България. А днес според мен нищо не ни обединява, за съжаление, защото през последните години, особено през последните месеци, се видя разреза на обществото. Сега правим една пиеса, в която възстановяваме автентични тестове на Иван Вазов – „Службогонци“. Всички са „побеснели“, за да бъдат някъде на топло местенце, да не работят, но да получават добри заплати и държавата само да дава, да дава, да дава, а това, че ти трябва да дадеш нещо от себе си в тази държава – това не съществува. И в момента е точно такова“.
Без история няма бъдеще, а днешните българските политици са късопаметни, коментира актьорът Детелин Кандев, изпълняващ ролята на Христо Славейков, председателя на Народното събрание тогава:
„Хората, които искат да правят бъдеще на тази нация, трябва да се съобразяват с историята, с хубавите и с лошите неща. Мисля, че не се случва. Имаме някаква късопаметност и се връщаме най-много една-две години назад и искаме да правим бъдеще. Няма как да стане тази работа. Да се върнем на 22 септември. Аз ще представя председателя на Народното събрание. Известно е, че заедно с Малинов, двамата, пишат тази прокламация и насила накарват Фердинанд да я прочете. Като исторически факт - той е трябвало да слезе на гара „Търново“, но се е уплашил и е слязъл на гара „Трапезица“ и от там е пеша е отишъл до църквата „Св. 40 мъченици“ и там я прочита. И след това тази прокламация се чете и в Народното събрание и председателят го обявява за български цар. Пак е имало някакво притискане“.
Протестите са средството за натиск, но нищо не се случва, споделя разочарован актьорът Виктор Терзийски, който беше сред активните участници в антиправителствените протести миналата година във Велико Търново, а сега се превъплъщава в ролята на единия от осемте министри на Малинов, подписали манифеста през 1908 година:
„И ако трябва да правим паралели между тогава, едно време, и сега, ако тогава робството, манипулацията, мачкането за друговерието - този бацил, който е бил тогава, е карал хората по някакъв начин да се обединят. В момента ние не можем да разберем следното нещо, че трябва да се научим да живеем за другия. Няма съединение, няма обединение, няма нищо. Няма обединение на идеи. Обичам тези хора, които търсят път, подход, да намерят допирни точки. Защото правдата не може да бъде само ваша или само моя. Не може да продължаваме така непрекъснато да казваме - тия нищо не направиха, да ги отрежем, започваме живота наново в България. И понеже се случва на няколко пъти това нещо, ние не вървим нагоре, а вървим само надолу“.
Народопсихологията е в основата на проблемите ни, решението е в диалога и в децата ни, казват великотърновските актьори Детелин Кандев, Иван Митев, Милен Иванов и Виктор Терзийски:
„Едно от най-важните неща в характера на българина е да мразиш, диалогът липсва. Тази омразна дума коалиция - цял свят живее така, за нея е нужен диалог. И може би, както Малинов и Славейков насила са наложили някакви правила, сега чакаме някой, който да го направи това нещо, да ни научи на диалогичност. Където завършват моите права, започват твоите и обратно“, казва Детелин Кандев.
„На българите в момента им липсва главната обединяваща идея. Сега вече е късно да говорим за Велика България, за възстановяване на старите граници, но бихме могли да говорим за други неща. Време е вече да започнем да си общуваме. Стига вече с тази омраза. И ако ние в тази земя посяваме само образа, ненавист, няма как тази земя да цъфти и да дава плод“, коментира Иван Митев.
„Нужно е разбиране. Хората са много разделени. Причините за това нещо търсим в себе си. Аз съм на противоположното мнение, че ние сме най-тъпите, най- простите. Ние имаме една такава самокритичност, всеки наш сънародник може да каже: „Ей, от българите по-загубени няма“, самият той, разбира се, се изключва от това нещо. Смятам, че ние сме един прекрасен народ. Говорим за независимостта на България през 1908 година, аз си задавам един въпрос на който не мога да си отговоря – днес кой е този независим народ, свободен народ? Защото аз не го зная кой е“, сподели Милен Иванов.
„Аз мисля, че, за да се получи това обединение в България ще мине доста време, но най-важното е да възпитаме децата си да не се разединяват, защото те са погрешно възпитавани и затова се стига до тук. Когато ги научим децата да си обичат българския език, да не са чуждопоклонници, да обичат до себе си другарчето, когато се научим да се обичаме, да се уважаваме, да си помагаме, тогава ще имаме и единна България“, посочи Виктор Терзийски.
Отбелязват се 35 години от създаването на специалност Японистика в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Тържествата ще са на 17 октомври, а лекция на проф. Цветана Кръстева - преводач, преподавател и основател на специалността Японска филология, ще има на 16 октомври. "Студентите бяха малко, но елитни. Всички се развиха много..
Първата столетничка си има дома за възрастни хора в монтанското село Владимирово. Райна Мадова стана на 100 години и бе почетена за рождения си ден с торта, свещички и баница. От 10 години баба Райна Мадова е част от дома за възрастни хора в село Владимирово. Тя е от Бойчиновци, работила е в цеха за макарони, разказа Румяна Милетиева, която е..
Утре е премиерата на новия исторически роман "Деултум посреща Свирепия". Събитието е от 18.30 часа в Софийския университет "Св. Климент Охридски". В момента предишният роман от поредицата - "Мистерии в Хераклея Синтика" , се превежда на 4 езика - френски, немски, английски и гръцки език. В Деултум има амфитеатър, още не е открит и..
Масло, тахан, брашно, крем за лице, дори оцет, както и… маджун от диня – това е продукцията на биопроизводителя Рашко Денев. В малката семейна работилничка работят той и съпругата му. Отглеждат 60 декара собствени орехови насаждения и 90 дка под наем . "Всички са био, нямаме право в стопанството да имаме и био, и не био." "Някога си..
Рекордно дълго - половин година, продължи археологическото лято в района на античния град Хераклея Синтика . Освен планираните проучвания, имаше и извънредни, които получиха допълнително финансиране и много ценни резултати. Те се проведоха по трасето на разширявания вертикален газопровод в района на античния град. В края на миналата седмица..
24.9.2025г. – За първи път образователната кампания „Пресичам безопасно с TEDI” стартира от Велико Търново. Шестото издание на инициативата бе поставено в основно училище "Патриарх Евтимий", където първокласници придобиха ценни знания за пътната безопасност от представители на Главна дирекция „Национална полиция“. Техен верен спътник в уроците бе..
От 50 до 300 лева е глобата, ако храниш бездомно животно във Варна. С това са се преборили доброволците от координационен център за противодействие на насилието над животни "Зоопатрул" с председател журналистът на свободна практика Стефан Курдов . Предстои тя да бъде отменена от Общинския съвет. Той и неговите съмишленици успяха да осигурят 120..
Шести блок на АЕЦ "Козлодуй" спира за планов годишен ремонт . Блокът има проблем с един от парогенераторите. Предвиждат се мерки да се установи какъв..
Има притеснение не само сред българските земеделци, но и сред европейските във връзка с общата селскостопанска политика. Това заяви пред БНР..
Трябва да бъдат загърбени дребнотемията, за да вървим напред. Това заяви пред БНР кметът на Пазарджик Петър Куленски, след като в града се проведе..