Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Трябва ли Иван-Асеновият храм „Свети 40 мъченици“ да стане пантеон на българските владетели

Пламен Павлов: Такъв пантеон ще покаже мощта на българската държава

Иван-Асеновият храм „Свети 40 мъченици“ във Велико Търново
Снимка: Здравка Маслянкова

Иван-Асеновият храм „Свети 40 мъченици“ във Велико Търново, където на 22 септември 1908 година княз Фердинанд Първи обявява независимостта на България, да стане пантеон на българските владетели. Тази идея лансираха преди 15 години покойният вече историк професор Божидар Димитров и историкът от Великотърновския университет професор Пламен Павлов. Сред историците продължава и полемиката дали в църквата „Св. 40 мъченици“ е редно да бъде погребан и самият цар Фердинанд, пожелал приживе тленните му останки да намерят вечен покой в България.  

Така историческата светиня във Велико Търново ще стане обединителното място, съхраняващо историческата памет за българските владетели от Първото, Второто и Третото българско царство.

България няма пантеон на своите владетели, а най-подходящото място е именно Иван-Асеновия храм, коментира пред БНР историкът професор Пламен Павлов:   

„Когато Иван Асен Втори изгражда храма “Св. 40 мъченици“, много често се казва от колегите, че това е семейна гробница. Аз не съм много сигурен, че е точно семейна гробница, тъй като Иван Асен е имал изключително силно чувство за държавност. Не случайно в нея имаме колона на Крум, колоната със знаменития надпис на Омуртаг, който може би бележи началото на нашата литература. Там е самият триумфален надпис на Иван Асен Втори за битката при Клокотница. Така че още, когато Иван Асен Втори изгражда църквата „Св. 40 мъченици“, той има идеята да бъде и пантеон и на държавността. Няма паметник, сакрално място в България, което да е натоварено с толкова много история и с толкова много историческа памет като „Св. 40 мъченици“. Така че идеята на Божидар Димитров, Бог да го прости, е много хубава. Той имаше също така амбиция да се върнат костите на цар Самуил, да бъдат положени там. Ние не бива да изпадаме в някакви крайности и да искаме да съберем всичко на едно място. То не е и възможно, тъй като ние не знаем гробовете на повечето от нашите владетели“. 

Началото беше поставено с държавни и военни почести през 2007 година с препогребването на костите на цар Калоян и на трима от търновските боляри. Традиция е при честването на независимостта, всяка година на 22 септември да бъдат поднасяни цветя на гроба на владетеля, разгромил латините при Одрин.  

В църквата „Св. 40 мъченици“ за пантеона на българските владетели са донесени и частици от лобните места на още няколко канове и царе, разказва историкът проф. Пламен Павлов:  

„Там покойният депутат Павел Чернев донесе пръст от гроба на Михаил Трети Шишман Асен. Неговият гроб е в Старо Нагоричане в днешна Република Северна Македония. Аз донесох от лобното място на Ивайло от града Исакча от старобългарската Облучица, днес в Северна Добруджа в Румъния, символично малко пръст. Знаем къде е загинал Аспарух, при Вознесенка, част от големия град Запорожие, от там донесох една шепа пръст. И от могилата на Кубрат. И от гроба на Георги Първи Тертер в Ивановските скални църкви. Имаше амбиция да се потърсят и други“. 

Саркофазите с късчетата историческа памет са положени в гробниците от династията на Асеневци. След кончината на проф. Божидар Димитров няма продължение на идеята за разширение на пантеона на българските владетели в църквата „Св. 40 мъченици“, коментира още в "12+4" проф. Пламен Павлов: 

„Идеята да има такъв пантеон е хубава идея и тя трябва да се доразвие. В момента тя е в някакъв статичен момент, но тя трябва да се развие и най-малкото да се покаже тази широта на българската държавна територия, мощта на българската държава, чувството за история. Не случайно там има една плоча в двора на църквата. Там тестът е мой и са дадени всички български владетели, водачите на големите въстания, за да се види каква история имаме ние. По-добро олицетворение на нашата история, на нашата историческа памет от „Св. 40 мъченици“ няма, просто няма“.  

Още една от идеите на проф. Божидар Димитров вълнува и днес българските историци – цар Фердинанд да бъде погребан в България и точно в църквата „Св. 40 мъченици“ във Велико Търново, където на 22 септември 1908 година провъзгласява независимостта. Дървеният ковчег с останките на царя е положен в криптата на църквата „Св. Августин” в Кобург, Германия.  

„Божидар Димитров също беше привърженик на идеята, че тленните останки на цар Фердинанд трябва да бъдат върнати в България и да бъдат точно в „Св. 40 мъченици“. Това срещна известни реакции, приказки по адрес на Фердинанд. Фердинанд разбира се има много грехове и определени исторически вини, но той има и много големи заслуги. Ние до голяма степен си патим в глобален мащаб от геополитиката, а не толкова от грешките на нашите политици. Първата световна война, която хвърля тази мощна сянка върху Фердинанд. Освен това не бива да хвърляме цялата вина върху един човек. Не бива да забравяме, че той дава мощен тласък на модернизацията на България. Той има изключително чувство за история.  В манифеста за Първата световна война той казва: „Заповядвам на нашата храбра войска да изгони противника  от пределите на царството“, т.е. от изконните български земи. Нека да припомним, че това е първият държавен глава в цялата планета, който се качва в аероплан. Той има изключително чувство за модернизация. Той е оставил своето завещание да бъде погребан в България. Заветът, който са ни оставили бащите на независимостта, е да пазим българските национални интереси“, посочи историкът от ВТУ проф. Пламен Павлов.  

 




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Вихрен Георгиев: Във фотографията трябва да има уважение между снимащия и снимания

"Когато снимам, не си гледам фотоапарата. Разчитам на това, което съм заснел. То е усещане – още в момента разбираш, че си направил хубав кадър . Има кадри, които си стоят в главата ми, и чакам с нетърпение момента, в който ще отворя компютъра и ще видя какво съм направил." Това разказа пред БНР авторът на проекта "Хората на София" ("People..

публикувано на 18.07.25 в 11:08
Анна Адамова

Подаваш сигнал за пиян шофьор, ставаш мишена на съдия: Историята на Анна Адамова

Подаваш сигнал срещу пиян шофьор и се превръщаш в мишена на съдия – това се случва на Анна Адамова, юрист и доктор по конституционно право. Преди 3 години по подаден от нея сигнал идва дежурен екип от 8-о РУ в София, викат КАТ и вземат книжката на водача поради отказ да даде проба за алкохол. Самият водач и партньорката му тогава..

публикувано на 18.07.25 в 09:30

БНР на 90, "Изотопия" на 6

18 юли 1930 г. В печата за първи път излиза разписание на предаванията, излъчвани по "Родно радио" , пише проф. Веселин Димитров в книгата си "История на радиото в България" . Първата програма е за предстоящата седмица, в която четири пъти са планирани редовни емисии . Ето я и нея, такава, каквато я препредава именитият радиожурналист и..

публикувано на 18.07.25 в 02:09

Защо лагерът "Белене" все още не е мемориал, поддържан от държавата?

В момента има повече енергия за превръщането на лагера "Белене" в мемориал . "Белене" става все по-популярно място в последните години. Над 200 000 са посещенията в дигиталната платформа със свидетелства на оцелели, а когато общественият интерес е по-висок, институциите усещат друг тип обществен натиск . Това коментира пред БНР Луиза..

публикувано на 15.07.25 в 09:46
Радост и Марая Пееви

Цветни гривни за четириноги приятели

В свят, в който добрината понякога се крие зад високите огради на ежедневието, две деветгодишни близначки от Силистра напомнят, че човечността няма възраст. Историята на Радост и Марая Пееви е истински лъч светлина – и пример, че децата умеят не само да мечтаят, но и да действат. В следващия репортаж ще ви срещнем с тяхната малка, но..

публикувано на 13.07.25 в 07:30
Божанка и Петър Ганеви

Божанка и Петър Ганеви за божествената музика на Дънов на неговия рожден ден

Инспектор на Симфоничния оркестър в Бостън, преди години, е оценил музиката на Петър Дънов като цитирам - "Божествена" .   "Имаме много такива случаи на усещане на окултната музика на Учителя като нещо изключително още първия път, когато я чуят. ", казва цигуларката Божанка Ганева, второ поколение последовател на Учението на Бялото братство ,..

публикувано на 12.07.25 в 06:00
Димитър Асенов

Димитър Асенов за живота през призмата на множествената склероза

Ще ви разкажем една лична история, в която има голяма емоционална болка и много сила, вяра и упоритост , за да продължи радостта от живота, да се укрепи волята и да се върне енергията.  Всеки един от нас преминава през периоди на големи изпитания в живота. За всеки това е различно време, а трудностите са от различен характер. Разбира се,..

публикувано на 10.07.25 в 10:07