Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Проф. Евелина Келбечева: Без Москва такъв метеж като Септемврийското въстание нямаше да се случи

Проф. Евелина Келбечева
Снимка: Валентина Иванова БНР Кърджали

Има ли връзка между две исторически събития - 23 септември 1923 година и 9 септември 1944 година – питаме проф. Евелина Келбечева, историк в Американския университет във Благоевград, гост в "Хоризонт до обед".
„Естествено, че има пряка връзка с тези две дати. Фактически на 23 септември този метеж е бил заповядан и донякъде спонсориран от Москва. И с идването на агентите у нас, т.нар. професионални революционери - Коларов, Димитров... Това е един акт на масов терор, който не е решение дори за БКП,  която още през 1918 година се е обявила за филиал на Коминтерна ... И тя вече не е самостоятелна национална политическа партия", разказа още проф. Келбечева.

Септемврийското въстание в този смисъл е приозводна на външни планове. Без Москва такъв метеж нямаше да се случи. Защото генералната линия, която идва от Моска, е дестабилизация на съществуващите правителства, терор, предизвикване на този метеж, който да покаже, че има фашизъм. Но в България никога не е имало фашизъм и националсоциализъм на власт, това са само пропагандни клишета, които не са истина...Защото през Второта светова война България продължава да поддържа активни дипломатически отношения със СССР,  той прави тук най-голяма си шпионска мрежа...", каза още проф. Келбечева.

"Когато ние сме окупирани от съветската армия през ВСВ, тогава започва втората фаза на съветизацията на България. Затова и филмът е наречен "Второто освобождение".

Проф. Келбечева е съавтор с режисьора Светослав Овчаров на документалния филм „Второто освобождение“, представен в кино "Люмиер" преди седмица.

"Датата е 5 септември, защото тогава СССР обявява война на България, когато България е във война с Германия. В нотата пише, че се обявява война на управляващата фашистка клика, но никъде не пише, че държавата е фашистка", каза още историкът пред БНР.

По думите и в учебниците по история е било забранено последните две - три години, че ние сме били окупирани от СССР, това е изкривяване и фалшифициране на историята, смята още проф. Келбечева.

Още по темата в звуковия файл.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Калоян Велчев

Калоян Велчев: Не виждам как бюджетът ще бъде приет в този си вид

"Част от исканията на синдикатите бяха удовлетворени, затова в крайна сметка те седнаха на масата и се превърнаха в едни умерени защитници на бюджета, който бе внесен". Това коментира пред БНР политологът Калоян Велчев : "Част от недоволството към бюджета идва и поради поне два факта, отвъд самите политики, които са заложени вътре. От една страна..

публикувано на 06.11.25 в 17:29
Доц. д-р Пламена Райкова

Доц. д-р Пламена Райкова: Сеизмичните събития носят и хоризонтално, и вертикално усещане

"Сеизмичните събития носят и двата типа усещане - и хоризонтално, и вертикално , тъй като вълната има и двете раздвижвания на земните пластове - и хоризонтално, и вертикално, но за усещането зависи колко близо са хората до епицентъра ". Това каза пред БНР доц. д-р Пламена Райкова от   департамент "Сеизмология и сеизмично инженерство" към..

публикувано на 06.11.25 в 14:37
Доц. Григор Сарийски

Доц. Григор Сарийски: Параметрите на бюджета за следващата година не ми харесват

"Параметрите на бюджета за следващата година не ми харесват , както и предполагам на повечето от слушателите". Това заяви пред БНР доц. Григор Сарийски от   Института за икономически изследвания на БАН: "Всъщност нямахме много време да се запознаем с параметрите на бюджета. Основният параметър беше времето, което беше предоставено на..

публикувано на 06.11.25 в 13:24
Кремена Оксенкруг

След 50 години мълчание цигулката на сливенския композитор Мишо Тодоров отново зазвуча

Един музикален инструмент бе събуден след 50-годишно мълчане и събиране на прах в музея . Цигулката на сливенския композитор Мишо Тодоров отново зазвуча в залата на Читалище "Зора“ след 50 години мълчание. Тя бе реставрирана от казанлъшкия лютиер Андриан Андреев . На сцената цигулката "проговори“ в ръцете на виртуозната цигуларка Кремена..

публикувано на 05.11.25 в 14:25
Галя Узунова представя книгата  

Галя Узунова представя романа "666" на норвежкия писател Том Егеланд

Световноизвестният норвежки писател Том Егеланд се завръща на българския книжен пазар с новия си роман "666" на издателство "Персей" . "Том Егеланд винаги прави много сериозни проучвания за своите романи и неговият герой  археологът Бьорн Белтьо  винаги е въвлечен в такива интересни романи с елементи на напрегнат трилър, религиозни загадки..

публикувано на 05.11.25 в 14:06

Историческа възстановка с над 400 участници по случай 140 години от Сливнишката битка 

На 16 ноември ще се състои историческа възстановка по случай 140 години от Сливнишката битка. Във възстановката ще има над 400 участници. "Всяка година ноември месец Сливница става център на събитията около честванията за Сръбско-българската война , като на всеки юбилей винаги става нещо по-голямо. Едно време се строяха паметници. Сега сме..

публикувано на 05.11.25 в 11:23
Богомил Николов

Богомил Николов: За бялата и черна техника това ще е един тъжен Черен петък

"Нашата работа като гражданска организация не е да вървим заедно с инспекторите и да обикаляме по магазините, а по-скоро да имаме ясен механизъм за това как да предаваме информация, която получим , да кажем някакъв сигнал или жалба, да можем ние по най-добрия начин да го формулираме и да го дадем на контролните органи". Това каза пред БНР Богомил..

публикувано на 05.11.25 в 09:56