Компания на Джеф Безос вече праща туристи в околоземна орбита. Илън Мъск даде заявка, че след три години може да приземи хора на Луната. Китай стъпи на Луната и Марс. Русия изстреля актьори, за да снимат филм в Космоса. И това са само по-екзотичните примери, извън популярните научни мисии на малки и големи държави, че Космосът стана доста населено пространство. Симона Спасова, която преподава космическо право в Софийския университет "Свети Климент Охридски" каза, че към момента има 5 международни документа, определящи правилата в Космоса. Първият от тях е Договорът за Космоса от 1967-ма година. Те са създадени на ниво ООН и покриват принципите за неприсвояване, равноправно и прозрачно проучване, в дух на сътрудничество на космическото пространство. Не всички документи са признати от всички държави, допълни за БНР Симона Спасова, но на тяхната основа трябва да се развиват новите правила.
"Някои от основните въпроси, които са свързани с космическият туризъм произхождат от липсата на дефиниция - дали тези хора, които участват в така наречения суборбитален туризъм са били в Космоса. Това означава, че в зависимост от гледната точка можем да кажем, че тези хора са били в Космоса или не са били. Не знам доколко това е най-големият проблем, но е един от проблемите. Другият проблем е този с дефиницията - дали на космическите туристи – хора, които отиват в Космоса с цел развлечение или някакво лично удоволствие следва да се гледа като на пратеници на човечеството в Космоса“.
Друга важна посока за развитието на космическото право са плановете за извличане на полезни изкопаеми, допълни Симона Спасова.
„Този въпрос за изследване и експлоатация на космическите ресурси е и точка от дневния ред на правния подкомитет на Комитета на ООН за мирно използване на Космоса. 2020 година дори започват консултации между всички 95 държави, които са членки - формират се научни групи за създаването на градивни елементи за начинът, по който трябва да бъдат експлоатирани, използвани, извличани космическите ресурси. Тук трябва да се наблегне на устойчивото използване на Космоса".
Рада Попова, която работи за една от големите изцяло частно финансирана млада космическа компания в ЕС коментира, че проблемът с отпадъците, произведени от мисиите е сериозен и космическото право трябва да се развива и в тази посока. Наскоро тя описа проблема с космическия боклук така:
„Над 50 държави ползват космическото пространство. В пъти повече отпреди 60 години. Бумът на частните инвестиции в космически проекти също оставя своя отпечатък. Броят на момента функциониращите космически обекти в орбита е около 2700, а за сметка на това имаме 128 милиона космически отпадъци с различен размер. Всяка от тези частици има потенциала да разруши целостта и функционалността дори на международната космическа станция. За съжаление вече е имало случаи, когато на астронавтите се е налагало превантивно да бъдат евакуирани от един сегмент на космическата станция в друг. Създаваме космически отпадъци постоянно“, каза за "Хоризонт" Рада Попова.
Но, докато правото се намеси, ще се разчита само на инициативи. Като тази на Европейската космическа агенция и частна компания за "улавянето" на космически отпадъци и изгарянето им в атмосферата. Симона Спасова отчита, че все повече държави развиват своето космическо право. 30 държави имат закони за космическите дейности. Според нея България би имала полза от създаването на такъв закон за дейностите в Космоса.
"Тогава, когато една държава се развива като модерна държава, в нейната основа е заложено образованието , а един от основните приоритети в това образование, е неговото качество ". Това отбеляза пред БНР проф. д-р на науките Стойко Стойков , инженер и полковник от запаса: "За съжаление, точно плагиатството, което придоби изключително широк..
" Много е трудна връзката с близките ми в Газа, защото нямат ток и ако успеят да си заредят телефоните, могат на седмица около 20 минути да говорят, колкото да се чуем. Положението е много тежко. Хора падат по улиците , много е тежко наистина. Даже аз имам едно видео, което показва журналист на "Ал Джазира", докато снима на живо, хора падат след..
"Продължаваме промяната" имат пълно основание да твърдят, че институциите по някакъв начин злоупотребяват по отношение на тях с правомощията си ". Това коментира пред БНР Ивет Добромирова , журналист, PR експерт: " Проблемът е, че те са част от този проблем . Те спомогнаха за това институциите да бъдат превърнати в репресивен орган и сега се..
"Творчески терминал България - Израел" е с четвърто издание сега и е обратна връзка на Международния фестивал на българското изкуство или българските изкуства "Българска душа на святата земя" . Това каза пред БНР Весела Райчинова , кореспондент на БНР в Израел: " Това не е религиозен фестивал . Това е фестивал, който беше създаден под..
"Смяната на противопоставянето от Изток-Запад на статукво-промяна дава възможност за някакъв опит за сближаване, за синхронизация, но в никакъв случай не и на някакви директни общи действия на тези политически сили, защото там различията са прекалено големи, особено между "Продължаваме промяната" - "Демократична България" и "Възраждане" . Това заяви..
Плевенска фирма изнесе данни за неплатени суми от Община Плевен по договор като подизпълнител на "Паркстрой“ . Каква е причината за тази ситуация след твърдението, че Общината няма финансови проблеми? Какво се случва с оранжерията и закупената техника на "Паркстрой“, след като управителят беше освободен от Общинския съвет, но заведе съдебни дела и..
" Самоубийството може да бъде израз на много неща , но като че ли на първо място бих могъл да кажа, че самоубойството е израз на екзистенциална субективна криза у личността ". Това обясни пред БНР Даниел Генков , криминален психолог: "Тогава, когато индивидът е изправен пред непреодолима обективна или пък субективно преживяна ситуация, която..
Убеден съм, че има обществена потребност за отделянето на горския сектор в самостоятелно ведомство с неговите отговорности. България все още е за..