Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

О.Ч.З. - кубинки, черни тениски, сърца от желязо и "Три уши", отворени за метъл

Историята на емблематичния метъл магазин разказва един от основните членове на организацията - бунтовникът Максим Александров

Каква е връзката между мечето Ръкспин, черните метъл тениски, тежките кубинки и здравата метъл музика?

Отговорът е О.Ч.З. (Организация на чудовищата и зомбитата).

Абревиатура, станала един от символите на столичната, а и не само, метъл култура у нас в годините на т.нар. Демократичен преход. 

Името на магазина, превърнал в средище, място за събиране, за научване на новини от сцената, за пазаруване на метъл артикули за хиляди дългокоси братя и сестри, идва от популярното у нас анимационно филмче "Приключенията на мечето Ръкспин".

Там мафиотската групировка, ръководена от злодея Куелър (Quellor), се нарича M.A.V.O. (The Monsters and Villains Organization).

Оставяме за малко мечетата и се разравяме в спомените и историята. 

Да харесваш и слушаш рок и метъл не е просто въпрос на предпочитание и вкус, а начин на живот. Любовта и отдадеността към рока - няма аналог. Тя е част от гръбнака ти, а без него - няма как да ходиш изправен и да поемаш с достойнство и сила бурите на живота.

Потвърждава го и Максим Александров - дългогодишен продавач в магазина, силно разпознаваем сред братството и станал една от емблемите на ОЧЗ. 

Макс става част от организацията преди точно 20 години - 2001 г. Преди това обаче, около десетина години, той е постоянното присъствие в магазина. Не като продавач, а като фен. 

"Един ден се освободи място в екипа, за което кандидатствах. Кандидатствах и ме одобриха. Бях супер щастлив - направо не стъпвах на земята. За мен това беше най-великото нещо - да съм в рая на музиката", спомня си Макс.

Страна А / Страна Б

Някои помнят, други не, романтичните времена на касетите. Няма интернет и за да чуеш нещо трябва да си го купиш на касетка... или пък да отидеш до ОЧЗ. 

Макс: "Там всичко беше зад гърба ми и можех по всяко време да се докосна до музиката. Това беше основното и най-важното, което ме правеше щастлив."

Къдравият бунтовник поема юздите на култовия магазин и остава там десет години - до 2011 г.: "Младостта ми мина там, в най-яката метъл среда!". Нашата също :)

Подготвен кадър / от другата страна на организацията

Макс идва като най-малкия в екипа, но със солиден опит и подготовка за работната позиция: "Като клиент бях научил абсолютно всичко в магазина, висях постоянно там. Последната година и половина работих наблизо и всеки ден ходих там - да разглеждам касети, да слушам. Те ме познаваха хората."

Пазителят на ОЧЗ пази топъл спомен в своята метална душа за годините си като продавач: "Обстановката беше много приятелска - от шефа до чистачката. Всички бяхме близки и си помагахме. Абсолютен екип. Дори за житейски проблеми - всеки гледаше с нещо да ти помогне. Беше като песен."

Със сигурност не балада, а нещо доста тежко. 

Не "просто магазин" и не "просто работа"

Малко за историята на култовото място... Още през 90-те години двама братя поемат риска да направят у нас метъл магазин. Снабдяват го със стока от чужбина. Тениските с бандите внасят от Унгария, защото в страната ни все още никъде не се предлагат такива. Организират и екскурзии за ходене на концерти извън страната : Metallica, Faith No More, Pantera и др. Изгражда се колектив от приятели за създаването на магазин, в който се предлага всичко необходимо на един фен - като започнем от дрехите и музиката и стигнем до якета и кубинки, да си направиш татуировка, пиърсинг. Постепенно екипът се увеличава, нещата потръгват, за да се превърне в това, което беше ОЧЗ за феновете. Повече от магазин.

Макс: "Това беше място, където срещаш себеподобни, но и източник на информация и новини. За концертите научавахме от плакати и флаери, а не от фейсбук и други социални мрежи. Това не беше просто работа. За мен това си беше като училище за живота. Учиш се на уважение към хората, към групите - дори към тези, които не харесваш. Всеки си има свои неща, които си харесва."

ОЧЗ беше като храм на музиката и света, който харесваш. Истинско ъндърграунд място, където се чувстваш в свои води - там, където принадлежиш. Интериорът, спомня си Макс, беше наистина впечатляващ. 

Продължаваме да го удряме на спомени. В голямото помещение, където беше ОЧЗ, към магазина имаше също студио за татуировки и пиърсинг, офис на издателската компания, която разпространяваше за нашия пазар различни чужди и наши блек метъл банди, продаваха се билети, раздаваха се флаери и още куп неща. А за капак - над магазина имаше шивашко студио за дрехи - камуфлажи панталони и всякакви други фен артикули. 

Първоначално ОЧЗ беше в една пресечка на пл. Славейков. По-късно магазинът се мести на емблематичния си адрес: ул. Три уши №3. Там остава до края...

Метъл приказка с край, но с ново начало

Макс: "ОЧЗ беше институция, която повече от 20 години се бореше за нашите интереси. В един момент на предишната криза, отворихме втори магазин. Не потръгнаха добре нещата и трябваше да затворим." 

Емблематичният продавач разказва емоционално за последния си работен ден в магазина: "Не спрях да рева, беше ми много тежко. Не смятам, че трябваше да е такава съдбата му."

ОЧЗ не напуска Макс. Той не се отказва и продължава идеята, като прави свой магазин по образ и подобие на култовия метъл шоп. "Минаха няколко години, смених няколко работи, но непрекъснато ме човъркаше нещо. Исках да се занимавам с това, което обичам най-много." 

И така от почти две години Макс си има свое ОЧЗ. Метъл магазин на два етажа, в който предлага черни (и други цветове) тениски на банди и всякакви други фен артикули.

Макс: "От малък съм осъзнал, че за да бъда щастлив, трябва да правя това, което обичам. Да не правя нещо друго, от което ще изкарам повече пари, а да си правя моето си. Това ме задържа позитивен."

Оставаме заредени от емоцията на Макс и си пускаме нещо тежко в слушалките, за да си спомним времената на ОЧЗ, но и да не забравяме, че идеята, духът, магията на това място е жив, вътре в нас. 

Цялото интервю с Максим Александров може да чуете в звуковия файл. 

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Марияна Кърк

Да си пожелаеш за Коледа... стари фотографии

С годините изборът на коледни подаръци, особено за най-близките хора, се превръща в изпитание. 48-годишната Марияна Кърк от Ямбол сама избира своя подарък за миналата Коледа. Но какво се случва, когато желанието ѝ се сбъдва и къде я отвежда загадката от старите фотографии, попаднали в живота ѝ? Марияна Кърк отдавна живее в Лондон, където работи..

публикувано на 25.12.24 в 10:25

Балван: Истории за надеждата по Рождество

Четири момичета, жертви на насилие, посрещат Рождество Христово в кризисния център за деца, жертви на трафик и насилие във великотърновското село Балван. Най-малката е на 10 години, а най-голямата е 17-годишна. Вместо да отварят коледни подаръци под елхата в домовете си, те са под закрила и на чуждо за тях място. Имат своята Коледа,..

публикувано на 25.12.24 в 09:23
 Станислав Стоилов, Кирил Димитров, Мартин Милев и Илия Петков

Коледарска група от с. Столник, община Елин Пелин възражда българската традиция

Млади хора от село Столник, община Елин Пелин обикалят къщите в селото на Коледа.  Коледарската група е от единадесет млади момчета .  Коледарите пеят песни и правят наричания за здраве и плодородие . От читалище "Иван Вазов" в селото са им ушили носии, пояси и яморлуци. Коледарите носят и геги, на които жителите на селото..

публикувано на 25.12.24 в 07:00
Боян Минчев

Боян Минчев шекерджията - живо съкровище, вписан за нематериално културно наследство

Днешното утро ще "подсладим" с историята на един шекерджия от Габрово. Преди броени дни той беше обявен за живо човешко съкровище и вписан в Националната представителна листа на нематериалното ни културно наследство .  Боян Минчев е на 35 години и продължава традициите на занаята, предаден му от неговия дядо. С майстора на познатите..

публикувано на 21.12.24 в 07:00

Злоупотреби с общински имоти в Белово? Искат оставката на председателя на Общинския съвет

Жителите на Белово настояват за оставката на председателя на общинския съвет Костадин Варев, който е бивш кмет на общината няколко поредни мандата. Причината е натрупани фиктивни задължения и последвали запори върху общински имоти с цел продажба . Под запор са сметопочистващите автомобили, колите, които обслужват социалния патронаж,..

публикувано на 18.12.24 в 08:50
Александър Тодоров и Ваклина Стоянова

"Дари храна, дари любов" - топлина за селата от Северозапада

Фондация "Дари храна, дари любов" прави поредната си декемврийска кампания за предоставяне на хранителни помощи преди празниците на възрастни хора от Северозапада. Всяка година на 1 декември се събират хранителни продукти, които след това стигат до нуждаещите се. Фондацията работи с около 30 постоянни доброволци. "След като съберем..

публикувано на 17.12.24 в 10:00

"Опитах се да светя като крушка"... Опасният чар на радиевите часовници

Какви са мерките за безопасност в България днес? Това са само част от останалите въпроси, чиито отговори ще научите, ако чуете цялата история на радиевите часовници в звуковия файл. Изображения: от Pixabay.com, както и генерирани с Midjourney по описания на Лора Търколева

публикувано на 16.12.24 в 21:29