Ангелина Илиева: Българинът не е подозрителен към науката и ваксините, а към институциите

публикувано на 10.01.22 в 13:03

Снимка: БГНЕС

Интервю на Ирина Недева с Ангелина Илиева

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

"Празници като Йордановден, в които мъже газят в студената вода и то сега по време на пандемия, което видяхме и тази година в Калофер на 6 януари, това не е парадокс от гледна точка на етнологията", разказа в "Хоризонт до обед" антропологът от БАН Ангелина Илиева. Наскоро излезе и сборникът с академични текстове "Епидемии и етнология" със съставители Ангелина Илиева и доц. Вихра Баева.

"Празникът, в основният си антропологичен смисъл, е желанието да създаде общност. В ситуация на криза хората повече от всякога имат нужда се почувстват заедно, особено това символизира и хората. За съжаление сега тези начини не са най-полезни и продуктивни, за да се защитим от вируса.

При първата вълна всички се опитвахме да бъдем заедно, без да се застрашаваме едни други.

Но не зная защо сега това отмина? Може би не намерихме начин да бъдем заедно, без да си навредим, за съжаление.

А българинът не е подозрителен към науката и ваксините, той е подозрителен към институциите. Държавата у нас никога не се е схващала като нещо автентично, собствено на гражданите, а като нещо като механизъм за натиск, за репресия, това силно се усеща в условията на криза", поясни още антропологът от БАН Ангелина Илиева.

По думите й "заразата" у нас винаги се е възприемала като нещо чуждо, външно, демонично зло, което идва отвън.

"В тази връзка дезинформацията във връзка с епидемията възниква естествено, но в този случай е добре не да се фокусираме върху фактологичната истина, а какво дадено "парченце дезинформация" ни казва за по-широкия културен пейзаж и какво поведение провокира", каза още Илиева.

Още по темата в звуковия файл.