В разгара на 24-ата зимна олимпиада в Пекин „Изотопия” стопи изкуствения сняг за състезанията в Китай, за да се отдаде на горещи емоции със спортните фенове и журналисти и спомените от едно особено топло олимпийско лято отпреди шест години.
Олимпиадата в Рио де Жанейро, Бразилия, бе първата, приютена от Южна Америка. Станахме свидетели на 306 надпревари в 28 спорта, при които 207 страни участваха с 11 544 спортисти. Тогава още два спорта станаха част от голямото олимпийско семейство – ръгби и голф. Игрите бяха открити и закрити на легендарния стадион „Маракана”. Да ги преживее и отрази има честта и отговорността спортният журналист на Dnevnik.bg Божидар Къртунов.
Той е отразявал стотици спортни състезания и сюжети. Като любител тренира няколко спорта. Казва, че трудно приема седмица без волейбол или футбол. Някога обичал „да се мъчи” и на сноуборда. Лятната му олимпиада в Рио обаче си била чисто блаженство.
Като гола на Неймар на „Маракана”, когато с дузпи Бразилия става олимпийски шампион по футбол за първи път. Тогава звездата на бразилския футбол се превръща и в най-скъпия футболист в света, за скромните 222 милиона евро.
Решителната дузпа идва при резултат 4:4 и пропуск на Германия. При попадението на Неймар стадионът избухва. „Особено на този стадион, в тази обстановка беше изключително впечатляващо”, спомня си Божидар и продължава: „Ако трябва да бъда съвсем честен, тези Олимпийски игри ги изживях като мечта и професионално, и лично. Този момент с Неймар на „Маракана” (...). В същото време на другия стадион, атлетическия, скачаше Мирела Демирева на финала в нейната дисциплина. Тогава тя взе медал. Така бях разчел времето си, че да гледам финала. Надявах се мачът да няма продължения и дузпи, за да мога да тичам бързо към другия стадион. Има време за придвижване, но ме хвана емоцията и останах да си гледам целия мач. След това търчах и хванах последния опит на Мирела, после пак тичах от трибуните до зоната долу, за да правя интервюта”.
С много тичане и малко спане за двайсетина дни – така се отразяват олимпийски игри. „Емоцията те държи през цялото време и дори не съм си помислял за почивка. Изживяването е много голямо”.
Всички рибки плуват...
Любимата олимпийска история на Божидар обаче няма нищо общо с футбола или леката атлетика. „За себе си се гордея с това, че успях да я предам на хората” – историята на спасителите на олимпийския басейн Фернандо, Жозуе и Винисиус. „На Олимпийските игри участваше и Майкъл Фелпс, и много други големи спортисти, но в плуването се появи снимка на спасителка, изглеждаща изключително отегчено, седи до басейна с екипировката, а пред нея плуват някои от олимпийските състезатели. Коментарът, който се завъртя, беше: „Колко по-скучна работа може да има човек от това да е спасител там, където плува Майкъл Фелпс?”. Тази снимка стана viral, включително в България, в моя кръг от хора във Фейсбук, появи се и в големите медии. В един момент се оказа, че на спасителите вече им е забранено да говорят, защото си имат своите ангажименти. Трябва да тренират, да се подготвят, защото работата им далеч не е скучна и не се състои единствено в това да седят до басейна и да гледат състезанията от най-близко разстояние”, разказва Божидар.
Фокусът на медиите върху спасителите вече е факт. Най-големите от ранга на BBC и CNN се интересуват от тях. Божидар обаче стига до Фернандо, Жозуе и Винисиус. Справя се с много желание, настоятелност и – разбира се – късмет. Помага и това, че говори португалски. „Успях да разбера къде се помещават, къде тренират в плувния комплекс, той е голямо съоръжение. Една сутрин станах много рано, всъщност пробвах няколко пъти и не успях, след като ги бяха ограничили да не се разсейват, поради големия медиен интерес. Разбрах, че не им разрешават да говорят с медиите. Имаше медиен отговорник от страна на Международния олимпийски комитет, с когото говорих. Той ме насочи къде тренират”. При срещата с Божидар спасителите са притеснени, но после му дават интервю, в което разказват колко отговорна е работата им. Така и уж обикновените край олимпийския басейн получават своето заслужено внимание.
Да (о)пишеш история
Друга любопитна история, разказана от Божидар, също е повече или по-малко плод на случайността. „Бях на футболен мач или на стадиона за лека атлетика, до мен журналист от Косово каза, че бърза да гледа джудото, защото очаква първи медал, и аз, естествено, си хванах багажчето и отидох в залата, за да видя нещо, което ще е за първи път, нещо различно, необикновено. Хубавото на игрите в Рио (и вероятно на всички игри е било така) е, че нямаше абсолютно никакви ограничения за журналистите – къде могат да говорят със спортистите, колко време и т. н., не и както сега заради коронавируса на Олимпийските игри в Токио или в Пекин, където ограниченията не ти позволяват да вършиш тази допълнителна работа, да говориш със спортисти, с интересни хора. Тогава максимално се възползвах от това”. Така Божидар разказва от първо лице, единствено число историята на младата Майлинда Келменди, спечелила злато за Косово. Първи олимпийски медал за страната в историята въобще. „Момичето от Косово беше много добър пример за това. Първо, защото беше исторически момент, второ, самата тя ми направи изключително силно впечатление. Въпреки че беше изключително млада, говореше много добър английски и беше изключително спокойна. Въпреки че току-що беше станала шампионка, говореше много смислено, имаше поведение”.
Песента на феновете
Висотата на историческия момент задължава, но това се отнася и за принципите на олимпийското движение, което заразява както спортистите, така и феновете. Дори привърженици на най-върлите противници могат да се забавляват заедно, да се закачат и да приемат по-скоро с лекота и загубата, и победата. Така се случва със запалянковците от Аржентина и Бразилия. В баскетболен мач от мъжкия турнир в Рио аржентинците побеждават бразилците. „Беше поредното различно и необикновено нещо в цялата картина на Олимпийските игри. Беше интересно, защото на мача и двете (силно казано) агитки пееха през цялото време. Имаше много аржентинци и много повече бразилци в залата. Аржентина спечели, след това запалянковците излизаха заедно. Аржентинците пееха, бразилците бяха с по-наведена глава, но пак им отговаряха. Тогава беше кризата в Аржентина, доколкото си спомням, та имаше подмятания от бразилците колко е паднало песото. Това е най-хубавото на Олимпийските игри – че събират много хора, много народи, много спортове на едно място. Това наистина е върхът”.
Олимпийско Рио отвъд „Маракана”
„В интерес на истината бях изцяло завладян от емоцията на Олимпийските игри и от възможността да бъда там. Игрите на място, особено за журналист, са изключителна привилегия. Ако човек отиде като запалянко, може да види 1, 2, 3, 5 събития, а журналистическата акредитация ти позволява да ходиш почти навсякъде, на всички състезания, когато и където пожелаеш. Въпрос на график”, споделя Божидар. При престоя си се отдава изцяло на спорта, разхожда се рядко, не си взима почивка. Среща повече местни, когато си позволява да се качи на връх Корковадо, за да види Статуята на Христос Спасител. Признава, че искал да посети фавела, но от страх не го направил. „Това са едни от най-бедните квартали в бразилските градове, в които достъпът е общо взето на твоя отговорност. В същото време имаше хора от ВВС, които бяха влезли с полицейски автомобил, за да направят репортажи. Това вече е оправдан риск, докато аз нямам този ресурс, няма как да вляза с полицейска кола, но пък много ми минаваше през акъла подобно нещо. В крайна сметка не посмях. Бях говорил с един от шофьорите на автобусите за медии, който живее във фавела. Каза, че може да ме вкара, но не се осмелих”.
На терена на политиката, икономиката и пандемията
Игрите винаги са свързани с огромни интереси – и бизнес, и геополитически. Божидар помни как в Рио обстановката се напрегнала много и заради разпространението на вируса зика. „Тогава някои спортисти отказаха да пътуват, но игрите бяха добре организирани и нямаше никакви проблеми”. А смесицата между политика, икономика и спорт е разбираема: „Спортът вълнува хората, обединява огромни маси и е средство за влияние”. Затова и сегашният дипломатически бойкот на игрите в Пекин не е изненада. „Колкото и да говорят организаторите и Международният олимпийски комитет, че игрите не трябва да се политизират, на практика не се получава, защото дори самото избиране на дадена държава за домакин води след себе си много дълги обсъждания, както беше и със Световното по футбол през 2018-а в Русия и сега тази година, в Катар”.
След лятото в спорта идва зимата
През 1998 г. Божидар е на 13, когато Екатерина Дафовска печели първия златен медал за България от зимни олимпийски игри. Споменът от Нагано се е запечатал ярко в съзнанието му така, както помни и футболното ни лято от 1994 г. Днес се надява българските спортисти в Пекин да се представят по най-добрия начин, колкото и условно да звучи това. Божидар знае, че нямаме големи традиции в зимните спортове, но пък в последните години бележим своите успехи и добри класирания. Признава колко трудна е подготовката на спортистите ни, отличава успехите им въпреки това, като отбелязва развитието на Радослав Янков и Алберт Попов. Божидар припомня още, че невинаги предварителните прогнози, колкото и точни да изглеждат, се оказват верни: „Gracenote, фирмата, която винаги прави изчисления за медали преди олимпийски игри, те си обновяват данните непрекъснато, изчисли, че България няма да е сред първите 8. Това го казвам с едно наум, защото на Олимпийските игри в Токио прогнозата беше грешна за наша радост. Не предвещаваха нищо добро за българския отбор, пък ние спечелихме 3 златни медала. Така че невинаги компютърните изчисления водят до точен резултат”. На олимпиади концентрацията и психическата нагласа играят много важна роля наравно с физическото състояние на спортистите, уверява журналистът Божидар Къртунов.
Цялото интервю с него можете да чуете в звуковия файл.
Снимки: www.pixabay.com, ЕРА/БГНЕС
Бойко Чавдаров е гост в рубриката "Америка- илюзии и реалности ". От България през Япония и Канада до Америка. С мечта да се завърне отново в Родината! "Имаше период ,когато ако ме попитат какъв съм, беше ми трудно да отговоря. Живеейки на 3 континента в 4 държави, просто се чувствах като човек на света. Това ми разшири кръгозора и мисленето..
Изложбата, посветена на 70 години от създаването на Европейската лаборатория по физика на елементарните частици и 25 години от членството на България в научна организация, отваря врати днес. Домакин е Физическият факултет на Софийския университет. Изложбата "70 години ЦЕРН" може да се види във Физическия факултет на Софийския университет до..
На 14 ноември отбелязахме Световния ден на диабета . Във Велико Търново организираха събитие, на което граждани облякоха сини дъждобрани и се хванаха за ръце в кръг, за да изразят своята съпричастност към децата и възрастните с това заболяване. Всеки трети българин между 60 и 69 години е с диабет 45% от хората с диабет не..
Много преди да стане постоянна част от информационните емисии на малкия екран, американският президент Доналд Тръмп се настанява под светлините на прожекторите посредством предавания и филми. Останах изненадан от многото програми и филми, в които участва Тръмп. Сигурно сте чували за "Стажантът", но може би и вие като мен не сте очаквали да видите..
Цветелина Мунтова е гост в 59-ти епизод на рубриката "Америка - илюзии и реалности". Една чаровна, слънчева млада жена, открила възможността да осъществява своите кулинарни таланти в Америка и да превърне това, което й доставя радост в удоволствие за другите. Разказват че , когато една дама си поръчала парче торта, толкова много й харесала,..
Часове след като избирателните секции затвориха, Доналд Тръмп излезе в конгресния център във Флорида, за да обяви победата си в президентския вот. На сцената той беше обграден от редица членове на многобройното си семейство. До него бяха всичките му пет деца, част от които имаха и ще имат ключова роля в администрацията му, заедно със своите партньори и..
Той е винаги до нея и още по-близо, когато е трудно. Тя позлатява времето му. Пътищата им се пресичат още като студенти в Германия . Имат две прекрасни дъщерички и много добра професионална кариера. В годините на Covid пандемията повечето време са в красивото село на Благовеста- Крупник. И решават да преместят живота си в България. Те са..
Тежки обвинение към посланика на България в Украйна - Николай Ненчев, е отправила бившата вече служителка в мисията - преводачката Олга Хвостенко. В..
Кълнях се, че ние ще сме различни от другите партии, а се оказа, че на някои нива - вземане на решения, нарочване на тези, които не са съгласни - не е..
Няма промяна в позицията ни и няма да подкрепим Силви Кирилов за председател на Народното събрание. Това заяви пред БНР Йордан Иванов -..