Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

От 380 български бизнеса - 54% използват поне една технология на изкуствения интелект

„Зелената сделка“ и развитието на технологиите в Европа

| обновено на 14.02.22 в 14:11
Снимка: ЕПА/БГНЕС

"Зелената сделка" и изкуственият интелект

Шанс ли е „Зелената сделка“ в България да се развият повече технологии, базирани на изкуствения интелект.

Много от европейските държави са записали в плановете си, че имат желание да ползват капацитета на изкуствения интелект за осъществяване на зелените цели. България също, но на ниво Концепция за развитие на изкуствения интелект.

„Зелената сделка“ определено е провокирала интереса на държавите от Европейския съюз да декларират, че ще използват ИИ за прилагането й. Това сочи Доклад на комитета за Изкуствен интелект към ЕП, публикуван миналия май.

От него научаваме, че Дания, например, при зеления преход, иска да е лидер  в използването на ИИ. Унгария планира да го използва за управление на енергийната мрежа спрямо производството на ток от ВЕИ. Франция планира да създаде изследователски център, фокусиран върху изкуствен интелект и екологичния преход и да насърчи свободния достъп до екологични данни. Националната стратегия на Италия планира ИИ да се използва за планирането как да се пестят ресурси, да прогнозира и управлява цикъла на отпадъците или да избягва свръхпроизводство в хранително-вкусовия сектор. Работещ пример как това би изглеждало има в Испания. Стартъпът на Иниго Роблес работи с фабрики за пакетиране на храни. ИИ на Иниго Роблес прави анализ на процеса на производството и пакетирането. За да има възможно най-малко отпадък.


 Работещите решения

„Част от тези предприятия не събират данни. И затова им се налага да харчат милиони, заради изхвърлянето на част от храната или пластмасовия боклук. Нашето решение използва алгоритми, които успяват да открият грешки по време на производствения процес. Данните, които събираме, се визуализират чрез интуитивна платформа, която сигнализира за нередности в реално време. На критични точки поставяме високотехнологични камери в висока резолюция. Данните се анализират от алгоритми за машинно виждане. По време на нашето проучване се свързахме с около десетина производствени фабрики. И при тях видяхме, че дори и да няма единни проблеми, в този сектор има едно и също решение. Понастоящем работим с две от тези фабрики. И успяваме да спестим около 65% от изхвърляния боклук от пластмаса или от храни. Имаме статистика, според която използването на изкуствен интелект в хранителната индустрия се увеличава с по 45 процента на година. Така че, ако сега пазарът е на стойност 3 евро, след пет години той ще се ще бъде на стойност 30 милиарда евро.“

А и така Иниго Роблес вярва, че ще се промени стряскащата статистика. При годишен оборот на хранителната индустрия в Испания около 119 милиарда евро, между 30 и 50% от храната се губи или просто и се изхвърля, преди да достигне клиента. 60% от фабриките в Испания генерират значително количество пластмасов отпадък по време на процеса на пакетирането. 


България, зелената сделка и изкуственият интелект

Ще се изненадате, но и България е в Доклада на комитета за Изкуствен интелект към ЕП като държава, която иска да го използва за достигане на целите на „Зелената сделка“. Вероятно заради наличието на Концепция за ИИ, чрез който искаме да модернизиране на системата за здравеопазване, да наблюдаваме и опазваме околната среда, за развиваме интелигентно селско стопанство.

Проф. Галя Ангелова, директор на Института по информационни технологии при БАН, е един от авторите на концепцията. Тя признава, че дори и да сме още далеч от реалното приложение на записаните намерения, страната ни върви вече по пътя:

"Имаме написали по двете теми - "Интелигентно земеделие " и "Инетелигетно разстениевъдство". Нашият институт е основен изпълнител и отговорник за информатичната част и обработка на данните за изкуствен интелект при растениевъдството или автоматизацията при животновъдството", каза за БНР проф. Ангелова.

„Тези научни прототипи на апаратура по сензорика, които ще използваме като системи за наблюдение на развитието на растенията в оранжерии", казва проф. Галя Ангелова.

"Те ще покажат докаже колко е полезно да се събират данните, да се обработват и да се вземат решения. Най-важното според нея обаче е, че те ще дадат на страната ни и възможност да се създаде научен потенциал, който и за в бъдеще да работи с новите технологиите", каза още експертът.

Шевкие Чакър

 „Зелената сделка“ ще мотивира автоматизирането на процесите, обобщава проф. Галя Ангелова от Института по информационни технологии при БАН.  

Според проф. Ангелова новите управляващи трябва да гледат положително на идеите за използване на новите технологи, защото нагласи за това у нас има. И така България ще има собствен капацитет, свои специалисти, своя система за развитие на дигиталното земеделие.

Документът за развитието на изкуствения интелект в България посочва, че от 380 български бизнеса  - 54% използват поне една технология на ИИ, 31% използват поне две технологии. Само 36% не използват ИИ и изобщо не планират да го прилагат.

Още по темата в звуковия файл.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Евгения Тагарева

Народно читалище "Христо Г. Данов - 1904" в Пловдив отбелязва 120 години от основаването си

Читалището е символ на стремежа към образование, духовно просвещение и национално единство. Ролята на читалищата в чествания като 24 май е изключително важна, защото именно те организират различни мероприятия, които подчертават значението на българската азбука, книжовност и културно наследство. За празника и ролята на читалищата в него, които..

публикувано на 27.05.24 в 14:58

В България проблемите на хората с хемофилия са неглижирани

Нужен е консенсус в решенията за повсеместно въвеждане на иновативните терапевтични подходи при децата с хемофилия за осигуряване на сигурна и щадяща профилактика на заболяването по време на тяхното израстване. Ключови сгради в страната светнаха в червено за Световния ден на хемофилията - 17 април. Време е здравните власти да обърнат внимание..

публикувано на 26.05.24 в 07:05

Българската хранителна банка спасява храна, за да я дарява на хората в нужда

Българската хранителна банка е спасила над 169 хиляди килограма храна през миналата година, която е на стойност над 2.2 милиона лева. Това съобщи пред БНР изпълнителният директор на фондацията Цанка Миланова. "Ние сме единствената лицензирана организация у нас, която прави необходимото поне част от храната да бъде спасена, за да достигне до хора..

публикувано на 26.05.24 в 05:30

България отпразнува 24 май

Президентът: Не може да си позволим да загърбим потенциала на нашите учени и преподаватели В седмицата, в която посрещнахме празника на българския език и славянската писменост, в цялата страна бяха организирани тържествени прояви и шествия. Празничното шествие в София започна от Министерството на образованието и науката, където стотици..

публикувано на 26.05.24 в 04:30

20 години памет за Христо Христов

Регионалният исторически музей „Стою Шишков“ се включи в Европейската нощ на музеите със специалното събитие – отбелязване на 20 години от изкачването на Еверест и гибелта на смолянския алпинист Христо Христов . На събитието бе прожектиран филма „Талай Сагар – между светлината и сянката“ – представящ успешната експедиция в Хималаите и покоряването на..

обновено на 26.05.24 в 04:21

Отец Генадий от град Арциз: Хората ми задават тежки въпроси, душата ми вадят!

"Имаме близки и познати, които воюват на фронта или лежат ранени в болница, имаме и загинали приятели във войната в Украйна, това е изпитание и за духовенството, и за всички останали , каза за "Хоризонт" отец Генадий от град Арциз, Украйна .  "Когато е в мирно време, проповедите на свещениците са едни, във военно време е необходима лична..

публикувано на 21.05.24 в 10:45

След LUNAR нека бъде светлина и в Нощта на музеите

Десетки разнообразни културни и научни институции се включват в Европейската нощ на музеите (галерии на открито и закрито, национални и градски музеи, научни и културни институти, архиви, къщи-музеи на големи български писатели и поети, съвременни пространства за изкуство и култура). Над 60 обекта се включват в инициативата "Нощ на..

публикувано на 18.05.24 в 11:53