Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Валерий Тодоров: Има вакуум в международните механизми за оценка кое е агресия и кое - не

България трябва да договори коридори за евакуация на етническите българи при разгръщане на сухопътна операция в Украйна, казва бившият кореспондент на БНР и БНТ в Москва

Валерий Тодоров
Снимка: БНР

Създаде се вакуум в международните механизми на диалог и на оценка „кое е агресия, кое не е, кое е защитим акт, кое не е, кой може да се самоопредели, кой не може.“ Това заяви в интервю за предаването „Събота 150“ журналистът Валерий Тодоров, дългогодишен кореспондент на БНР и БНТ в Москва.

„Вижте какво се случи в Либия, Сирия, Афганистан, Ирак, по чудо не беше въвлечен Иран във военни действия, включително тук на Балканите – едно голямо разочарование на Русия, когато не се вслушаха в нейния глас да се намери по-меко решение за Югославия, независимо от геноцида.“

Ясно е, че тази военна операция е мащабна война. Ясни са основните тактически цели. Въпросът е каква стратегия преследват тези действия, коментира Тодоров във връзка с военните действия в Украйна.

Придвижване на руски военни части в Украйна  СНимка: ЕПА/БГНЕС

След неутрализирането по въздух, сухопътната операция е доста сложна задача, допълни той.

Руската армия плати с горчиви уроци в Чечения, припомни Валерий Тодоров.

Война в градски условия е много тежко изпитание и за най-опитната армия.“

Ако има сухопътна операция, тя ще засегне районите с етнически българи, подчерта Тодоров.

„България не може да стои безучастна, трябва да поиска гаранции, че максимално ще бъде защитено гражданското население. Ние трябва да договорим коридори за евакуация на това население.“

Много от украинците, които са патриоти и обичат тази държава, говорят руски. Украинският език се налага дори агресивно през последните години, отбеляза в анализа си Валерий Тодоров. По думите му „тази държава спокойно може да се развива като двуезична“.

Журналистът проследи изострянето на чувствителността на източните области след Майдана и проявите на национализъм след 2014 г.

Фокусирането върху личността на Путин изигра лоша роля, смята Валерий Тодоров. Според него в момента има „много силна, категорична, решителна, еднолична власт“.

Владимир Путин  Снимка: ЕПА/БГНЕС

„Това не е ранният Владимир Путин, когото аз познавам. Това е един друг човек, около него има друго обкръжение. Това е екип от хора, чиято воля изразява Владимир Путин. Различни тенденции има в руското общество. Има и по-остри нагласи от тази, която в момента наблюдаваме.“

„Около него останаха най-твърдите, които безпрекословно споделят неговите виждания“, допълни той.

Валерий Тодоров определи като друга грешка „унизителните интонации, с които се разговаря с Русия“.

Изведнъж се оказа, че натискът в пъти превъзхожда диалога и нямаше как това да не доведе до усещането за обсадената крепост.“

Последните години са повратен момент във военната доктрина на Русия, подчерта Тодоров и добави, че има и обществено мнение, което не подкрепя тази милитализираща се линия на руската политика.

Цялото интервю слушайте в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Красимира Хаджииванова

Красимира Хаджииванова: Не познаваме достатъчно децата

" В други държави децата придобиват много повече социални и житейски умения на много по-ранна възраст, които са полезни и практични, а тук липсват. Българското училище не ги учи децата на тези неща. Не ги учи какво ги очаква в живота . Не ги учи на това, което след 10 години ще е реалност за тях".  Това коментира пред БНР Красимира Хаджииванова от..

публикувано на 28.02.25 в 16:34

Пчелари и земеделци се обявиха срещу ветропарковете в Добруджа

Пчеларски организации, сдружения с нестопанска цел и зърнопроизводители се обявяват срещу изграждането на ветрогенератори и фотоволтаици върху земеделска земя. През последните няколко месеца с увеличаването на инвестиционните намерения за построяването на нови ветропаркове, в Добруджа нараства и недоволството срещу тях . Някои от общинските съвети..

публикувано на 28.02.25 в 15:50

Петър Ганев: Балтийските страни влязоха от валутен борд в еврозоната без промяна в курса

Балтийските страни влязоха от валутен борд в еврозоната с абсолютно същия курс , с който беше фиксирана валутата им към еврото. С този пример започна коментара си пред БНР икономистът Петър Ганев, старши изследовател в Института за пазарна икономика (ИПИ), като добави: Еврозоната дава по-голяма вероятност да нямаме голям макроикономически..

публикувано на 27.02.25 в 13:26

Иван Стойков: За да има ефект инициатива срещу банките, тя трябва да е масова

Днес е новият бойкот на търговските вериги, който този път обхваща и банките. Призивът днес е освен да бъдат бойкотирани хипермаркетите, хората да не плащат и с банкови карти. В 18 часа пред БНБ организаторите ще изнесат допълнителна информация, свързана с банковите такси, както и ефекта от днешния бойкот. "Погледнато назад във времето, към..

публикувано на 27.02.25 в 11:21
Пламена Игнатова

Пламена Игнатова: Борисов е в най-трудната ситуация

Бойко Борисов в момента е в най-трудната ситуация, защото трябва да задоволи всички желаещи страни с техните неформални и неофициални искания.  Това коментира пред БНР Пламена Игнатова от Клуб Z. " От една страна трябва да задоволи Ахмед Доган и неговите хора , защото мнозинството не е стабилно. Трябва да задоволи и неформалното влияние на..

публикувано на 27.02.25 в 10:15

Мироопазване или мироналагане – какво предстои в Украйна?

За какво за се готвим, ако между Украйна и Русия настъпи мир, заявки за което се чуват основно от САЩ на Доналд Тръмп и Русия на Владимир Путин? ООН прие декларация, която може да се отчита като  една от първите стъпки за мира. Според Христо Христов – старши национален представител на България в Ирак по време на втория ни контингент там, има..

публикувано на 27.02.25 в 10:09
Венелин Стойчев

Защо лекарствата за деца у нас не са безплатни?

" Когато децата плащат цената – публичното финансиране на лекарства за деца между солидарността и предразсъдъците" – така е озаглавено проучване, поставящо на фокус темата за заплащането на тези лекарства. Изследването, проведено от Института по философия и социология на БАН, е част от по-голяма инициатива - "Цветно утре за нашите деца", дело..

публикувано на 25.02.25 в 12:06