Малкият източноевропеец на голямата шахматна дъска

Над 400 хиляди са бежанците от Украйна, които търсят спасение в Европа. За четири дни след началото на конфликта 200 хиляди души намериха убежище в Полша.

Километрични опашки по границите. Жени и деца, събрали живота си в куфари - тези кадри предизвикаха вълна от солидарност във всички държави от източния фланг на Европейския съюз, някога част от Варшавския договор, сега членове на НАТО. В очакване на решенията и действията на така наречените големи в лицето на политиците, обикновени хора помагат на бежанците - кой с каквото може. Защото точно тази част на Европа най-добре знае какво е да си пешка върху геополитическата шахматна дъска.

• Борислав Грозданов: Ескалация в Украйна може да принуди около 4 милиона души да я напуснат

„Украйна е нашият най-близък съсед. За нас тя е част от Европейския съюз. Това, което се случва там в момента, е истински кошмар.“

Случващото се притеснява и младите в Полша като Мария. Според нея  след пандемията, Европа е изправена пред нова опасност:

„Притесняваме се за своето бъдеще. Чудим се какво ще се случи след няколко часа, след няколко дни… Защото войната е част и от нашата история. Преди, всичко това изглеждаше като мит, но сега е реалност. Гледаме по телевизията какво се случва, слушаме по радиото, и ни е трудно да осмислим всичко това. Съчувстваме много на нашите съседи.“

Десетки хиляди украинци пресякоха границата с Полша. Магдалена и Мария разсъждават готова ли е страната им да се справи с по-сложна ситуация: 

„В Полша сме много разделени - на ляво и на дясно. Компрометирано е единството на поляците, патриотизмът. Не всички се доверяват на нашето правителство, чудим се накъде ще тръгнат нещата. Но през последните дни за първи път почувствах, че Полша като че ли малко се обедини, вътрешнополитическите конфликти се поразпръснаха и се съсредоточихме заедно върху борбата със злото.“

„Изобщо не искам да се представям, че по някакъв начин Полша може да бъде включена в някакви военни действия. Не искам да продължава и случващото се в Украйна. Надявам се по някакъв магически начин или чрез санкциите на Европейския съюз, НАТО и САЩ агресорът да бъде спрян. Като че ли трябва да разчитаме на някакво чудо, защото ситуацията е извън всякакъв контрол, извън всякаква логика и здрав разум. Като че ли ни остава само да умоляваме нещо да се промени.“

Да се промени ужасяващата ситуация за близките ѝ в родината, се моли и украинката Елена, избрала Варшава за свой дом от три години:  

„В Украйна е война. Обстрелват и нападат. Има и дезинформация. Едната страна представя нещата по коренно различен начин от информациите на другата. Не е ясно каква е истината. Хората са в паника. Загинаха цивилни. Има ранени. Поляците също се тревожат какви ще бъдат последствията за страната им. И обикновените хора в Беларус също се тревожат. Изобщо целия регион. Да се надяваме все пак всичко да бъде наред“, казва Елена, напълно наясно, че не обикновените хора решават дали ще има мир или война. 

Отговорът на този въпрос винаги е бил в ръцете на така наречените големи, на политиците, на интересите и стратегиите им, на сферите им на влияние, в които човешки живот, съдби и бежански вълни, зависят от величините на геополитиката. Тази източна част на Европа го знае най-добре. 

„Държавните ръководители и президентите ще решават какъв да бъде изходът от тази ситуация. Ние сме обикновените хора, които нищо не можем да решим. Очевидно е, че ситуацията е зле. Смятам, че Европа трябва да се противопостави на Путин, защото положението наистина е ненормално. Необходим е категоричен отговор. Всеки нормален човек би трябвало да е наясно, че ситуацията е неприемлива.“ 

Ситуацията е неприемлива и за други източноевропейци - словаците, като Петер, който помни времената на Желязната завеса в Европа.

„Всичко можеше да се реши по пътя на дипломацията. Боя се, че руският президент е сигурен, че номерът му може да мине. Според мен, наложените санкции изобщо няма да засегнат хората, за които са предназначени. „

Действията на Русия в Украйна променят живота на всички.  

„В тази част на Европа сме славяни. И в тази тежка ситуация естествено, че ние, словаците ще приемем хора от Украйна, ако е нужно“, казва Петер, а Магдалена от Варшава се надява все пак здравият разум да надделее: 

„Може би никой не си е представял, че Путин ще направи такава крайна крачка - агресивна и брутална - и ужасяващо ще нападне Украйна. Обаче, ето че се случи. Какво се крие зад всичко това? Какво стои зад човек с такъв подход, с такива мечти Русия да се върне към империята от времената на Екатерина Велика. Можем само да съжаляваме, че човек като Путин е толкова близо до нас. Надявам се Европа да бъде силна, за да се защити. Дано да може да се спаси и Украйна!“