Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Доц. Лъчезар Стоянов: Имаме тройна причина да държим на 3 март, когато честваме своя идеал, освобождение и принос в тези събития

Какво празнуваме на 3 март

Проф. Ивайло Дичев: Трябва да се засрамим от този абсурден празник, създаден по колониални причини

За нас 3 март не е само обещанието, това е постигнатото – създаване на българската държава.“ Тази позиция изрази пред БНР историкът доц. Лъчезар Стоянов от Нов български университет.

Според него част от проблема е не-назоваването с истинските им имена на акта на освобождение, който е и акт на окупация. България на практика издържа руската окупационна армия, но все пак 3 март е първият миг когато светът признава, че има такова нещо като българска нация, и съответно произтичащата от това държавност.
 

„Сан Стефано ние го честваме точно като гаранцията и договора, с който фактически се взе решение, че ще се създаде и се създава българска държава. Сан Стефано се превърна в Сан Стефански идеал. Много хора сега искат да загърбим, в това интернационално време, под напъна на по-либералните интернационални идеи, да загърбим този идеал. Българите видяха на картата реализирана своята мечта за създаване на българска държава, която да обхваща практически всички области, където българите бяхме доминиращото население. Тоест българите живеем под една единна държавна стряха.“

Снимка: БГНЕС

На 3 март честваме своя идеал, освобождение и принос в тези събития, категоричен е доц. Стоянов.

Временната окупация е част от договорите – и Сан Стефанския, и Берлинския. Това е междинен период, за да се сформира и организира българската държава. Не може да се каже, че това е окупация с трайни цели, поясни Лъчезар Стоянов.

Българите платихме до последната стотинка, до последната рубла и  копейка разходите на Руската империя в хода на войната, изтъкна той. По думите му до Първата световна война непрекъснато сме изплащали този окупационен дълг.

„Това, което се премълчава – и чисто финансово си платихме Освобождението.“

Шествие по случай 3 март в центъра на София, 2017 г. Снимка: БГНЕС

Българите са дали не по-малко от 30 хиляди жертви в Освободителната война. Постиженията на българската нация са основата, заяви доц. Лъчезар Стоянов.

Този ден трябва да се прекръсти – това да е ден на българската държавност, обобщи Стоянов. Според историка има тройно основание да не забравяме датата 3 март в българската история, защото на практика това е и датата на Букурещенския мирен договор 3 март 1886 година в Сръбско-българската война, подбудена и от несъгласието на Русия и Австро-Унгария от чисто българския акт на Съединение /6.09.1885г./, както и датата, когато се сключва Брест-Литовския мирен договор, с който Полша и Финландия се отдалечават от Руската империя, а Украйна става независима държава. Интересен и дълбоко замитан под килима на официалната история е фактът, че България участва и присъства на подписването на договора в Брест-Литовск. Същият този договор пък беше посочен от днешна Русия на Путин като причина за създаването на Украйна. 

„Историята е голямо място, има най-различни събития, които може да се прославят, да се мразят. Въпросът е за какво служи един национален празник.“ Това е позицията на културния антрополог проф. Ивайло Дичев.

Националният празник трябва да укрепва нашето уважение в самите себе си. Ние празнуваме нещо, което не сме направили сами – подписване на един мирен договор между две империи, на който не е присъствал нито един българин, привременен мирен договор“, мотивира мнението си Дичев, като нарече това „изключително унизително“.

„Трябва да изберем празник, който укрепва нашето чувство, че сме независима, стара, горда нация.“

Работници почистват сняг пред Паметника на Цар Освободител в София  Снимка: БГНЕС

Първите десет години датата 3 март е била празнувана като възкачването на престола на Александър II, посочи културният антрополог.

„Ние празнуваме един друг цар, чийто паметник издигат в София, за да добие нашата страна изцяло колониален вид.“

„Къде отиват хората днеска да празнуват? Отиват на Шипка, не отиват пред Руското посолство“, коментира проф. Дичев.

Според него „трябва да се засрамим от този абсурден празник, създаден по колониални причини“.

На този празник ние благодарим на една друга държава, на една империя, смята Ивайло Дичев.

Цялото интервю слушайте в звуковия файл. 


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Александър Миланов

Александър Миланов: Държавата да поеме грижата си за възрастните, както за децата след Могилино!

Палиативната грижа – за последния етап от живота ти, остава задният двор на медицината у нас . Липсва дългосрочен ангажимент към възрастните хора. Това заключение направи в интервю за БНР клиничният социален асистент Александър Миланов, който работи в голяма частна болница. Държавата да поеме грижата си за възрастните хора, както го..

публикувано на 10.06.25 в 09:21

Практично за еврото: За какво да внимаваме след 1 януари?

Бизнесът разполага с указания как да премине през процеса на въвеждането на еврото , заяви в интервю за БНР заместник-министърът на икономиката Невена Лазарова. "На първо място да се познават правилата за превалутиране и закръгляване . Използва се официалният курс с 6 цифри, с всички 5 знака след десетичната запетая. Периодът на двойно..

публикувано на 09.06.25 в 07:44

Оцелели от концлагера "Белене": Важно е да помним, за да не бъдат повторени репресиите

Нека бъдем последните концлагеристи и страданието ни никога да не бъде преживяно от други - за това настояха оцелели от концлагера "Белене" по време на годишното поклонение за жертвите на репресиите там, което се проведе на 31 май. Възпоменанието беше организирано на дунавския остров Персин, където през 1949 г. правителството на Георги..

обновено на 06.06.25 в 23:31

В Радио Пловдив ще бъде открита паметна плоча на чешкия журналист Владимир Сис

Посланикът на Република Чехия у нас Мирослав Томан ще открие в Радио Пловдив паметна плоча на чешкия журналист и общественик Владимир Сис. Събитието е част от проявите, с които обществената медия отбелязва своята 70-годишнина. Сградата на Радио Пловдив, която първоначално е била "Дом на изкуствата и печата", е построена и открита в периода 1931..

публикувано на 05.06.25 в 09:57

Недоволство в район "Илинден" заради проект за строеж на улица

Започна събирането на подписи срещу изграждането на нов участък на улица по продължението на "Тодор Икономов" през зелените площи зад блок 131 А в район "Илинден". Хората, които живеят наблизо, са категорично против. "Безсмислено хвърляне на пари", смятат жители на квартала. "В близост има цели 2 улици, просто не е необходимо това нещо...

публикувано на 04.06.25 в 10:52

Определени са финалистите в "Пролет`25". Слушателите на БНР избират любимеца на публиката

12 песни стигнаха до финалния етап в категория "Нова българска поп и рок музика" на конкурса на Българското национално радио за нова българска поп и рок музика "Пролет". Те бяха определени от селекционна комисия от музикални редактори, от представител от дирекция "Музикална продукция и състави" и от дирекция "Техника" в БНР. И тази година..

публикувано на 03.06.25 в 12:09

Пациентите с лимфедем няма на кого да разчитат. Защо?

Пациентите с лимфедем се "прикачат" към несъществуващи диагнози, за да получат някаква форма на терапия и помощ. Тази рехабилитация се извършва от неспециализирани екипи без квалификация по лимфология . За да се намали отокът, са необходими специализирани познания. Няма специалисти, които познават проблема в дълбочина . Тази равносметка..

публикувано на 03.06.25 в 11:12