Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Доц. Лъчезар Стоянов: Имаме тройна причина да държим на 3 март, когато честваме своя идеал, освобождение и принос в тези събития

Какво празнуваме на 3 март

Проф. Ивайло Дичев: Трябва да се засрамим от този абсурден празник, създаден по колониални причини

За нас 3 март не е само обещанието, това е постигнатото – създаване на българската държава.“ Тази позиция изрази пред БНР историкът доц. Лъчезар Стоянов от Нов български университет.

Според него част от проблема е не-назоваването с истинските им имена на акта на освобождение, който е и акт на окупация. България на практика издържа руската окупационна армия, но все пак 3 март е първият миг когато светът признава, че има такова нещо като българска нация, и съответно произтичащата от това държавност.
 

„Сан Стефано ние го честваме точно като гаранцията и договора, с който фактически се взе решение, че ще се създаде и се създава българска държава. Сан Стефано се превърна в Сан Стефански идеал. Много хора сега искат да загърбим, в това интернационално време, под напъна на по-либералните интернационални идеи, да загърбим този идеал. Българите видяха на картата реализирана своята мечта за създаване на българска държава, която да обхваща практически всички области, където българите бяхме доминиращото население. Тоест българите живеем под една единна държавна стряха.“

Снимка: БГНЕС

На 3 март честваме своя идеал, освобождение и принос в тези събития, категоричен е доц. Стоянов.

Временната окупация е част от договорите – и Сан Стефанския, и Берлинския. Това е междинен период, за да се сформира и организира българската държава. Не може да се каже, че това е окупация с трайни цели, поясни Лъчезар Стоянов.

Българите платихме до последната стотинка, до последната рубла и  копейка разходите на Руската империя в хода на войната, изтъкна той. По думите му до Първата световна война непрекъснато сме изплащали този окупационен дълг.

„Това, което се премълчава – и чисто финансово си платихме Освобождението.“

Шествие по случай 3 март в центъра на София, 2017 г. Снимка: БГНЕС

Българите са дали не по-малко от 30 хиляди жертви в Освободителната война. Постиженията на българската нация са основата, заяви доц. Лъчезар Стоянов.

Този ден трябва да се прекръсти – това да е ден на българската държавност, обобщи Стоянов. Според историка има тройно основание да не забравяме датата 3 март в българската история, защото на практика това е и датата на Букурещенския мирен договор 3 март 1886 година в Сръбско-българската война, подбудена и от несъгласието на Русия и Австро-Унгария от чисто българския акт на Съединение /6.09.1885г./, както и датата, когато се сключва Брест-Литовския мирен договор, с който Полша и Финландия се отдалечават от Руската империя, а Украйна става независима държава. Интересен и дълбоко замитан под килима на официалната история е фактът, че България участва и присъства на подписването на договора в Брест-Литовск. Същият този договор пък беше посочен от днешна Русия на Путин като причина за създаването на Украйна. 

„Историята е голямо място, има най-различни събития, които може да се прославят, да се мразят. Въпросът е за какво служи един национален празник.“ Това е позицията на културния антрополог проф. Ивайло Дичев.

Националният празник трябва да укрепва нашето уважение в самите себе си. Ние празнуваме нещо, което не сме направили сами – подписване на един мирен договор между две империи, на който не е присъствал нито един българин, привременен мирен договор“, мотивира мнението си Дичев, като нарече това „изключително унизително“.

„Трябва да изберем празник, който укрепва нашето чувство, че сме независима, стара, горда нация.“

Работници почистват сняг пред Паметника на Цар Освободител в София  Снимка: БГНЕС

Първите десет години датата 3 март е била празнувана като възкачването на престола на Александър II, посочи културният антрополог.

„Ние празнуваме един друг цар, чийто паметник издигат в София, за да добие нашата страна изцяло колониален вид.“

„Къде отиват хората днеска да празнуват? Отиват на Шипка, не отиват пред Руското посолство“, коментира проф. Дичев.

Според него „трябва да се засрамим от този абсурден празник, създаден по колониални причини“.

На този празник ние благодарим на една друга държава, на една империя, смята Ивайло Дичев.

Цялото интервю слушайте в звуковия файл. 


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Локалите - феномен или дефицити в общуването между родители и деца?

"Дали е поколенческо? По-скоро е възрастово – в момента ги наричаме локали, но назад в годините винаги е имало подобни групи деца, тийнейджъри. Едно дете живее в общност , не живее изолирано само с майка си и баща си. То попива от цялата среда и не можем да се похвалим със спокойна, мотивираща и креативна среда ." Това мнение изразява пред..

публикувано на 17.07.25 в 11:23

Без бележка в лева и евро: Как апаратите на такситата се оказаха в нормативен вакуум

Няма таксиметров автомобил, който да може да издаде касов бон в двете валути – в лева и евро. За това предупреди в интервю за БНР Красимир Цветков, председател на Националния таксиметров синдикат.  Той обясни, че апаратите им са с отдавна изтекли сертификати и няма подзаконова нормативна уредба , която да разписва тяхната..

публикувано на 17.07.25 в 08:39
Петър Стоянов

Смърт на мъж след трансплантация: Има ли адекватни мерки срещу вътреболничните инфекции?

Вътреболнична инфекция с бактерията клебсиела пневмония отнема живота на 39-годишен мъж. Това се случва след бъбречна трансплантация в университетската болница "Александровска".  За случая стана ясно от жалба на майката на Петър Стоянов – Симона Стоянова – до здравния министър.  В нея се твърди, че ИА "Медицински надзор" умишлено..

публикувано на 15.07.25 в 09:30

Gen Z задлъжняват по-безотговорно от милениумите и поколенията преди тях

Gen Z взема кредити по-безотговорно от милениумите и поколенията преди тях. Това каза пред БНР Лилия Димитрова, председател на Асоциацията за управление на вземания. Тя подчерта необходимостта от по-голяма финансова грамотност. Димитрова обърна внимание върху въпроса един кредитополучател колко успоредни кредита има , не само на каква..

публикувано на 15.07.25 в 08:41
Методи Методиев

Методи Методиев: Повишаването на кредитния ни рейтинг е оценка, че се движим в правилната посока

Три рейтингови агенции повишиха кредитния рейтинг на България в седмицата, в която получихме зелена светлина за въвеждане на единната европейска валута от 1 януари догодина.   Scope Ratings даде на страната ни рейтинг от А- (А минус) в местна и чуждестранна валута, с което за първи път влязохме в най-високата скала от инвестиционния клас...

публикувано на 14.07.25 в 07:30

Хората в Кресна твърдят, че новите пътни мерки задълбочават проблемите, започнаха подписка

Над пет километра е отсечката от Е-79, която минава през Кресна, а след влизането на България в Шенген и особено в сезона на лятото потокът от леки автомобили и камиони се е увеличил два пъти. Изграждането на последния участък от АМ "Струма", както и обходен път западно от Кресна ще отнеме поне пет години.  Мерки за облекчаване на..

публикувано на 13.07.25 в 16:52
Любомир Каримански

Любомир Каримански: Не смятам, че има нещо, което може да осуети влизането ни в еврозоната

Не смятам, че има нещо, което може да осуети влизането ни в еврозоната. Това обясни пред БНР Любомир Каримански, член на УС на БНБ. "Вече е взето финалното решение.  Предстои тежка работа , която трябва да бъде свършена до първи януари 2026 година, пък и след това. Но не би трябва да си поставяме като сериозен приоритет и цел за..

публикувано на 13.07.25 в 11:20