Д-р Стоян Везенков: Един от най-големите страхове е страхът от друг човек

Страхът е противоположност на взаимопомощта и любовта

публикувано на 15.03.22 в 19:15

Доц. д-р Стоян Везенков

Снимка: Кармен Манукян

Интервю на Кармен Манукян с доц. д-р Стоян Везенков в предаването ''Нощен хоризонт''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

„Когато умът се изкуши, особено в съвременния живот, това буквално е масова психоза – държим се и отнасяме един към друг като че ли знаем всичко“, каза за БНР доц. д-р Стоян Везенков, ръководител на Центъра за приложни невронауки. Това е сдружение с нестопанска цел, което провежда изследвания, разработва, прилага, разпространява и развива практики и методи от приложните невронауки с фокус върху биологичната и неврологична обратна връзка (така наречените биофийдбек и EEГ неврофийдбек) като ефективни подходи за саморегулация на процесите в човешкия организъм.

По думите му един от най-големите страхове е страхът от друг човек.

„Липсата на взаимопомощ и любов доказано води до развитие на страхови реакции. Страхът е противоположност на взаимопощта и любовта. Има много изследвания, които показват, че ако детето не развие привързаност към родителите си, най-вече към майка си, реално още тогава развива тенденции за всякакъв вид страхови реакции и модели“, допълни за предаването „Нощен хоризонт“ доц. д-р Стоян Везенков.

Според него мисленето е регулаторна система, която стъпва върху езика:

„В живота имаме напасване и взаимно танцуване. Трябва да танцуват независимите и автономни системи в нашия организъм в един оркестър. Всеки един музикален инструмент да свири своята партитура и да участва, за да се получи страхотна симфония и тази симфония, когато зазвучи кохерентно, тогава имаме този вътрешен мир или покой, удовлетвореност от това, което се случва“, заяви специалистът.

Доц. д-р Стоян Везенков е магистър по Молекулярна биология на Софийския университет "Св. Климент Охридски" и магистър по Ерготерапия на Русенския Университет "Ангел Кънчев", доктор по Невробиология от Георг-Август Университет в Гьотинген, Германия, сертифициран неврофийдбек, терапевт от Института по Неврофийдбек в Мюнхен, Германия. Той е доцент по Неврофизиология и декан на факултет "Обществено здраве, здравни грижи и спорт" в Югозападния университет в Благоевград до 2019 г. Автор е на книгите "Съвременните митове за човешкия мозък" (2021), „Приложна неврофизиология на човека – биофийдбек и неврофийдбек“ (2011) и „Соматична поведенческа терапия – биофийдбек парадигми, проблеми, приложения, ефикасност“ (2013), както и на множество научни статии в областта на приложните невронауки. Водил е множество лекции в чужбина и страната, както и семинари, уъркшопи и обучения за биологичната обратна връзка и нейните приложения. Разработил е комплексна програма за биофийдбек невротерапия и неврорехабилитация при вегетативно-съдова дистония и синдром на вегетативна дисфункция (хипертония, безсъние, главоболие, коремна болка, синдром на раздразнено черво, вегетативни кризи, паник атаки, сърцебиене, задух и др.) Водещ специалист в областта на психофизиологията на заекването. Изследовател и създател на методика за биофийдбек превенция и невротерапия на екранни деца.
Повече можете да чуете в звуковия файл.