Във Велико Търново се проведе 11-ото издание на „Трабант фест“

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

00:00 / 00:00

• Репортаж на Здравка Маслянкова в предаването ''Закуска на тревата''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Близо 100 трабанта от България и Румъния дефилираха в събота във Велико Търново за 11-ото издание на „Трабант фест“. С фестивала във Велико Търново започват тазгодишните празници в страната, посветени на двутактовата източногерманска машина, която не се произвежда от 31-а години.

„Надяваме се в тазгодишния "Трабант фест", 11-и, да се върнем към добрите времена на масово участие, въпреки финансовата криза, въпреки ръста на цените на горивата, въпреки пандемията и войната в Украйна. Интересът е голям. Отказахме се от състезания за майсторско кормуване и от скоростни отсечки, поради все още продължаващата епидемия от коронавирус“. 

Тодор Колев, Милен Михов, Ивайло Антов Снимка: Здравка Маслянкова

Собствениците на трабанти и техните почитатели можеха да покажат автомобилите си, да разговарят, да се снимат, да влязат, да пипнат и да питат на изложението от 11 до 13 часа в съботния ден пред Община Велико Търново. След това трабантите тръгнаха   в традиционното си шествие до крепостта Царевец и се събраха за финална снимка в подножието на паметника на Асеневци във Велико Търново. 

Посланието на "Трабант фест" е за добро настроение в трудните времена, сподели за БНР доцент Милен Михов:  

„Всичко идва и си отива, трабантът става. Един малък автомобил с голямо бъдеще. На шега, преди време, един мой съгражданин ме видя с трабанта и каза: „Трабантът ти е по-стар от македонската нация“. Веднага съобразих, че той е абсолютно прав. Трабантът е създаден преди написването на първата история на македонския народ с повече от 12 години“. 

През април 1991 година последният трабант е слязъл от поточната линия на завода в Източна Германия като са произведени три милиона и триста хиляди трабанта. Доцент Милен Михов купува трабанта си през 1987 година, чисто нов от магазина след 7-годишно чакане и избор между трабант и москвич.  

Дилема никога не е имал великотърновецът Ивайло Антов, който притежава над 100 трабанта: 

„Донаждам все по някой трабант още, както всеки път – последен, последен, ама не ми дава сърце като видя някой изоставен да го изхвърля и се прибират. Половината от трабантите са с документи, с номера, регистрирани... Не разглобявам трабант, не го ползвам за части. Всичко е цяло, комплектно и се съхранява. Това ми е като хоби – кой за въдици, кой за марки, кой за други, на мен са ми трабантите“. 

Близо два декара от селския двор на Ивайло Антов са превърнати в гараж и изложбена площ за неговите трабанти. Най-старият, който има, е произведен през 1963-а година. Купил го от възрастно семейство през 90-е години на миналия век. Има три тунинговани трабанта – един кабриолет, два пикапа и все още незавършена лимузина.  

Наскоро Ивайло Антон продал един от трабантите си на младо момче от Благоевград. Трабантите също поскъпват, но цените зависят от модела, от състоянието на автомобила, разказва колекционерът: 

„По обява последно гледах за 4200 евро, от Пловдив обявен за продажба. Няма и за три дена е продаден. Има и по 10 000, има и по 1000 лева, по 500 лева. Зависи от състоянието и от това колко си иска човек, защото има и развалини, за които им искат страшно много пари“.

Фестивал за трабанти във Велико Търново Снимка: Здравка Маслянкова

Великотърновецът Тодор Колев купува своя трабант преди десетина години с практична насоченост: 

„Тъй като си ремонтирах къщичката на село и нямаше с какво да си превозвам материалите. Законно го направих пикап, платих му всички такси по реконструкцията. Сега винетката ми е на товарен автомобил, не е на лек автомобил. Въпреки всичко съм много доволен, че го имам, защото изключително много проблеми ми решава. Първо е вседеход, второ – поддръжката е много лека, трето - дори и да има проблем, части се намират и са на много ниска цена“. 

Мит е, че трабантът има разход на гориво като танк и то във времената с галопиращи цени на горивата. Всичко зависи колко е натоварен трабантът, през какъв терен върви, както и колко настъпваш педала на газта, пояснява Тодор Колев: 

„При съвременните автомобили не се влияе толкова колко са натоварени и колко настъпваш газта, докато при трабанта може да стигне и 20 на 100, ако караш по нивите, и да е 6 - 6,5, когато го караш на дълъг път спокойно. Единственият проблем е, че трябва постоянно да проверяваш с пръчката, защото няма индикатор вътре в купето и можеш да бъдеш изненадан в някой момент“.  

Тръпката към трабанта не е функция на белите коси и на белите бради, има все повече жени и млади мъже, които си купуват и шофират трабанти, казват организаторите на 11-ото издание на Трабант феста във Велико Търново, който отново събра почитателите на двутактовата немска машина.