„Това е основният проблем, който среща и черната, и цветната металургия в България и в Европа в момента“, каза Петров в предаването „Преди всички“.
„Когато няма първични метали, се използва по-голям процент скрап, метален скрап. Конкретно в България нашата металургична индустрия в лицето на „Стомана“ – Перник е отдавна пренасочена и работи само на скрап, което е и бъдещият, екологичен начин на производство на стомана“, поясни Петров.
Изпълнението на договорите е сериозен проблем – не само на съществуващите, но и на бъдещите, защото има страх от поемане на нови дългосрочни задължения заради липсващата яснота какво ще се случи.
„А в металургията договорите са 2-3-5-месечни напред. Самият цикъл на производство не е кратък и това е голям риск.“
Ако погледнем баланса, голяма част от българските потребности е внос, подчерта Антон Петров.
„Няма такова производство което да предлага цялата гама от търсени продукти на пазара. Ако ние кажем – няма да изнасяме, а ще задоволяваме българските потребности първо, ако това го кажат нашите доставчици, съседи и т.н., представете си какво ще стане - какво нарушаване на веригата на доставки като цяло. Решенията за ограничаване на свободната търговия, ако има такива, трябва да са много временни, много премислени и към днешната ситуация неприложими.“
Металургичното производство е енергоинтензивно, в себестойността на продукцията от 20 и 40% е стойността на влаганата енергия. Високата цена на енергията е изключително тежък фактор, който може да ни направи на моменти неконкурентноспособни, коментира Петров.
Според Антон Петров идеята за масово налагане на форсмажор е нож с две остриета и може да доведе до „сериозно разбъркване на пазара и злоупотреба с това понятие“. Той апелира да не се правят подобни екзотични предложения, за които по думите му не са достатъчно претеглени вредите и ползите за икономиката.
Цялото интервю слушайте в звуковия файл.Пътуваме назад във времето и ще ви разкажем за място в София, където са се провеждали исторически срещи и са се взимали важни решения за съдбата на България - Военната академия "Георги Раковски". Ще поговорим и за макетите като начин да съхраним и популяризираме архитектурните паметници и културно-историческите обекти от миналото. А в края -..
2025-а година е определена като най-успешната след последната 2019-а преди пандемията. От Националния борд по туризъм отчитат един ръст, който ще надхвърли 5 процента. "Много по-важно е да отворим очи и да видим разгърнатото портфолио и продуктовото предлагане, фокусът върху онези възможности, които България предлага, свързани с култура,..
"Аз съм озадачен, че предлагат Българският спортен тотализатор да се даде на концесия, защото такава мярка не се предлага между първо и второ четене на бюджета . Прави се сериозно обществено обсъждане. Това ми напомня за тази комисия от 27 секунди, която бяха направили скоро, която е символ на методите на работа на това управление - да няма..
За бъдещето на хранителното банкиране по света и у нас говорим в рубриката "ИМА ЛИ МЕГДАН" в "Графити по въздуха" с Кърт Шулц, който гостува в България, за да одитира дейността на Българската хранителна банка. Кърт Шулц е консултант по инфраструктура, складове и логистика в Глобалната мрежа на хранителните банки, която подпомага с консултации..
Все повече туроператори и туристически платформи залагат на изкуствен интелект - системи, които анализират нашите предпочитания, предлагат персонализирани маршрути и дори предвиждат кога ще потърсим следващата си почивка. Изкуственият интелект вече може да избере най-изгодния полет, да предложи хотел според личните ни предпочитания, да подреди..
Българската стопанска камара представи сценарии за развитие на дигиталния туризъм и варианти на новите професии на изкуствения интелект в индустрията на гостоприемството. Експерти прогнозираха, че до 10 години масово персонализираните продукти ще завземат пазара в сектора, резервациите ще се правят през изкуствения интелект, ще работят..
Община Баните стартира амбициозен проект за възстановяване и преобразяване на старата минерална баня в централната част на селото. Целта е да бъде създаден уникален музей на балнеологията, който да привлича туристи и да представя историческото значение на минералните извори в региона. Проектът, който се реализира с подкрепата на..