Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Не Исландия трябва да бъде нашият пример, а Унгария, казва вицепрезидентът на Европейската СПА асоциация

Сийка Кацарова: Балнеологията се подценява от години, не се инвестира в превенция

В Плана за възстановяване няма средства за рехабилитация на инфраструктурата

Сийка Кацарова
Снимка: БГНЕС

Мястото на балнеологията в Националния план за възстановяване и устойчивост на България ще бъде обсъдено от представители на държавните институции, кметовете на СПА дестинации и инвеститорите в Медикъл-СПА сектора на България в Хисаря. Кръглата маса е на тема: „Национален план за възстановяване и устойчивост и мястото на балнеологията. Възможности и заплахи“. Кръглата маса е организирана от Българския съюз по балнеология и СПА туризъм в партньорство с Българската асоциация по подземни води. Важно е в Националния план за възстановяване да се включат политики, свързани с развитието на балнеодестинациите в България, посочват организаторите на форума. 

Тази тема от години се подценява, напомня Сийка Кацарова, председател на Българския съюз по балнеология и СПА туризъм и вицепрезидент на Европейската СПА асоциация.

"Балнеологията е включена в Плана само като име, но реално средства за рехабилитация на инфраструктурата – знаете, на много места минералната вода изтича в канала, общините нямат средства, трябва да се санират изворите, чешмите – средства за това към момента не виждаме."

Бюджетът е 343 милиона за периода 2022-2026 година, но само за проучвания, свързани с геотермалната вода като средство за отопление, подчертава Кацарова.

Водещите национални курорти трябва да могат да се възползват от финансиране за рехабилитация на съществуващата инфраструктура за използване на водите, твърди Сийка Кацарова, като се позовава на примера на Унгария.

"Не смятам, че Исландия е нашият пример, а Унгария. Нашите води са с температура подобна на унгарските. В Унгария са заложили 230 милиона евро в програма, свързана с енергийна модернизация на техните общини с национално и местно значение, вече имат и обявени търгове, за да кандидатстват по тези програми."

Важно е в Националния план за възстановяване и устойчивост да се включат политики, свързани с развитието на балнеодестинациите в България, изтъква Сийка Кацарова.

Балнеодестинациите са много търсени във времената на Covid, затова трябва да се търси "вратичка" в Плана за възстановяване да се инвестира не само в нови проучвания, коментира Кацарова за предаването "Преди всички".

"Не се инвестира в превенцията на хората. Балнеодестинациите са ключови за превенцията. Превенцията свършва с ваксините и вероятно прегледите. Не се ползва ресурсът, който България има."

Министерството на здравеопазването е длъжник на българите, средствата за профилактика са много малко, обобщава Сийка Кацарова.

Цялото интервю слушайте в звуковия файл. 



БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Плевен: Някои вече не помнят какво е да имаш редовно вода

Все повече домакинства вече не си спомнят какво е да имаш редовно вода. Затова днес министрите на регионалното развитие и благоустройството - инж. Виолета Коритарова, и на околната среда - Петър Димитров, се срещат в МРРБ с областния управител на Плевен Николай Абрашев и кмета на града Валентин Христов.  Петър Димитров и Виолета Коритарова ще..

публикувано на 07.11.24 в 10:46

Във Вълчедръм не искат перки. Събрали са подписи за референдум

Жители на Вълчедръм се събраха, за да потвърдят искането си за местен референдум относно изграждането на ветрогенераторен парк в местността Златията. Събрани са над 700 подписа. Общинският съвет отказа референдум . Областният управител върна решението за преразглеждане , а заседанието е друга седмица.   В края на март инвеститор поиска да..

публикувано на 07.11.24 в 08:50
Стефан Манов

Стефан Манов: В над 50% от СИК преброяването на гласовете не е по указанията на ЦИК

След най-тъмните избори в най-новата история - април 2023 г., сега имаме разлика в отчетените гласове. Дори в решението на ЦИК контролите не се връзват . Това заяви пред БНР Стефан Манов от Обществения съвет към ЦИК. Притеснителни са системните дефицити в изборната практика , смята той. Общественият съвет към ЦИК със становище за..

публикувано на 06.11.24 в 10:04
Исторически парк

Доц. Велислава Петрова: Още не сме осъзнали какво беше построено като исторически наследства

" Още не сме осъзнали какво се случи на този фронт и какво беше построено като исторически наследства ". Това заяви пред БНР доц. Велислава Петрова от Софийския университет "Св. Климент Охридски" преди днешната дискусия във Факултета по журналистика и масова комуникация за явлението "Исторически парк". "Тази връзка между политика и популярна..

публикувано на 06.11.24 в 09:50

Туризмът след бедствието във Валенсия

Туристите, които са записали екскурзии до Валенсия, не се отказват от пътуването си въпреки първоначалните притеснения след наводнението в областта . Това заяви в интервю за БНР Кирил Стамов - управител на туроператорска фирма, която води туристи от България в Испания и има туристически програми за Валенсия.  "Въпреки настоящата ситуация във..

публикувано на 05.11.24 в 11:36

Разбират ли в София какво означава влакът за Кардам?

През октомври Българските държавни железници обявиха новия си график за движение на влаковете за 2025 г. В него се посочва, че е предвидено подобряване на обслужването по железопътните линии в страната, заложени са нови възможности за пътуване между Северна и Южна България, по-бързи влакове по линията София – Бургас, по-удобни разписания в..

публикувано на 05.11.24 в 10:45

Пациентска асоциация настоява за спешни действия при ревматичните заболявания

Асоциацията на пациентите, активни в здравеопазването, организира събитие под надслов " Без време за чакане. Спешни действия за ревматичните пациенти в България ".  Пред БНР председателят на Асоциацията Анета Драганова подчерта, че вече 14 години работят по тези теми.  " Ние сме постигнали ранна диагностика и благодарение на нея има все пак..

публикувано на 05.11.24 в 10:13