"Това са две раници, които през годините съм оптимизирал за себе си и моите нужди, умения и знания, които съм натрупал в годините. И двете обикновено стоят в моя автомобил или ако не съм с колата, са вкъщи."
Любомир Марчев учи курсистите си да открият своя комплект за спешни ситуации.
"Със сигурност за някои хора някои от нещата, които аз нося, ще бъдат ненужни или не знаят как да ги ползват, други ще са абсолютно познати и ще са сигурни, че ще им върши работа и на тях."
Марчев се ръководи от принципа "Очаквай най-доброто, готви се за най-лошото", затова предпочита да му е малко по-тежичко, но да разполага с всичко необходимо.
Сгъваема четка за зъби, чай, захар, кафе, сухари, вафли, спален чувал, радио (за да си в час с новините и да се разведряваш), филтър за вода, термофолио, фенерче, средства за палене на огън, комбинирано джобно ножче, свирка, метално канче допълват екипировката на Любомир Марчев. Не носи обаче консерви, защото тежат, макар да ги обича.
"Ние правехме космическа храна, за космонавти, и все още в БАН човек може да си лиофилизира храна, става адски лесно. Може човек да си лиофилизира даже мусака. Само добавяте вода и имате готова храна, която е в пакетче. Леко, вкусно и калорично."
Есенцията на оцеляването според Любомир Марчев е съвкупност от 33% знания, 33% умения и 33% здрава психика. Последният 1% е винаги късмет.
В планината например човек трябва да знае къде отива и да познава местността. Ако се изгуби заради мъгла, тъмнина и т.н. е много важно да не се лута - това е една от основните грешки, казва инструкторът. В такива ситуации по думите му е най-добре да спрем и да изчакаме.
Ако сме сами в планината, Марчев препоръчва при възможност да слезем до горския пояс, защото по високите места, където има само камъни и суха трева, местата, където можем да се заслоним, са доста малко, а вечер вятърът и дъждът са голям противник.
Сандалите и ленените ризи са дрехи за плажа, не за планина, категоричен е той. Дрехата за планина задължително трябва да е удобна, но задължително с дълги ръкави и дълги крачоли.
"Ако съумееш да запалиш огън и го поддържаш цяла нощ, по-добре да не спиш, а да поддържаш огъня да ти е топло и животните да бягат."
Любомир Марчев признава, че е от хората, които "винаги си пишат домашното" и знае, че нищо не знае.
Инструкторът смята, че подготвеността ни като общество за бедствия и непредвидени събития е ниска. Отбелязва, че много отдавна в училищата са спрени обученията за децата, останали са само тренировките за евакуация.
"Трябва да имаш чанта с неща, особено ако имаш деца, семейство – трябва да мислиш за тези хора", съветва Марчев.
И продължава с предметите, които е добре да имаме в спасителната раница – тесте карти, нещо за писане и за рисуване, неща, които могат да разведрят обстановката.
Любомир Марчев обучава и военни как да оказват първа помощ и да се справят с тежки наранявания, за да помогнат за оцеляването на някого. Както той се изразява, при обучението на военни не се изпълняват банални действия от типа на вадене на трънче и поставяне на лепенка за порязване.
"И са важни правилата – никога да не използваш твоята лична аптечка за човек, който е пострадал от твоите другари. Ти използваш неговата, защото след малко могат теб да те ранят и ти да можеш само да се превържеш. Винаги, когато помагаме на някой, ако имаме еднакви аптечки, ние използваме неговата, не използваме нашата."
В цивилния живот е важно да се спазва т.нар. АВС протокол на живота. Когато имаме човек на земята, първото нещо, което трябва да направим, е да освободим дихателните му пътища, повдигайки главата назад. След това да възвърнем дишането, ако не диша, пояснява Любомир Марчев.
"И накрая пулсът, сърдечният масаж. Нищо сложно. Колкото по-просто е едно нещо, толкова повече работи."
На много хора се е случвало да са в ситуация да дават първа помощ и да не знаят какво да направят, подчерта той.
"Едно обучение ще отнеме на един човек един ден от живота му. Един ден човек може да отдели, за да се научи как да спаси човешки живот, а не, както в България обичаме – един човек го намираме на земята припаднал и започват едни шамари, поливания с вода, да му дадем айрян – той, човекът е в безсъзнание, не му се пие айрян."
Първият, който види катастрофа, трябва да спре и да провери какво се случва, защото може да спаси живот, изтъква още Любомир Марчев. По думите му в извънградска среда в повечето слечаи помагат именно онези, които се оказват наблизо, а не лекарите.
Чуйте цялото интервю в звуковия файл.
Снимки: Любомир Марчев - личен архив, Константин Мравов - БНР
От 50 до 300 лева е глобата, ако храниш бездомно животно във Варна. С това са се преборили доброволците от координационен център за противодействие на насилието над животни "Зоопатрул"с председател журналистът на свободна практика Стефан Курдов. Предстои тя да бъде отменена от Общинския съвет. Той и неговите съмишленици успяха да осигурят 120 хиляди..
Музикалният педагог Весела Дякова ван Авермат е посветила целия си живот на музиката и работата с деца . Петнадесет години г-жа Дякова е преподавала клавирен съпровод в Музикалното училище в Пловдив. След 1989 г. продължава учителската си дейност в Белгия. Запалила е десетки деца по музиката, а нейни възпитаници сега се изявяват по международните..
Ярка и неудобна живопис. Така можем накратко да опреелим творбите на тандема художници Валентина Чернева - Cherry и Милен Маринов. Двамата имат прясно открита изложба, носеща името “Под едно небе 2” в пловдивската галерия “Възраждане” . Часове след събитието те дойдоха в студиото на Автономията , за да се изкажат за каквото ги..
Спомняме си за Чавдар Киселинчев. Той е един от най-авторитетните външнополитически коментатори в Българското национално радио. Красив ум, човек с голяма обща култура, впечатляващи познания за процесите в света, които е обяснявал на младите си колеги в БНР, които са го слушали с удоволствие. Липсата на коментатори от такъв ранг създава..
В рубриката "Горещи сърца" срещата е със Зорница Христова, жена, която впечатлява със спокойствието си и с искреността, с която говори за книгите. Тя е писател и преводач, един от създателите на издателство ,"Точица". Завършила е английска филология в Софийски университет. Автор е на книгите "Вкусна география" и ,"Когато искам да..
След възвръщането на Южна Добруджа към България с Крайовския мирен договор през 1940 г. Силистра се превръща в културна столица на региона. Изследване, базирано на публикации във в. "Подем", излизал през тези години в региона, показва как градът бързо възстановява и развива културния си живот. Проучването е дело на дългогодишния..
В "Закуска на тревата" ви срещаме с перкусионистката Гергана Фъсева. Тя е родена във Велико Търново, но от близо половин век живее в Германия. Била 7 годишна, когато с родителите й заминава за тогавашната ГДР. Там Гергана започва с уроците по музика, а по - късно завършва специалност "Ударни инструменти" в Музикалната академия във Ваймар...
"Става дума за директна подмяна на обществено важен наратив . В момента някой се опитва – Новото начало на г-н Пеевски, да яхне една модерна вълна..
Цялото интервю на Явор Стаматов с Крум Зарков в предаването "Неделя 150" чуйте в звуковия файл.
" Ще положа лични усилия виновните, ако има такива, да получат най-строги наказания, предвидени от закона. С нетърпение очаквам резултатите от..